Христо Чернопеев

Черньо Пеев, известен като Христо Чернопеев (изписване до 1945 година: Христо Чернопѣевъ), наричан и Черния,^[1][2] Църнопеев, Ристо Църнопейо,^[3] е капитан от Българската армия и деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия, войвода на Струмишкия окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[4]

Христо Чернопеев
български революционер
Недатирана фотография от Димитър Карастоянов
Роден	Черньо Пеев 16 юли 1868 г. Дерманци, Османска империя
Починал	6 ноември 1915 г. (47 г.) Криволак, Царство България
Погребан	„Успение Богородично“, Република Северна Македония
Награди	Военен орден „За храброст“
Народен представител в: XVII ОНС
Христо Чернопеев в Общомедия

Биография

Ранни години

Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 година в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 ломски полк в Белоградчик. В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на Тайното офицерско братство в Белоградчик.

Във ВМОРО

Щабът на четата на Чернопеев. Илия Дилберов (най-вдясно)

През август 1899 година Пеев напуска служба и през септември пристига в Солун, където под ръководството на Пере Тошев, доктор Христо Татарчев и Христо Матов четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.

От април 1900 година е самостоятелен войвода на агитационно-организаторска чета в Кукушко, чиято цел, подобно на четите на други двама български военни – Марко Лерински и Михаил Попето, е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. В четата на Чернопеев се обучават Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Александър Китанов, Петър Китанов, Мирчо Икономов, Никола Дечев и други бъдещи изявени дейци на ВМОРО.

През февруари 1901 година четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части – 14 часа се сражава при село Баялци, като в битката загиват половината четници заедно с брата на Гоце Делчев Мицо Делчев. Самият Чернопеев е ранен.^[5] Това сражение утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с Туше Делииванов пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода Горноджумайски район, където се стреми да отблъсне влиянието на Върховния комитет и им дава чести сражения. Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на Кръстьо Асенов и Яне Сандански участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 година.

Участниците в аферата „Мис Стоун“ – Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев

Чернопеев се отнася с резерви към решенията на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 година за поемане на курс към незабавно въстание. На 24 март 1903 година четата на Чернопеев навлиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново навлиза в Македония с 250 души през август след избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Четата му се разделя на три – едната, начело с Петър Самарджиев, заминава за Тиквеш, а друга част, начело с Никола Жеков, – за Радовишко. Чернопеев води няколко сражения с османски части през септември в края на въстанието се завръща в България.

Сближаване със санданистите

Войводите на съвещание в Осоговската планина: седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов – Офицерчето. Прави, от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов

След поражението на въстанието заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 година, която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат от Струмишки революционен окръг на Рилския конгрес вече като ръководител на Струмишкия окръг. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му Петър Китанов с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, Мануш Георгиев с 9 души в Петричко. В Радовишко действа Стамен Георгиев, който се подчинява на ръководството на ВМОРО.^[6]

В 1905 година Чернопеев се опитва да парира опитите на върховистите цончевисти да навлязат в Струмишкия окръг. През май 1905 година спира и обезоръжава четата на капитан Александър Протогеров, която се опитва да мине Вардара и да навлезе в Западна Македония. На 23 май 1905 година Чернопеев напада четата на поручик Константин Настев, но на върховистите се явава на помощ четата на Никола Лефтеров, която напада Чернопеев в гръб. В сражението има убити и ранени и от двете страни.^[7]

След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов е арестуван в София, по подозрение за съучастничество.^[8] Не успява да участва на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 година.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и установява в Солун. През април 1909 година четите на Чернопеев и Сандански участват в смазването на контрапреврата в Цариград. В 1909 година става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ.

Чернопеев сред селяни

През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с Костадин Самарджиев – Джемото и бившите върховисти Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.^[9] Думбалаков пише за Чернопеев:

„

...тоя безумен храбрец и неумолим, жесток и страшен терорист... Чернопеев, надарен със стоманени мишци и с всички революционни добротедели, притежаваше един обезличаващ недостатък – липсата на самостоятелност. Жертва на влияния, той бе започнал революционната си дейност като върховист; минавайки границата бе работил в услуга на вътрешните; по-късно бе спечелен от Влахова за федералистите, а хуриета го бе заварил в щаба на санданистите...[10]

“

Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 година четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.^[11] През 1910 година Чернопеев основава Българската народна македоно-одринска революционна организация заедно с Апостол Петков, Тане Николов и др. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Ичко Димитров, Апостол Петков и Въндо Гьошев. В 1911 година след като БНМОРО и ВМОРО се обединяват заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев е избран член на ЦК на ВМОРО, като запасен член става Александър Протогеров от ВМОК. Чернопеев е началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица.

По време на войните за национално обединение

На снимката: Апостол Петков, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Георги Занков, Стефан Чавдаров, Костадин Самарджиев – Джемото, Антон Бузуков и други

Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов (от Долна баня^[12]) в освободения Кавала, 1912

При избухването на Балканската война в 1912 година е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на Македоно-одринското опълчение, съставена от 145 души.^[13] Участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала заедно с Йонко Вапцаров, Пейо Яворов и Лазар Колчагов^[14] Спасява село Калапот от башибозук, но закъснява в Плевня. На 24 октомври с Михаил Чеков влизат в Драма, а на 27 в Кавала, след което е назначен за комендант на Кавала.^[15]

Втора отделна партизанска рота на МОО с командир Христо Чернопеев
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Андон А. Костовски		Пехчевско	Пехчево[16]
	Атанас Шопов	28	Демирхисарско	Порой[17]
	Вельо Ангов[18]
	Георги С. Кондолов	27	Малкотърновско	Велика[19]
	Димитър Бояджиев	30(35)		Самоков[20]
	Димитър Георгиев	25	Демирхисарско	Крушево[21]
	Димитър Манчев			Дойран[22]
	Димитър Тупаров	28(32)	Струмишко	Струмица[23]
	Иван Ангелов	29(32)	Старозагорско	Стара Загора	убит при Пониква на 22 юни 1913 година[24]
	Илия Василев	26	Струмишко	Струмица	убит; орден „За храброст“ IV степен.[25]
	Ильо Бенчев	25		Прилеп[26]
	Киро Димов	27	Василиковско	Пиргопуло[27]
	Коста Стоянов[28]
	Костадин Василев		Струмишко	Струмица[25]
	Кральо (Крале) Велчев	25		Гюмюрджина[29]
	Наке (Наке) Андонов	24	Струмишко	Струмица	безследно изчезнал на 22 юни 1913 г.[30]
	Никола Витанов		Костурско	Мокрени[31]
	Никола Шишков		Струмишко	Струмица[32]
	Пенчо В. Колканов	30		Копривщица[33]
	Спас Чешмеджиев		Самоковско	Баня[34]
	Стоян Ангелов	20	Зъхна	Скрижово[35]
	Теньо Колев	30	Старозагорско	Стара Загора	орден „За храброст“ IV степен.[36]
	Тимо Пандов	20	Струмишко	Робово[37]
	Христо Атанасов[38]
	Христо Делев Калайджиев	24	Дойранско	Пирава[12]

По-късно служи в 3 рота на 4 битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ ІІІ степен.^[39]

Взема участие в насилственото покръстване на помаците от Драмско и Неврокопско през зимата на 1912 година.^[40][41]

Христо Чернопеев

По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XXVIII стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик.

Става народен представител от Струмишки окръг,^[42] но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. Александър Протогеров, командир на 3-та бригада на 11-а македонска дивизия, му предлага служба в неговата бригада като „офицер за поръчки“. Чернопеев отговорил:

„

Аз не съм тилов герой, искам ро­та. Дошъл съм в твоята бригада не за друго, а защото струмичани са тука и искам да умра при тях. Иначе бих си стоял в Народното събрание, където мястото ми е топло.[43]

“

Така, по време на Първата световна война е командир на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой с френски части край село Криволак, Щипско.^[44][45] Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.

След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен.^[46] През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на българските войници са унищожени.^[47]

В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село днес е музей, но е в окаяно състояние. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[48]

Семейство

Чернопеев е женен за Тота, с която има три деца, едно момче – Ботьо, и две момичета – Тодора и Станка. След смъртта му по предложение на Народното събрание и с решение на царя Фердинанд I семейството му от 1916 година получава годишна народна пенсия, съпругата му доживот, синът му до пълнолетие, а дъщерите му до омъжване.^[49] Тота умира към април 1925 година.^[50]

Церемония при освещаване на знамето и полагане на клетва от четите на Христо Чернопеев, Никола Жеков, Петър Самарджиев и Панайот Байчев, 2 септември 1903

Втора отделна партизанска рота на МОО, начело с Христо Чернопеев

Четата на Чернопеев (в средата седнал)

Паметна плоча в Банско, отбелязваща освобождението на селището от четите на Чернопеев и Яворов в 1912 г.

Памет

На Христо Чернопеев е наречена улица в кварталите „Гео Милев“ и „БАН IV километър“ в София (Карта).

Външни препратки

Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.

• Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899 – 1915 г.), в: „Македонски преглед“, година XIX, 2006, кн.1, 121 – 142.
• Поклон пред големия българин Христо Чернопеев, Сдружение „Свети Иван Рилски“
• За Христо Чернопеев Архив на оригинала от 2008-08-01 в Wayback Machine., В с. Дерманци честват 140 години от рождението на Христо Чернопеев
• Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.
• Първият от единадесетте, разказ от Антон Страшимиров