Богданска планина

Богданската планина (на турски: Beşikdağ, Бешикдаг) е планина в Егейска Македония, Гърция. Планината се състои от три ясно оформени масива - западен, източен и южен, които днес в Гърция са смятани за три отделни планини - Вертискос (на гръцки: Βερτίσκος), Кердилио или Кердилия (Κερδύλιο, Κερδύλλια) и Ори Волвис (Ορη Βόλβης). Западният масив, прекръстен на Вертискос на български е Висока планина и Сухо планина или Морава планина.^[1][2] В него се намира и най-високият връх на планината – Харвата, 1103 метра и възвишенията Равна, от който извират притоците на река Богданица - Дълбока река, Бигленската река, Болубрадската река и Стара река.^[3][4] Източният масив носи името Орсова планина.^[4] Южният масив също традиционно е наричан Бешикдаг или Бешичка планина и е прекръстен на Ори Волви по новото име на Бешичкото езеро.^[5] Името Вертискос е възроденото антично име на планината, употребявано от Страбон, Птолемей и други антични автори.^[6]

Богданска планина Βερτίσκος
Местоположение на картата на Солунско 40.873026, 23.454437
Общи данни
Местоположение	Гърция
Най-висок връх	Харвата
Надм. височина	1107 m

Планината е разположена в посока запад-изток. На запад река Богданица или Богданската река я отделя от Лахненските планини (Лахана Вуна). От северна страна е разположен градецът Нигрита, от южна Лъгадинското поле с градеца Лъгадина (Лангадас), езерата Лъгадинско и Бешичко и река Рендина, а в източното подножие на планината е курортът Аспровалта. В Богданската планина са разположени големите села Негован (Ксилополи), Зарово (Никополи), Висока (Оса) и Сухо (Сохос), които в началото на XX век имат българско население. В котловината между трите масива на планината са се намирали Мавровското и Лънджанското езеро, които днес са пресушени.

Скалите на Богданската планина са гнайс и малко гранити.^[6]

В местността Циплякис (560 m) на 14 km южно от Нигрита има хижа на Нигритското планинарско дружество с 30 места.^[6]

Изкачването на върха може да стане от село Крионери (Граничево) за около 2,30 часа.^[6]

Върхове в западния дял

Име	Име	Височина	Местоположение
Синора, Харвата	Σύνορα, Χαρβάτα	1107 m[6]	СЗ над Сухо (Сохос)
Харвата	Γυμνόλοφος, Χαρβάτα	1078 m[6]	СЗ над Сухо (Сохос)
Свети Христофор	Άγιος Χριστόφορος	952 m[6]	С над Сухо (Сохос)
	Αετορράχη	629 m[6]
Акташ	Ασπρόπετρες, Ακτάς, Άκ Τάς	782 m[6]	И от Вертискос (Берово)
Верно поляна	Βερνοπουλιάνα, Βεργοπουλιάνα	580 m[6]
Домуздаг	Γουρουνοβούνι, Ντομούζ Νταγ	722 m[6]	ЮЗ от Нигослав (Никоклия), И от Вертискос (Берово)
Герман	Δασότοπος, Γερμάν Λόφος, Γκερμάν	929 m[6]	СИ над Сухо (Сохос), СЗ над Мавруда (Маврово)
	Επτά Αδέλφια	887 m[6]	СЗ над Сухо (Сохос)
	Ίσωμα	824 m[6]
Казан	Καζάνι	865 m[6]	ЮИ от Вертискос (Берово)
	Κανδήλα	780 m - 700 m[6]
	Καντίλα	633 m[6]
	Καρυδιά, Καρυά	979 m[6]
	Κάστρο	700 m[6]
	Κλαδερή	540 m[6]
Айвали	Κυδωνιά, Αϊβαλή	630 m[6]
	Κωνσταντή Λόφος, Φλαμούρι	983 m[6]
	Λυκότρυπες	790 m[6]
Караташ	Μαύρη Πέτρα, Καρά Τας	776 m[6]	ЮЗ от Нигослав (Никоклия)
Мавро Амбели	Μαύρο Αμπέλι	772 m[6]	СЗ над Мавруда (Маврово)
Морава	Μέρμηγκας, Μουράβα, Μοράβα	808 m[6]
	Μπάρμα Ράχη	823 m[6]
	Ξεροπήγαδο	632 m[6]
	Ορόσημο	566 m[6]
	Πευκώνας, Μεγάλο Κουρή	763 m[6]
Платанаки	Πλατανάκι	607 m[6]	С над Мавруда (Маврово)
Аспрес Петрес	Σαθρόπετρα, Άσπρες Πέτρες	630 m[6]	СИ над Неа Севастия, ЮЗ от Нигрита
Бейлик, Нишанджи	Σκοπευτήριο, Μπεϊλίκ, Νησιάντασι	726 m[6]
Ставрос	Σταυρός	708 m[6]	СИ от Вертискос (Берово)
Бюла	Ταντανόζη, Μπίουλα	960 m[6]
Топи	Τόπι	606 m[6]	С над Мавруда (Маврово)
Тумба	Τούμπα	872 m[6]
Джара	Υψομετρικό, Τσάρας, Τζάρας	770 m[6]	С над Сухо (Сохос)
Хламур	Φλαμούρι	744 m[6]
Сарник	Χρωματιστή, Σάρνικ	685 m[6]	СИ над Сухо (Сохос)
Баткун	Ψήλωμα	758 m[6]	СИ над Сухо (Сохос)
Стойка			СИ над Сухо (Сохос)
Висока		762 m	С над Висока (Оса)
Дупница		544 m	ЮЗ над Висока (Оса)

Бележки

1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
2. Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
3. Васил Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, стр. 33
4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 25. (на руски)
5. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 384. (на гръцки)
6. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)