Фиала
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фиалата (от гръцки phiálē) у траките и други средиземноморски народи е ниска чаша, използвана за възлияния на течности при жертвоприношения.
Най-често фиалите са се изработвали от сребро. По-рядко е използван бронз, злато или керамика. Могат да бъдат релефно украсени или рисувани, понякога имат и улеи. Типични орнаменти, които се срещат по фиалите, са геометричните и растителните мотиви (розетки, жълъди, шишарки, бръшлян). В центъра на фиалите има издутина, наречена умбо или омфалос („пъп“), символизиращ центъра на света.[1]
Три са основните типове фиали: „фиали-блюда“, дълбоки фиали и обикновени.
- Фиалите-блюда имат кръгло и разлато тяло, с прав ръб и изпъкнало умбо в средата на дъното.
- Дълбоките фиали имат сферично тяло с умбо в средата на дъното, стеснение по средата на височината и обърнат и силно изтеглен навън ръб на устието. При дълбоките фиали обикновено липсва украса, или тя е пестелива, тъй като естетическият ефект е изразен чрез силуета на съда.
- Обикновените фиали са ниски и без украса.[2]