Кюстендил (област)

Област Кюстендил (също и Кюстендилска област) е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 106 131 души по данни от преброяване 2024.^[2] Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.

Област Кюстендил Kyustendil
Области в България
Област Кюстендил на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Югозападен район за планиране
Областен център	Кюстендил
Площ	3084,3 km²
Население	108 703 души (31 декември 2022 г.)
Общини	9
БВП (2021)	1 327 000 000 лв.[1]
МПС код	KH
Официален сайт	kn.egov.bg
Административно деление на областта
Кюстендил в Общомедия

География

Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – със Северна Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център на областта е град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно с общ брой на населените места 182.

Релеф и полезни изкопаеми

Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климат и водни ресурси

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рилска. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Полска Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горски фонд

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Населени места

Населени места в област Кюстендил (градовете са с удебелен шрифт):

Общини (9 на брой)	Населени места (182 на брой – 7 града и 175 села)	Брой и вид
		Градове	Села	Общо
Бобов дол	Бабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голям Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мала Фуча, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево, Шатрово	1	17	18
Бобошево	Бадино, Блажиево, Бобошево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово	1	11	12
Дупница	Баланово, Бистрица, Блатино, Грамаде, Делян, Джерман, Дяково, Крайни дол, Крайници, Кременик, Палатово, Пиперево, Самораново, Дупница, Тополница, Червен брег, Яхиново	1	16	17
Кочериново	Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Кочериново, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище	1	10	11
Кюстендил	Багренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Вратца, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково	1	71	72
Невестино	Ваксево, Ветрен, Длъхчево-Сабляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Лиляч, Мърводол, Невестино, Неделкова гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка гращица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец, Четирци	0	23	23
Рила	Падала, Пастра, Рила, Рилски манастир, Смочево	1	4	5
Сапарева баня	Овчарци, Паничище, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево	1	4	5
Трекляно	Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци	0	19	19

Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център – с. Трекляно, където живеят 338 души. Данните са на ГРАО от преброяването през март 2015.

Население

Численост на населението

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Кюстендил, според преброяванията през годините:^[3][2]

Общини	Площ (в км2)	1934 (31.12.1934)	1946 (31.12.1946)	1956 (1.12.1956)	1965 (1.12.1965)	1975 (2.12.1975)	1985 (4.12.1985)	1992 (4.12.1992)	2001 (1.3.2001)	2011 (1.2.2011)	2021 (7.9.2021)
Общо	3072,007	190 996	203 381	197 286	200 974	198 876	191 463	181 347	162 534	136 686	111 736
Бобов дол	206,188	14971	16584	17772	18119	15942	14453	13655	11755	9067	6862
Бобошево	135,142	10697	11691	10199	8297	6556	5326	4620	3695	2870	2348
Дупница	329,059	34960	39989	44569	53141	58185	57310	55737	51471	44988	37795
Кочериново	182,306	13977	15159	14397	13033	10206	8617	7500	6607	5214	4260
Кюстендил	979,915	65575	66951	64880	71336	79756	81525	78328	70573	60681	49080
Невестино	439,686	21650	22877	18336	13904	9489	7266	5894	4466	2821	1824
Рила	360,960	5987	7144	7498	6650	5818	4918	4410	3844	2888	2442
Сапарева баня	180,921	11507	12769	12331	11876	9923	9841	9544	8981	7528	6691
Трекляно	257,830	11672	10217	7304	4618	3001	2207	1659	1142	629	434

Прираст на населението

Естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

	Численост на живородените	Численост на починалите	Естествен прираст	Коефициент на раждаемост (в ‰)	Коефициент на смъртност (в ‰)	Коефициент на естествен прираст (в ‰)
2000	1258	2834	-1576	7.4	16.7	-9.3
2001	1154	2679	-1525	7.1	16.6	-9.5
2002	1095	2748	-1653	6.8	17.2	-10.4
2003	1141	2663	-1522	7.2	16.9	-9.7
2004	1154	2525	-1371	7.4	16.2	-8.8
2005	1190	2655	-1465	7.7	17.3	-9.6
2006	1178	2630	-1452	7.8	17.3	-9.5
2007	1201	2644	-1443	8.0	17.6	-9.6
2008	1213	2500	-1287	8.2	16.9	-8.7
2009	1227	2551	-1324	8.4	17.4	-9.0
2010	1097	2508	-1411	7.6	17.4	-9.8
2011	1085	2551	-1466	8.0	18.8	-10.8
2012	1015	2561	-1546	7.6	19.1	-11.5
2013	916	2417	-1501	7.0	18.4	-11.4
2014	986	2459	-1473	7.6	19.0	-11.4
2015	926	2473	-1547	7.3	19.5	-12.2
2016	859	2485	-1626	6.9	19.9	-13.0
2017	877	2533	-1656	7.2	20.7	-13.5
2018	831	2436	-1605	6.9	20.3	-13.4
2019	873	2436	-1563	7.4	20.6	-13.2
2020	793	2807	-2014	6.8	24.0	-17.2
2021	761	3295	-2534	6.6	28.6	-22.0
2022	813	2671	-1858	7.4	24.4	-17.0
2023	769	2259	-1490	7.1	20.9	-13.8
2024	735	2277	-1542	6.9	21.3	-14.4

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:^[4][5]

		Численост		Дял (в %)
		2001	2011	2001	2011
Общо		162 534	136 686	100.00	100.00
Българи		152 644	121 351	93.91	88.78
Турци		146	105	0.08	0.07
Цигани		8294	8305	5.10	6.07
Други	Руснаци	160	354	0.098	0.25
	Арменци	11		0.006
	Власи	5		0.003
	Македонци	21		0.012
	Гърци	36		0.022
	Украинци	34		0.020
	Евреи	29		0.017
	Румънци	4		0.002
	Други	116		0.071
Не се самоопределят		508	500	0.31	0.36
Неотговорили		526	6071	0.32	4.44

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.^[6]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	162 534	100.00
Български	153 242	94.28
Турски	117	0.07
Цигански	7929	4.87
Други	403	0.24
Не се самоопределят	317	0.19
Непоказано	526	0.32

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:^[7][8]

	Численост		Дял (в %)
	2001	2011	2001	2011
Общо	162 534	136 686	100.00	100.00
Православие	154 637	101 506	95.14	74.26
Католицизъм	76	287	0.04	0.20
Протестантство	928	2713	0.57	1.98
Ислям	231	102	0.14	0.07
Друго	487	204	0.29	0.14
Нямат	–	3826	–	2.79
Не се самоопределят	5649	7306	3.47	5.34
Непоказано	526	20 742	0.32	15.17

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Към 2017 година двете най-големи предприятия в областта са производителят на лекарства „Балканфарма – Дупница“ и ТЕЦ „Бобов дол“, както и намиращото се в процедура по фалит „Въгледобив Бобов дол“.^[9]