Елемаг
български болярин / From Wikipedia, the free encyclopedia
Елемаг, по-късно известен като Елинагос Франтцес[1] (на гръцки: Ἐλίναγος ὁ Φραντζὴς) е български болярин от времето на Първото българско царство, управлявал в името на цар Самуил крепостта Белиград (дн. Берат в Южна Албания).
Quick Facts Лични данни, Преданост ...
Елемаг | |
патриций | |
Твърдината Белиград | |
Лични данни | |
---|---|
Преданост | Царство на българите |
Седалище | Белиград |
Религия | Православие |
Починал | след 1018 г.
|
Народност | българин |
Close
Елемаг е сред последните защитници на българската независимост. След 1018 г. се съпротивлява на византийците и заедно с войводата Гавра правят неуспешен опит за вдигане на въстание през 1019 г. В крайна сметка Елемаг е принуден да предаде твърдината си, за което получава от Василий II титлата „патриций“ и правото да живее в Солун.