Турски език
тюркски език / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ту̀рският език (Türk dili или кратко Türkçe, [ˈtyɾctʃe], чуйте) е език, говорен от над 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език,[1][2][3] което го прави най-разпространения тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия изток и Балканския полуостров, включително в някои селища в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.
Турски език Türk dili | |
/ˈtyɾc 'dili/ | |
Страна | Турция, Германия, Кипър |
---|---|
Регион | Анадол, Балкани и др. |
Говорещи | ок. 88 милиона[1][2][3] |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Огузки Османски турски Турски | |
Официално положение | |
Официален в | Турция Кипър[б 1] |
Малцинствен в | Босна и Херцеговина Гърция Ирак Косово Северна Македония Румъния |
Регулатор | Турска езикова служба |
Кодове | |
ISO 639-1 | tr |
ISO 639-2 | tur |
ISO 639-3 | tur |
Официален език Малцинствен език Малцинствен език и съ-официален в поне една община | |
Турски език в Общомедия |
Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат проследени до Централна Азия през XI век, когато започва разселването на огузите. Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата, близък до френското изписване.
Характерни особености на турския език са вокалната хармония и широко разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният синтактичен ред в турския е подлог-допълнение-сказуемо. Други особености на езика са наличието на учтива форма на глаголите, отсъствие на именни класове и граматични родове.