Иван Вазов
български писател и поет / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Вазов.
Quick Facts Роден, Починал ...
Иван Вазов | |
български писател и поет | |
Портретна снимка. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | Иван Минчов Вазов
|
---|---|
Починал | 22 септември 1921 г. (71 г.)
|
Погребан | Света София, Република България |
Литература | |
Псевдоним | Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. |
Период | 1870 – 1921 г. |
Жанрове | Лирика, епос, драма |
Дебютни творби | стихотворението „Борба“ (1870) |
Известни творби | „Епопея на забравените“ „Под игото“ „Немили-недраги" „Чичовци“ |
Повлиян | Христо Ботев, Виктор Юго, Александър Пушкин |
Политика | |
Партия | Народна партия |
Народен представител | |
VIII ОНС IX ОНС V ВНС | |
18-и министър на народното просвещение | |
7 септември 1897 – 30 януари 1899 г. | |
Семейство | |
Род | Вазови |
Баща | Минчо Вазов |
Майка | Съба Вазова |
Братя/сестри | Георги Вазов Владимир Вазов Борис Вазов Кирил Вазов Михаил Вазов Никола Вазов Ана Вазова Вълка Вазова-Фетваджиева |
Съпруга | Атина Болярска (1891 – 1921) |
Партньор | Евгения Марс (1905 – 1921) |
Уебсайт | |
Иван Вазов в Общомедия |
Close