Велики Преслав

Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към 15 юни 2025 година наброява 7944 жители по настоящ адрес,^[2] което го прави третото по големина населено място в областта.

Преслав пренасочва насам. За други значения вижте Преслав (пояснение).

Велики Преслав
Отгоре надолу, отляво надясно: Южната порта на Преславската крепост, паметник „Цар Симеон и книжовниците“, изглед към входа на НИАРМ „Велики Преслав“, Народно читалище „Развитие 1874“, църквата „Св. Архангел Михаил“, сградата на Общинския съвет, храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“.
Велики Преслав 43.160509, 26.811977 Велики Преслав Велики Преслав
Общи данни
Население	5694 души[1] (31 декември 2024 г.) 74,2 души/km²
Землище	76,763 km²
Надм. височина	92 m
Пощ. код	9850
Тел. код	0538
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	58222
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Велики Преслав Янко Йорданов (ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
ул. „Борис Спиров“ № 58 тел.: [phone] e-mail:[e-mail]
Уебсайт	bulgaria.domino.bg/velikipreslav/
Велики Преслав в Общомедия

Столица на страната от времето на Първото българско царство,^[3][4] в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).^[5][6] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав.^[7]

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Старата столица Преслав Дворцов комплекс

Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г.

4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна.

Градът е разположен в област Шумен, на 20 km от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

История

Древност

Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 m и височина 5 m, като се намира на 0,5 km западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 km южно от града, на 150 m от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 m и височина 5,5 m.^[8]

Ранно Средновековие

В местността Дели Душка, извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.^[9]

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г.^[10] Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, кръгла църква и други.

Превземане на града през 971

 Основни статии: Нашествие на Светослав I в България и Обсада на Дръстър (971)

В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971 г.). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите.

След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли.^[11] Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Османско робство

Преслав, под името Ески Истанболлук, е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман. Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич, а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53.

В епархийски списък (нотиция) от втората половина на XV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ – XIV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.^[12]

След Освобождението

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[13]

Година на преброяване Численост 1946 4127 1956 5499 1965 8143 1975 11 298 1985 10 865 1992 9969 2001 9306 2011 7694 2021 5945

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[14]

	Численост	Дял (в %)
Общо	7694	100
Българи	5190	67,45
Турци	1004	13,04
Цигани	593	7,7
Други	31	0,4
Не се самоопределят	58	0,75
Неотговорили	818	10,63

Към 15 юни 2025 г. във Велики Преслав живеят 7944 души по настоящ адрес.^[15] Мнозинството от населението са източноправославни християни.

Управление

 Основна статия: Списък на кметовете на Велики Преслав

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66,10% от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов. На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров, преизбран през 2015. На втори тур на местните избори през 2019 г. за кмет на общината е избран Янко Йорданов с подкрепата на ПП „ГЕРБ“.

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Към 2017 година най-големите предприятия в града са винарната „Винекс Преслав“, производителят на алуминиев фолио „Булфоил“ и супермаркетът „Йоми“.^[16]

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Училища

• Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“
• Професионална гимназия по селско стопанство
• Средно училище „Черноризец Храбър“
• Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Керамичната икона на Св. Теодор Стратилат от Преславската школа

Преславската кръгла (златна) църква

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България. Във вътрешния и външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни сред които са ястребов орел (Aquila fasciata), белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.^[17][18][19]

В Преслав има етнографска къща от XVIII – XIX век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.

В града три източноправославни църковни храма – „Свети Архангел Михаил“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,^[20] „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

Патлейнския манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен. Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученици на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. През 907 година в Манастира умира Св. княз Борис Покръстител.^[21] В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на 1908. Намерена е уникална керамична икона на Свети Теодор Стратилат от археолога Йордан Господинов.^[22]

Творческа дейност

• Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова
• Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова
• Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев
• Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев
• Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
• Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов
• Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева
• Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева

Спорт

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във В футболна група.

Галерия

• 
  Вход към крепостта
• 
  Стените на великопреславската твърдина
• 
  Преславското съкровище, Варненски исторически музей
• 
  Макети
• 
  Цар Симеон Велики
• 
  Макети

Известни личности

Родени във Велики Преслав

• Стенли, български поп певец и автор на песни

Свързани с Велики Преслав

• цар Симеон I (893 – 927 г.), български владетел
• цар Петър I (927 – 969 г.), български владетел
• цар Борис II (969 – 971 г.), български владетел
• цар Роман (978 – 991 г.), български владетел
• цар Самуил (997 – 1014 г.), български владетел
• цар Гаврил-Радомир (1014 – 1015 г.), български владетел
• цар Иван-Владислав (1015 – 1018 г.), български владетел
• княз Пресиян II (1018 г.), български владетел
• цар Петър II Делян (1040 – 1041 г.), български владетел
• цар Петър III (1072 г.), български владетел
• Наум Преславски, български светец и книжовник
• Константин Преславски, български духовник и писател
• Черноризец Храбър, български духовник и писател
• Йоан Екзарх, български духовник и писател

В популярната култура

В американската стратегическа компютърна игра Sid Meier's Civilization VI Преслав е военна град държава, даваща 5 единици бойна сила на леките и тежките кавалерийски части на контролиращия я играч.^[23]

Други

На името на града в Шумен са наречени булевард „Велики Преслав“ и успоредната му съседна улица „Булевард Преслав“, наричана неофициално „Малкият Преслав“.

На Преслав са наречени улици в кварталите „Горубляне“ (Карта) и „Княжево“ (Карта) в София.