Йохан Кеплер
германски математик, астроном и астролог / From Wikipedia, the free encyclopedia
Йохан Кеплер (на немски: Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог. Той е ключова фигура в научната революция с изведените от него закони за движението на планетите, изложени в книгите „Нова астрономия“ („Astronomia nova“), „Световна хармония“ („Harmonices mundi“) и „Съкратено изложение на астрономията на Коперник“ („Epitome astronomiae Copernicanae“). Научните му трудове стават основа на теорията на Исак Нютон за всемирното привличане.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Йохан Кеплер.
Йохан Кеплер Johannes Kepler | |
германски астроном и математик | |
Портрет от 1620 година | |
Роден |
27 декември 1571 г.
Вайл дер Щат, Свещена Римска империя |
---|---|
Починал | 15 ноември 1630 г. (58 г.)
|
Погребан | Регенсбург, Федерална република Германия |
Религия | лутеранство |
Учил в | Тюбингенски университет |
Научна дейност | |
Област | Астрономия, математика, натурфилософия |
Работил в | Линцски университет |
Известен с | Закони на Кеплер Хипотеза на Кеплер |
Семейство | |
Подпис | |
Йохан Кеплер в Общомедия |
В своята кариера Кеплер е учител по математика в Грац, където сътрудничи на Ханс Улрих фон Егенберг, след това е асистент на астронома Тихо Брахе и накрая става придворен математик на император Рудолф II и наследниците му Матиас и Фердинанд II. Освен това преподава математика в университета в Линц и е съветник на военачалника Албрехт фон Валенщайн. Има значителен принос в оптиката, където създава подобрен вариант на рефракторния телескоп.
Кеплер живее във време, в което още няма ясна граница между астрономия и астрология, но са отчетливо разграничени астрономията като клон на математиката, и физиката като дял на натурфилософията. В книгите си Кеплер използва и богословски аргументи — израз на вярата, че Бог е създал света по план, който може да бъде разкрит от човешкия разум.[1] Кеплер описва новата астрономия като „небесна физика“,[2] като допълнение към към трудовете на Аристотел „Метафизика“[3] и „За небето“. Кеплер първи разглежда астрономията като част от една универсална математическа физика.[4]