село в община Кюстендил, обл. Кюстендил From Wikipedia, the free encyclopedia
Гю̀ешево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил и в момента е най-голямото в географска област Каменица.[2]
Гюешево | |
Панорамен изглед от Гюешево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 182 души[1] (15 март 2024 г.) 10,6 души/km² |
Землище | 17,256 km² |
Надм. височина | 938 m |
Пощ. код | 2570 |
Тел. код | 07925 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 18455 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Гюешево в Общомедия |
Надморската височина при жп гарата е 944 m – най-високата от гарите на нормални жп линии в България.
То е гранично село с Република Северна Македония, с митнически пункт. Старата митница е била при Деве баир (Велбъждски проход). Новата е построена в местността Равна нива.
Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица, в северните разклонения на Осоговската планина, на около 1016 m надморска височина. През него текат реките Ръжча и Лебница – ляв приток на р. Бистрица. Селото отстои на 20,5 km по шосе и на 34 km по жп линия от гр. Кюстендил. Крайна гара е на жп линията от Кюстендил.
През Гюешево минава международният път Е871, който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка. В по-ново време, в местността Равна нива, е изграден съвременен ГКПП „Гюешево“.
Селото е разпръснато, съставено от махали: Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.
Климатът е умерен, преходно континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Преколница (1883 – 1922), община Гюешево (1922 – 1934), община Раненци (1934 – 1978), кметство към Селищна система Гюешево (1978 – 1983), кметство към Селищна система Гърляно (1983 – 1987), кметство към община Кюстендил (от 1987 г.). [3]
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2010 |
Население | 721 | 850 | 963 | 910 | 1004 | 915 | 893 | 719 | 958 | 493 | 279 | 258 |
През 1866 г. населението е 406 души.
Към есента на 2021 г. постоянно живеещите са 155 души.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.
В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др. домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.
През 1871 г. е открито първото училище, в частни къщи. От 1880 г. има училище в Пашалийска (Заревска) махала. От 1912 г. е първата прогимназия в Каменица, в сгради на жп гарата. От 1950 г. е в голяма училищна сграда, впоследствие разширена. Училището съществува до 2001 г.
През 1903 г. е открита пощенска станция, през 1910 г. – аптека, през 1915 г. – участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.
През 1910 г. има жп гара, строена и за митница, и за ГКПП. Сградата е по-голяма от кюстендилската. В началото на 21 в., съвсем близо до жп гарата, е построена нова сграда за жп митница, която десетилетия вече не се използва, тъй като Паневропейски транспортен коридор 8 не действа. Жп тунел е прокаран през българската част под Деве баир през 1941 – 1944 г.
При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През 1921 г. е основано читалище „Просвета“.
През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери в околностите на с. Гюешево, през войните между 1912 – 13 и 1915 – 18 г.
През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с. Раненци.
През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите „Деве баир“, „Лебница“ и др.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Руен“, което от 1960 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Гюешево, от 1963 -1971 г. – към ДЗС Раненци, 1971 -1973 – към АПК Кюстендил г., 1973 – 1979 г. е в състава на АПК Раненци от 1979 г. – към АПК "Румяна войвода“ – с. Гърляно. Честата смяна на посочените структури показва, че колективизацията в полупланинските райони е била неудачна.
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция.
Шосето и улиците са асфалтирани. Около гарата и шосето за Кюстендил селото има модерен вид с хубавите си масивни къщи и канализация. Ще стане ли Гюешево малко гранично градче, ако се пусне жп линията София-Скопие?
В продължение на години е проведена геологопроучвателна дейност за проучване на находище „Лебница“. В близост до селото се намират рудник „Лебница“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити). Хвостохранилище „Гюешево-1“, близо до храм-паметника костница, е рекултивирано и самозалесено. Хвостохранилище „Гюешево -2,3 – обединени“ не са рекултивирани – при сухо време и вятър близо до тях се разнася прах.
След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.
Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.