Никола Сарафов (революционер)

Никола Сарафов, известен като Кольо Сарафчето,^[1] е български революционер, куриер на ВМОРО.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Сарафов.

---

Никола Сарафов
български революционер
Роден	1865 г. Саса, Османска империя
Починал	1921 г. (56 г.) Щип, Кралство на сърби, хървати и словенци
Награди	Военен орден „За храброст“
Никола Сарафов в Общомедия

Биография

Сарафов е роден през 1865 година в кочанското село Саса, Османската империя.^[2] През пролетта на 1903 година край Радомир се образуват пет чети с войводи – Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков и Панайот Байчев и една чета, наречена техническа, която да се грижи за поставянето на мини. Главнокомандващ на всички чети е Христо Чернопеев. По време на Илинденското въстание Сарафчето е куриер на посочените чети и се сражава в Кочанско. Става войвода на първата организирана чета в Кочанско.

Никола Сарафов, Ангел Винички, Коце Антов, Тасе Милосов

Войводи в Осоговския балкан (1903). Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и Кольо Сарафчето.

Чета на Никола Сарафов, 20 февруари 1904 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Коле Сарафчето	Саса	Кочанска	върнал се
2.	Алекса Трифунов	Зърновци	Кочанска	върнал се по болест
3.	Яне Георгиев	Пантелей	Кочанска	предал се
4.	Божин Максимов	Прибачево	Кочанска	по болест и предал се
5.	Дамян Стоимилов	Пантелей	Кочанска	предал се
6.	Стоимен Стоилов	Саса	Кочанска	върнал се
7.	Стоица Манев	Саса	Кочанска	по негодност
8.	Симеон Георгиев Клинчарски	Витоша	Кочанска	върнал се
9.	Марко Апостолов	Речани	Кочанска	върнал се
10.	Филип Лазаров	Зърновци	Кочанска	не мина от страх
11.	Костадин Георгиев	Липец	Кочанска	върнал се
12.	Павле Монев	Кратово	Кратовска	върнал се
13.	Стефан Аризанов	Кошиново	Прилепска	по негодност
14.	Христо Стамболиски Кацарев	Владимирово	Малешевска
15.	Масо Димитриев Саравски	Саса	Кочанска	предал се вътре
16.	Димитър Кърстев	Слокощица	Кюстендилска	върнал се
17.	Блаже Стефанов	Тресонче	Дебърско	върнал се
18.	Христо Петрушов	Отуне	Тетовско[3]

След Илинденско-Преображенското въстание продължава да работи като куриер към пункта на организацията в Кюстендил, където се занимава с организиране на пренасянето на оръжие, материали и други към вътрешността.^[4] На Скопския конгрес на ВМОРО от 1905 година е решено Мише Развигоров да разследва Никола Сарафов за парични злоупотреби, в случай на констатирани нарушения да бъде наказан със смърт, а в противен случай да бъде изолиран от организацията.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в нестроева рота на 9-а велешка дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.^[6]

След Първата световна война, през 1921 година е пребит до смърт от сръбската администрация във Вардарската бановина.^[7] Умира със строшен гръбнак в болницата в Щип.