река в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Голяма Ка̀мчия (в древността Панисус, в Средновековието Тича, до 29 юни 1942 г. Голяма Камчия, до 5 януари 1946 г. Голяма Тича)[1] е река в Североизточна България, област Сливен – община Котел, област Търговище – община Омуртаг, област Шумен – общини Върбица, Велики Преслав, Шумен и Смядово и област Варна – община Дългопол, лява съставяща на река Камчия. Дължината ѝ е 199 km, което и отрежда 11-о място сред реките на България). Голяма Камчия е приета официално за начален приток на река Камчия.
Голяма Камчия | |
Река Голяма Камчия под стената на язовир „Тича“ | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Сливен Община Котел Област Търговище Община Омуртаг Област Шумен община Върбица Община Велики Преслав Община Шумен Община Смядово Област Варна Община Дългопол |
Дължина | 199 km |
Отток | 6,88 m³/s |
Начало | |
Място | на 7 km западно от село Братан, Община Котел, Лиса планина |
Координати | |
Надм. височина | 760 m |
Устие | |
Място | лява съставяща на река Камчия → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 26 m |
Голяма Камчия в Общомедия |
Река Голяма Камчия води началото си от Лиса планина, на 760 м н.в., на около 7 км западно от село Братан, община Котел. До село Тича протича в източна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След това завива на североизток, долината ѝ се разширява и протича през историко-географската област Герлово. При село Голямо Църквище, община Омуртаг, отново завива на изток, навлиза в Шуменска област и водите ѝ се вливат в големия язовир „Тича“. След изтичането ѝ от язовирната стена посоката ѝ отново става североизточна и образува живописен пролом между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. При град Велики Преслав навлиза в Дунавската равнина, като тече в широка долина и образува голяма, изпъкнала на север дъга. Между град Смядово и село Партизани долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер, между Роякското плато на север и северните разклонения на Върбишка планина на юг. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отдясно река Луда Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.
Водосборният басейн на реката на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборния басейн на река Луда Камчия. Водосборният басейн на Голяма обхваща части на 5 области в България – югозападната част на Варненска област, южната част на Шуменска област, източната част на Търговишка област, най-северната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.
Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:
Река Голяма Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. Средният годишен отток при град Велики Преслав е 6,88 m3/s. След село Партизани коритото на реката е коригирано с водозащитни диги.
По горното течение на река Голяма Камчия са регистрирани 78 праисторически обекта, които в административно отношение съответстват на областите Шумен и Търговище. В разглеждания регион се откриват два типа селища. Всички неолитни обекти и една част от халколитните представляват селища от открит тип (общо 40%). Числено преобладават селищните могили от халколита с височина до 5 – 6 м (60%). Разнообразният релеф и множеството притоци на Голяма Камчия оформят гъста мрежа от долини, в които се обособяват няколко концентрации на селища.[2]По долината на река Камчия е регистрирана най-голямата в Североизточна България гъстота на антични тракийски могилни некрополи от периода V–III в. пр. Хр.[3]
Днес по течението на реката са разположени 2 града и 15 села:
Водите на реката се използват основно за напояване, като за целта в Община Върбица е изграден едни от най-големите (7-о място) язовири в България – „Тича“, а по множеството ѝ притоци десетки микроязовира.
По долината на реката в долното и средното ѝ течение преминва трасето на две жп линии: Синдел – Комунари (част от жп линията Варна – Карнобат) и Комунари – Шумен.
Между селата Хан Крум и Менгишево, на протежение от 44 км, по левия бряг на реката преминава участък от Републикански път I-7 от Държавната пътна мрежа Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП Лесово - Хамзабейли.
В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука, и др[4].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.