Немски език
западногермански език / From Wikipedia, the free encyclopedia
Нѐмският езѝк (на немски: deutsche Sprache или само Deutsch, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90[1]-98[2] милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорещите са наричани немци независимо от националността си.
Немски език Deutsch | |
/[dɔʏtʃ]/ | |
Страна | Германия, Австрия и др. |
---|---|
Регион | Европа |
Говорещи | около 90-98 млн. говорещи като майчин език (80 млн. като втори език) |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Германски Западногермански Горногермански Немски | |
Официално положение | |
Официален в | Германия, Австрия, Белгия, Лихтенщайн, Люксембург, Швейцария, Европейски съюз |
Малцинствен в | Бразилия, Италия, Румъния, Русия, Казахстан, Киргизстан, Словакия, Чехия, Унгария, Република Южна Африка, Украйна |
Регулатор | Институт по немски език Съвет за немски правопис |
Кодове | |
ISO 639-1 | de |
ISO 639-2 | ger, deu |
ISO 639-3 | deu |
Главни немскоговорещи общности по света | |
Немски език в Общомедия |
Немският език се говори главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, източните кантони на Белгия и южната област на Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Освен това в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в Намибия, има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни, като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто).
Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство.[3] Значителен брой думи са заети от латинския и гръцкия език, известно количество — от френския и английския. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.