Фалиски
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фалиските са италийско племе, населявало земите на днешната южна Тоскана и северните части на съвременната област Лацио. Говорят собствен език – фалиски, от групата на италийските езици, много близък до латинския.
Най-важното селище на фалиските е Фалерии – град, близо до днешния Чивита Кастелана, а територията им включва околните земи, на юг достигащи и вероятно включващи малкото селище Капена.
Въпреки етруското влияние, фалиските успяват да съхранят много черти от италийския си произход – например преклонението пред богините Юнона Квиритис[1] и Ферония[2] и култа на хирпите (прескачащите огън жреци) на планината Сорате към бог Соран.[3][4]
Фалиските, често като съюзници на етруските, дълго време се съпротивляват на Рим. Те подкрепят Вейи при разгрома на града през 396 г. пр.н.е., и впоследствие Фалерии е превзета от римляните. Когато Тарквиния въстава през 358 г. пр.н.е., фалиските отново повеждат война срещу Рим, но отново са разбити – около 351 г. пр.н.е.. Този път между съперниците е сключен съюз и във Фалерии е оставен римски гарнизон.
Фалиските използват Първата пуническа война, за да обявят независимостта си, но въстанието им завършва през 241 г. пр.н.е. с избиването на 15 000 души и разрушаването на Фалерии. Оцелелите са преместени в по-слабо защитен град – Фалерии Нова.