From Wikipedia, the free encyclopedia
Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория. Тя е също така професия, свързана със съобщаването и предаването на новини, описателни материали, гледни точки и мнения. Журналистиката може да се разглежда и като наука при определени обстоятелства.
Средствата, с които се осъществява журналистиката са средствата за масова информация, които включват вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време през социалните мрежи. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио, телевизионна, вестникарска, агенционна, електронна и т.н.
Според журналиста на ББС Андрю Мар „новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат“.[1] Журналистиката не представя само една гледна точка, тя е неутрална, отразява всички позиции, представя фактите максимално обективно, като по този начин оставя читателите, слушателите или зрителите сами да избират правилното и истинното становище. Всичко това, разбира се, зависи много и от проблема, по който се дискутира или взема отношение.
Под същото название в учебните планове на университетите фигурира и специалността, в която се изучават журналистическите жанрове, техники и етика.
Журналистиката се дефинира от три различни степени.
На обществена степен журналистиката се характеризира чрез професионално чуждо наблюдение на различните обществени раздели. Тя представя теми с актуалност, факти и релеванция чрез публикация на обществената комуникация. Това различава журналистиката особено от ПР, рекламата и литературата.
Журналистиката е периодическа и се различава от медиите с липсваща периодичност (книги) и липсващ фактицитат (романи, игрални филми, сатирични списания).
На тази степен журналистиката се упражнява от професионални журналисти.
Журналистиката допринася за образуването на общественото мнение. Често е наричана четвъртата власт (след законодателната, изпълнителната и съдебната власти).
В зависимост от своето финансиране журналистиката се дели на държавна и частна.
В университетите на много страни се учи журналистика като висше образование или следдипломна квалификация. В България Факултет по журналистика и масови комуникации има към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Според темите, с които се занимава, журналистиката може да бъде:
Според използваните технологии и оборудване:
Съгласно Елементи на журналистиката, книга с автори Бил Ковач и Том Розенстил, съществуват девет елемента на журналистиката.[2] За да може един журналист да изпълнява задълженията си да информира, той трябва да е свободен и независим и да спазва следните условия:
В изданието на книгата от април 2007 година[3] авторите прибавят и десети елемент – правата и отговорностите на гражданите.
Съществува изключително голямо разнообразие на журналистически жанрове:
Като първи вестник е признат публикуваният през 1605 г. в Страсбург Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien на Йохан Карол. Първият успешен английски ежедневник е Дейли Кърант, който е публикуван от 1702 г. до 1735 г.[4] Първият български вестник е „Български орел“ (1846 г.) на Иван Богоров, който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането. От неформалното начало, стимулирано от оползотворяването на механизираното печатане, през масовата печатна продукция и накрая, през XX век, чрез радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появата на телевизията (1930 г.) и Интернет (70-те, а масово 90-те и особено навлизане на медиите в него в първите години на XXI век) – днешната журналистика е мащабна, с големи аудитории, както и притежавана от големи корпорации, и включва вестници, телевизия, интернет (и радио, макар че радиото бива силно измествано от другите медии).
Свободата на печата е конституционна гаранция на независимото функциониране на средствата за масова информация в отделно взета страна.[5] Тя означава правото на радиото, телевизиятата и другите медии да упражняват професията си, която се състои преди всичко в нецензурираното издаване на информация и изразяване на мнения.[6] Свободата на пресата трябва да помага на образуването на свободното мнение. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се споменава във френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 година.[7]
Цензурата на книги е документирана още през 411 пр.н.е. в Атина, която стига върха си в изгарянето на книги, както произведението „За Боговете“ на философа Протагор.
През 1695 г. е издаден първият закон за забраната на цензурата в Англия.
В България свободата на печата за пръв път е записана в Търновската конституция.
Новата журналистика се налага през 60-те и 70-те години на XX век в някои средства за масова информация в САЩ. Това е стил на журналистическо писане чрез методите на художествената литература.
Онлайн журналистика е репортаж на факти, публикувани и разпространявани чрез интернет.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.