Кръсто Лазаров

From Wikipedia, the free encyclopedia

Кръсто Лазаров
Remove ads

Кръсто (Кръстьо, Кръстю) Лазаров Иванов, известен като Кумановски, Конюшки,[1] или Ставре,[2] е български революционер, кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[3][4]

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Ранни години

Кръсто Лазаров е роден през 1881 година в село Конюх, Кратовско, тогава в пределите на Османската империя.[5] Самият Лазаров посочва 1881 – 1882 година. Баща му умира преди раждането му и Лазаров е отгледан от майка си Анастасия (Таска) и един от братята си Дойчин. Към 1889 – 1890 година майка му с двама от братята му се мести в Куманово, а един от другите му братя се установява в Свободна България.[6]

Четник на ВМОК

Thumb
Войводата с четника си Цветко Думановски, загинал заедно с четата на Сава Михайлов на 1 май 1905 година

В Куманово Кръсто живее с войводата Ангел Малински,[6] който му се доверява и Кръсто започва да пренася оръжие в града.[7] При избухването на Винишката афера в 1897 година първо Малински,[7] а след него и Лазаров с помощта на хазаина си Никола Канаревски бяга в Кюстендил, България.[3][8] В Кюстендил се среща с Малински, който му дава пари и му разкрива същността на Вътрешната организация.[8] По-късно Лазаров се премества в София при по-големия си брат, който през 1895 година е четник при Антон Бузуков и Димитър Матов. Запознава се с четници на Върховния македоно-одрински комитет и в централата на Комитета на площад „Славейков“ се записва като четник.[9]

В 1901 година[10] за пръв път влиза с въоръжена чета в Македония като четник на капитан Йордан Стоянов.[3][9] Четата се състои от 30 души и е въоръжена и снабдена от Върховния комитет.[9] Минава границата в местността Чатал при Рилския манастир, но в село Сърбиново Лазаров се разболява и заедно с още няколко четници се връща в България.[10]

Непосредствено след Горноджумайското въстание през 1902 година навлиза в Горноджумайско с 60 – 70 души чета, под командването на капитан Стефан Димитриев. Четата обикаля силно засегнатия Горноджумайски район и на връщане води сражение на границата. След изтеглянето си в България Лазаров заедно с повечето четници се присъдинява към четата на капитан Стоянов, която се кани на навлезе в Македония.[10] Четата от 30 души е оглавена от пристигналия генерал Иван Цончев и през селата Бистрица, Марулево, Градево, Сърбиново и Сенокос стига до Ощава. Тук са изненадани от потеря и в избухналото сражение един четник загива. При изтеглянето на четата са ранени стар четник опълченец от Руси и Кръсто Лазаров – в левия крак. През Предела четата се изтегля в България.[11]

В София Лазаров се лекува, подпомогнат материално от Славянското дружество.[11] През пролетта на 1903 година, преди Гергьовден, капитан Стоянов отново формира чета, в която влиза и Кръсто Лазаров. Помощници на Стоянов са подпоручик Христо Танушев и фелдфебел Мицов,[12] а в четата влиза и комитката Катерина Арнаудова.[13] Четата обикаля селата Влахи, Пирин и Лиляново. В Ощава[12] са предадени и след сражение се изтеглят към Сърбиново и Сенокос. В Сенокос четата отново е открита от потеря и след сражение отстъпва,[13] като загиват Ангел, учител от Кресна и Страшимир от Елена.[14] Група от 5 – 6 човека, в която влиза и Лазаров, се загубва от основната. Оглавена от старшина от Търново и учител от Серско,[13] малката чета след няколко дена се изтегля в Рилския манастир.[14]

Четник на ВМОРО в Илинденско-Преображенското въстание

Thumb
Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е Кръстьо Лазаров

В България Лазаров почти веднага се присъединява към четата на войводата Никола Пушкаров, с която влиза в Македония и четата на кратовския войвода Димче Берберчето. Двете чети са придружени от четата на велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов, която има задача да подпомага навлизането на четите през границата и ги съпровожда до село Дренък. Кратовската чета на Диме Берберчето остава в Кратовско, а тази на Пушкаров продължава за Кумановско и Скопско.[14] Основна цел за четата през Илинденско-Преображенското въстание е взривяването на железопътната линия Солун – Скопие. Дават взрив на Диме Рупчето от село Новачани, който го поставя на линията, а четата се оттегля във Ветерския манастир. След няколко дена на 1 август са открити от войници край Кожле и избухва сражение, в което загиват няколко войници, а останалите се разпръсват. Към четата се присъединяват няколко души от Кожле. На 2 август водят успешно сражение с нова потеря.[15] Обстрелват влаковете и принуждават пътническия влак да се върне в Скопие. Пристига много войска и башибозук и избухва ожесточено сражение, което продължава до вечерта. Със спускането на мрака четата отстъпва към Дивля без жертви, като само няколко четници се губят и само стигат до България. Към четата на Пушкаров се присъединява и сърбоманската чета на Ангелко Алексов.[16]

На 3 август 1903 година при Дивля срещат четата на Боби Стойчев, който преследва четата на Ангелко. От Скопско, Кумановско и Велешко пристигат потери и четите поемат за Овче поле, към една височина над Гюрищкия манастир.[16] Двете български чети и сърбоманската наброяват около 50 души. Над село Сопот четите дават голямо сражение на турска войска и башибозук.[17] Оттеглят се към Дивля и през Живине, Павлишенци, Пезово, Конюх, Беляковци, Сейланци и Пчинския манастир стигат до сръбската граница, която минават и се установяват в село Бущране. При тях пристиг граничният офицер капитан Рафаилович, който е и деец на сръбския революционен комитет и благодарение на поречките сърбомани, сръбските власти не им правят проблеми и българите през Мосул минават в България, където за кратко са интернирани.[18]

Преди края на въстанието Лазаров влиза в нова чета от около 400 – 500 души с войводи Сотир Атанасов, Атанас Мурджев, Никола Пушкарев и Димитър Ганчев. В четата е и Глигор Соколов, който по-късно става сърбомански войвода. Целта на четата е да запали Крива паланка. Четата минава границата при Коприва, навлиза 3 – 4 km в Османската империя, но след съвещание на войводите се връща, тъй като въстанието е към края си и османците осветяват с факли цялата гранична линия.[18] На излизане четата дава сражение на граничните османски войски. Част от нея, в която е и Лазаров, остава по границата и нощно време напада турските постове, като навлиза в турска територия и ги обстрелва от там. Турците за отмъщение нападат село Караманица и го обират. След края на въстанието четата се разформирова, като в Лазаров остава с 5 – 6 души в село Доганица да пази оръжието, което предава на войводата Мише Развигоров.[19]

Войвода на ВМОРО

Thumb
Четата на Кръсто Лазаров по време на честване на Хуриета в Куманово на 29 юли
Thumb
Сведения от Кръсто Лазаров, кумановски околийски войвода, за времето 1903 - 1908 година, изпратени на Христо Силянов през май 1938 година

Лазаров прекарва зимата на 1903/1904 година в Кюстендил. През пролетта на 1904 година навлиза в Македония с чета от 7 – 8 души, изпратена от кумановско-скопския войвода Пушкаров. С четата е и Тодор Паница, изпратен за войвода в Кумановско. С четата върви и кратовската чета на Йордан Спасов. Четата е добре приета и за пръв път обикаля селата покрай сръбската граница към Байловци и манастира „Свети Прохор Пчински“ по планината Козяк. В село Пчиня са открити случайно от турчин и за пръв път Лазаров се сражава като самостоятелен войвода, тъй като Паница е заминал по работа в Куманово. Четата открива огън и се оттегля. Турците подпалват една от махалите на селото и убиват двама души селяни. След това четата обикаля някои от селата от околията и в село Жегняни се среща с Тодор Паница и продължава да обикаля селата откъм Козячката страна с център Байловци. Обикалят подкозячките села откъм сръбската граница Байловци, Рамно, Дълбочица, Малотино, Степанци, Жегняни, Арбанашко, Цвиланци, Алинци, Осиче, Дренък, Кокино, Цветишинци, Канарево, Ора, Облавци, Ругинци и Брешко. После обикалят селата Пелинци, Карловци и Враготурци.[20]

Към Великден 1904 година се прибират в България, но скоро Лазаров отново навлиза в Македония този път с четата на Атанас Бабата, която действа в Кратовско около месец. В нея отдельонен началник е Йордан Спасов. Същевременно през юли 1904 година за Кумановско заминава Константин Нунков, който замества Санде Чолака като околийски войвода.[21] Лазаров се отделя от четата на Атанас Бабата и остава в Кумановско с Нунков, тъй като познава района добре. Четата започва да обикаля Кумановско, тъй като вече се появяват сръбски чети откъм манастира „Свети Прохор Пчински“.[22] Заедно с Нунков Лазаров участва в Живинското съвещание на Скопски революционен окръг през есента на 1904 година.[23] Наскоро след сбирката към края на 1904 година Нунков заминава на почивка в България и за свой заместник оставя Гроздан Башчауша.[22] В началото на 1905 година Лазаров заедно с Димитър Бачев от Велес изпълнява смъртната присъда над сърбоманския поп Атанас Петров и след завръщането на Нунков заедно с Башчауша се оттегля в България. В това време в Кумановско сръбската пропаганда настъпва от север, като овладява селата Байловци, Арбанашко, Цветишница, Дълбочица и Малотино, докато в района се преследват районната чета на Нунков и сарафистката чета на Панайот Байчев и Михаил Шуманов.[24] През февруари Нунков загива с цялата си чета, като Бачев не му се притича на помощ и впоследствие е принуден от селяните да се оттегли в България. Сърбите започват да отвличат изявени българи - в село Арбанашко е отвлечен учителят Петър Караманов, отвлечени са учителят в Кокино – Цветко Зайков и учителят в Рамно. Убити са в село Беляковци – Теодоси Шоляков, в Младо Нагоричане – Славейко Граматиков, в Челопек – учителят Величко и няколко селяни.[25] Сърбите в двата месеца, в които околиято сатава без чета, се спускат и към полските села Канарево, Цвиланци, Облавци, Младо и Старо Нагоричене, които оказват съпротива, но успяват да овладеят Козяк и така прекъсват пътя Крива паланка - Скопие.[26]

През пролетта на 1905 година като кратовски войвода заминава Михаил Чаков и Лазаров тръгва с него като четник. Четата освобождава пътя Куманово - Паланка и част от селата се завръщат към българщината - Орах, Канарево, Цвиланци, Степанци, Жегняни, Койнци, Челопек, част от Старо Нагоричани, част Четирци.[26]

Лазаров продължава редовно да влиза с чети в Македония, като освен срещу турци вече се сражава и със Сръбската пропаганда в Македония. Към 1907 година е кумановски районен войвода и действа с чета от 8 души.[27]

Повече информация Чета на Кръсто Лазаров, 4 октомври 1906 година, Номер ...
Повече информация Чета на Кръсто Лазаров, 23 май 1907 година, Номер ...

След Младотурския преврат Кръсто Лазаров е легален от 16 юли 1908 година до Коледата на 1909 година, когато бяга в България. След това се връща в Македония и оглавява чета. На 13 юли се сражава успешно с войска при село Тръстеник, което за отмъщение е опожарено и разрушено с артилерия от войската.[30]

Войни за национално обединение

Thumb
Портрет

До започването на Балканската война той продължава често да навлиза в Македония, като после се изтегля в България. След обявяването на мобилизация за войната не позволява на сръбски чети да навлязат в Азот. По време на войната е в четата на Тодор Александров.[31] С четата си по време на Кумановската битка с няколко хиляди четници и милиция предприема атака на турските позиции в гръб и пленява тежката артилерия при село Орашец, която пречи на сръбското настъпление през теснината.[32] След превземането на Куманово назряват проблеми със сръбските окупатори, които издават заповед за убийството му и унищожение на четата му[33] и Лазаров се изтегля в България. Връща се в Македония нелегален и обикаля Кумановско и Щипско, а в началото на 1913 година разузнава сръбските военни сили във Вардарска Македония. В Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.

Повече информация Чета на Кръсто Лазаров, 1914 година, Номер ...
Повече информация Втора чета на Кръсто Лазаров, 1914 година, Номер ...

След войната се установява за кратко в България. Преди и след началото на Първата световна война води агитационна дейност. На 4 октомври 1914 година (стар стил) Кръсто Лазаров е предаден с четата си в село Кетеново. Четата е обградена, но пробива обсадата на сръбските войски. Загиват Йосиф Делев от Живине, Иван Делчев от Панагюрище и Васил Христов от Сарамурово, Солунско. От сръбска страна загиват 7 войници и много са ранени. На следващия 5 октомври четата дава сражение при Пезово без жертви. На 7 октомври се сражава при Патечино, Щипско, където загива четникът Кълъчов от Кукуш.[37]

Повече информация Кумановска чета на Кръсто Лазаров, 28 май - 7 август 1915 година, Номер ...

На 9 юни 1915 година в местността Островица при село Габреш, Кумановско, четата на Кръсто Лазаров отново дава сражение на сръбски войски, в което са убити 9 сръбски войници, а четата не дава жертва. На 27 август в местността Бислим, на 5 километра от Куманово, четата е обградена от три дружини редовна войска с артилерия. След четиридневно сражение сръбските части дават десетки убити и ранени, а жертвите на четата са 12 убити и 7 ранени, включително и войводата.[40][41]

Ранен няколко пъти в последвали сражения, Кръсто Лазаров се оттегля и в периода 1915 – 1918 година се поставя в услуга на българската администрация и армия. Участва и в потушаването на Топлишкото въстание през 1917 година. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[42] След Солунското примирие подпомага изтеглянето на български военни в България. Награден е с орден „За военна заслуга“, VI степен.[43]

Войвода на ВМРО

Thumb
Скопската чета на Кръсто Лазаров (с бинокъла) и Величко Велянов (втори прав)
Thumb
Четата на Велянов и Лазаров

През 1922 година Кръсто Лазаров обикаля с редовна чета в Кумановско, но от юли 1924 година контролът на сръбската граница се засилва, както и този в окупирана Македония. До 1925 година влизането и обикалянето с чета става много трудно, сърбите начесто поставят засади, след предателства се разкриват и афери. Постепенно намалява масовостта и интензивността на четническите акции, а през 1930 година четата на Кръстю Лазаров е спряна още на границата с Югославия. От септември 1931 година до май 1933 година Боян Мирчев записва спомените на войводата, които се пазят в Централния държавен архив.

По време на Втората световна война

След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година Лазаров се завръща в Куманово, като в периода 1941 – 1944 г. се радва на голяма почит от страна на властта и народа.[44] През 1942 година на първото годишно събрание на Кумановското дружество на Илинденската организация е избран с пълно мнозинство за негов почетен председател. Председателят на дружеството Тодор Сопотски прочита следната нота в негова чест:

И днес, когато желаната свобода е постигната и великото дело завършено. Илинденци са щастливи да ви виждат здрав и бодър между тех, пожелават ви крепко здраве и дълъг още живот при Велика България и Ви превъзгласяват за доживотен свой почетен председател.[45]
Thumb
Деца в защита на каузата на ВМРО, 1925 година. Дъщерята на Кръстьо Лазаров Вера Димитрова е втора от дясно наляво

На 15 септември 1942 година в местността Орловец, където в 1915 година Лазаров води голямо сражение, е поставен петметров кръст и е организирано поклонение. Присъстват Кръстьо Лазаров и двамата оцелели четници Траян Стойчев и Величко Спасов и 20 000 души от околията. Архимандрит Стефан отслужва панихида в памет на загиналите четници, на която присъства делегация на Кумановското благотворително братство, кметът на Кюстендил Георги Ефремов, конен взвод и работници от Скопие. Областният директор Димитър Раев обявява, че цар Борис III е наградил войводата с орден „Свети Александър“ V степен, а живите му другари с орден „Свети Александър“ VI степен, както и с парични награди. Лазаров е обявен за почетен член на Съюза на запасните подофицери. Получава приветствия от министрите Петър Габровски и Добри Божилов и от управляващия Скопско-Велешка епархия митрополит Софроний. Кметът на Куманово Милан Гоцев му дарява къща в града, а кумановското население – 180 000 лева.[46]

Лазаров действа като войвода на контрачета, бореща се срещу комунистическите партизани,[47] с център на действие село Матейче.[48]

През ноември 1944 година в Куманово е установена комунистическа власт. В резултат на 14 януари 1945 г. Лазаров е осъден на смърт от Скопския военнополеви съд като „големобугарин“.[49] Войводата Лазаров е разстрелян още същия ден, при Кумановското клане, заедно с още 47 видни българи, сред които и войводите Тодор Сопотски и Игнат Мангъров.

Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Лазаров:

Една истинска жива легенда бе и ще остане името на Кръсто Лазаров, кумановския войвода; легенда, каквато не се среща така често… и множество българи не биха повярвали, че в техната среда е живял подобен герой – колкото недостижим по храброст и преданост, толкова самозаличен по скромност. Към четиридесет и седем сражения бе изнесъл Кръсто против турци и сърби; половината от тях над десет часа всяко… А историята на нашето движение ще му отдели достойно място, за да четат поколенията и укрепват националната си гордост чрез подвизите, вярата и предаността на Кръсто към нацията и свободата. Този българин бе изваян сякаш от гранит…[50]
Remove ads

Литература

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads