Владимир Сланков

Владимир Сланков, известен като Владо, Владе и Ладе Сланков, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Владимир Сланков
български революционер
Роден	1889 г. Ново село, Османска империя
Починал	26 август 1914 г. (25 г.) Скачинци, Кралство Сърбия
Владимир Сланков в Общомедия

Биография

Четата на Владимир Сланков. Владимир Сланков от Ново село, Каме Дворищки от Дворище, Ицо Бондиков от Велес, Ильо Касев от Чичево, Борис Йорданов от Ораовец, Георги Табаков от Радомирско

Владимир Сланков е роден в щипското Ново село в 1889 година. Завършва местната прогимназия и влиза във ВМОРО като четник на Мише Развигоров, Ефрем Чучков и Стоян Мишев от 1906 година. През лятото на 1908 година заедно с Кочо Аврамов, Йордан Иванов и Чавдаров прави неуспешен опит за атентат срещу Яне Сандански в Цариград. На 14 август 1909 година прави втори, също неуспешен опит за убийството на Сандански пред кафене „Коломбо“ в Солун.^[2][3] В 1909 година е заловен от властите, измъчван е жестоко,^[4] осъден на 15 години затвор и по-късно заточен в Мала Азия. Освободен през 1911 година след амнистия отново се включва в революционната дейност с четата на Тодор Александров. Заедно с Кръстьо Лазаров е организатор на така наречените Магарешки атентати.^[5] При избухването на Балканската война с цялата чета е доброволец в Македоно-одринското опълчение^[6] и участва в освобождението на Кукуш^[7].

През юли 1914 година Сланков пристига в окупираното от Сърбия Велешко^[8] с четата си от 8 души – Каме Дворишки, Георги Аврамов, Ицо Бондиков, Борис Йорданов, Ильо Касев, Георги Табаков и Лазо Беглер. Велешкият ръководител на ВМОРО Ангел Бондиков я препраща за Клепата, за да накаже поставилите се в услуга на новите власти.

Тодор Александров, Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война.

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сланков (21-ви в първата колона).

Четата получава информация, че сръбските войводи Василие Търбич, Божко Вирянец и Йован Бабунски ще заминат с влака за Гевгелийско, за да действат срещу тамошните чети на ВМОРО — на Христо Аргиров - Чауша, Стоян Чочков и Петър Овчаров. Сланков организира атентат на железопътната линия Велес - Солун, но вместо влака със сръбските войводи е взривен товарен влак. Предадени от сърбоманския кмет на Скачинци Христо Поппавлов, четниците са обградени от сръбските контрачети на Бабунски, Търбич и Вирянец. След сражение на 8 август/26 август 1914 година загиват всички без Георги Аврамов, който се спасява и се присъединява към гевгелийската чета на Стойчо Чочков и Лазо Беглер, който е заловен. Сръбските чети дават 10 убити, между които и войводата Божко Вирянец и Йован Црешневец.^[9] След разкрития на тежкоранения Беглер са арестувани Ангел Бондиков и петнайсетина други дейци на ВМОРО.^[10] Сръбските власти извършват поредица от репресии над българското население в района.^[11]