Хаплоиден набор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ядрото на еукариотна клетка е хаплоидно ако в него има единичен набор от хромозоми, всяка от които не е част от хомоложна двойка. Клетка може да бъде наречена хаплоидна, ако ядрото ѝ е хаплоидно, а организъм – ако телесните му (соматични) клетки са хаплоидни. Единичен набор от хромозоми се нарича хаплоиден набор и се отбелязва с n.
В повечето еукариотни организми клетките с хаплоиден хромозомен набор са наречени гамети. Те се сливат (участват в оплождане), за да формират зигота с n двойки хромозоми, т.е. 2n хромозоми общо. Хромозомите от всяка двойка, едната, от които идва от сперматозоида, a втората – от яйцеклетката, са хомоложни. Клетки и организми с двойки хомоложни хромозоми се наричат диплоидни – имат диплоиден хромозомен набор (двоен хромозомен набор). Например повечето животни са диплоидни и произвеждат хаплоидни гамети. По време на мейоза[1] в предшествениците на половите клетки броят на хромозомите намалява наполовина, като на случаен принцип се „избира“ по една хромозома от всяка хомоложна двойка, а резултатът е хаплоидни гамети. Поради факта, че хомоложните хромозоми обикновено се различават генетично, гаметите също често се различават генетично една от друга.
Телесните клетки при човека съдържат 46 хромозоми (2х23). Чрез мейоза броят на хромозомите намалява наполовина (23) и се образуват мъжките и женските гамети, наречени съответно сперматозоиди и яйцеклетки.