Сухо

From Wikipedia, the free encyclopedia

Сухо
Remove ads

Сухо̀[2] (на гръцки: Σοχός, Сохо̀с, до 1940 година изписвано Σωχός[3]) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония с 2920 жители (2001). В Сухо има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

Бързи факти Страна, Област ...
Remove ads

География

Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 45 километра североизточно от Солун и на 25 километра североизточно от Лъгадина.

Край селото са разположени манастирите „Света Богородица Богопокрита“ и „Преображение Господне“.[4]

История

В Османската империя

Край селото има запазен византийски каменен мост. Църквата „Свети Георги“ в селото е строена през 1750 година.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сохас (Sochas) живеят 1890 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сухо (Souho) е показано като село с 550 домакинства и 409 жители мюсюлмани и 1766 жители българи.[6] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Сухо.[7] Между 1896 и 1900 година 30 къщи от селото преминават под върховенството на Българската екзархия.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 3600 души, от които 2600 българи-християни и 1000 турци.[9]

Почти всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 96 българи екзархисти и 4704 жители българи патриаршисти гъркомани.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Сухо са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

Балканска война

По време на войната селото е освободено на 28 октомври 1912 година от четата на родения в него Михаил Думбалаков, посрещната от:

„ ...една внушителна кавалкада. Повече от триста суховчани на коне са конният авангард на една дълга процесия, в която взима участие цялото село, начело с църковните хоругви, свещениците и селските първенци... Нашият път е буквално обсипан с цветя.[12] “

В селото е разкрито комендантство, което обхваща по-голямата част от източната половина на Лъгадинска околия с Бешичкото, Мавровското и Лънджанското езеро, Рендинската река и част от Орфанския залив. В селото е разквартирувана рота от втора дружина на 49 полк. В средата на ноември тя е заменена от рота от втора дружина на 14 полк, а комендант на Сухо става капитан Стефан Коевски. Полицейски пристав става подвойводата на Думбалаков Славко Радоев, а по-късно от София са изпратени стражари, начело с Анастас Масленков. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

„ Селото Сухо бе най-голямото село в Лъгадинската околия, наподобяващо малък градец - паланка. То се намира в северната половина на същата околия и отстои североизточно от гр. Лъгадина на около 20 клм. Разположено е по средата на един от полегато спускащите се южни склонове на планината Бешик даг и достига високо над морското равнище, всред плодородна и богата околност. През Балканската война същото имаше около 700 къщи, каменна и паянтова направа, между които доста двуетажни. Жителите му се състояха само от българи и турци. Първите съставляваха огромното болшинство или около 3/4 от цялото му население. Те по това време бяха почти всички патриаршисти или гъркомани. Обаче между тях имаше няколко семейства със запазени още български чувства и държащи за своя народна черква и училище, защото съществуващите такива бяха само гръцки, с гръцки свещеници и учители. Главните занаяти на населението бяха земеделие, скотовъдство, търговия и дребни занаяти Като доста населен и важен топографически център, селото Сухо от дълги години през турското владичество е център на нахия или полицейски участък.[13] “

В средата на декември в селото влиза и един гръцки взвод, начело с подпоручик Кустелос, която се държи лоялно към българската власт. В края на февруари след Нигритския инцидент в селото пристигат още три гръцки роти, начело с капитан Константинос Зороянидис, които започват агитация сред населението да не се подчинява на българската власт и това води до конфликт с българската военна администрация. След изтеглянето на българската войска, секретар бирникът Мане Юруков от Щип се оттегля с тях, но българският кмет Георги Демерджиев остава - на 16 април е арестуван, малтретиран, затворен в Солун и освободен едва след застъпничеството на генерал Христофор Хесапчиев.[14]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 427 гърци бежанци.[15] Според преброяването от 1928 година Сухо е смесено местно-бежанско село със 131 бежански семейства с 574 души.[16]

Мечислав Малецки отбелязва през 1933 година Сухо като българско село в Богданско.[17]

На откритата сцена Раково се изнасят театрални и музикални представления. В селото има и етнографски музей.[4]

Официални преброявания

  • 1913 – 3570 души
  • 1920 – 3498 души
  • 1928 – 3694 души
  • 1940 – 4082 души
  • 1951 – 3861 души
  • 1961 – 3947 души
  • 1971 – 3459 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?
Remove ads

Личности

Thumb
Атанас Думбалаков от Сухо, баща на Димитър Думбалаков, Михаил Думбалаков и Трендафил Думбалаков. Фото Алберт Баубин, Солун
Thumb
Трендафил Думбалаков
Thumb
Мария Думбалакова
Thumb
Група гръцки андартски дейци, сред които учителите Ангелос Папазахариу от Сухо, Георгиос Сарандопулос от Солун и Ятридис
Родени в Сухо
  • Александър Думбалаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  • Александър (Алекси) Саракинов, македоно-одрински опълченец, 25 (26)-годишен, земеделец, ІІ отделение, четата на Григор Джинджифилов, четата на Славчо Радоев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[19]
  • Ангел Попзахариев, гръцки учител и андартски деец[20][21]
  • Апостолос Стаматиадис (Απόστολος Σταματιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Атанасиос Наскос (Αθανάσιος Νάσκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник на четата на Димитриос Космопулос - Курбесис[23]
  • Вангел Попзахариев, гръцки андартски капитан
  • Георги Анастасов (1852 – 1914), български опълченец, участник в боевете при Шипка,[24] ІІI опълченска дружина.[25]
  • Димитрий Захаренгас (р. 1965), митрополит а Александрийската патриаршия
  • Димитър Думбалаков (Димитър Атанасов) (1872 – 1915), български революционер и военен[26]
  • Зирана Затели (р. 1951), гръцка писателка
  • Иван Адамов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Бешичкото езеро[27]
  • Йоанис Главинас (1938 – 2012), гръцки политик
  • Константинос Захариу (Κωνσταντίνος Ζαχαρίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[23]
  • Константинос Кандилас (Κωνσταντίνος Κανδύλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис[23]
  • Константинос Цилимбонис (Κωνσταντίνος Τσιλιμπόνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер и информатор[22]
  • Константинос Христодулу (Κωνσταντίνος Χριστοδούλου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[22]
  • Кула Елевтериаду (1923 - 1947), участничка в гръцката съпротива в годините на Втората световна война
  • Мария Думбалакова (1870 – 1948), българска учителка[28]
  • Михаил Думбалаков (1882 – 1958), български публицист, революционер и военен
  • Никос Псарас (р. 1971), гръцки поет
  • Стаматиос Папазис (1898 - 1953), гръцки политик
  • Стратос Кациорас (Στράτος Κατσιώρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23]
  • Трендафил Думбалаков (1889 – 1907), български революционер и военен
  • Христодул Божиков, български просветен деец
  • Щерьо Стоянов (Стерю, 1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[29]
Свързани със Сухо
Remove ads

Литература

  • Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896.
  • Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4
  • Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185.
  • Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332.
  • Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.
Remove ads

Външни препратки

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads