From Wikipedia, the free encyclopedia
Крайцери проект 82[1] известни още и като тежки крайцери тип „Сталинград“, са проект тежки крайцери (според официалната съветска класификация), най-големите в света, строени за ВМФ на СССР, в периода край на 1940-те – начало на 1950-те г. В основата на проекта е положен крайцерите от проект 83[2] (закупеният от Германия тежък крайцер „Лютцов“). Инициатор на строителството на крайцерите от типа „Сталинград“ е лично И. В. Сталин. След смъртта му строителството на крайцерите е прекратено.
Крайцери проект 82 Крейсера проекта 82 | |
Флаг | СССР |
---|---|
Клас и тип | Тежки крайцери от проекта 82 (тип „Сталинград“) |
Следващ тип | Крайцери проект 1144 |
Предшестващ тип | Крайцери проект 69 |
Производител | Завод №444, Николаев и др. в СССР |
Планирани | 4 |
Построени | 0 |
В строеж | 1951 г. – 1953 г. |
Отменени | 4 |
Служба | |
Състояние | Недовършени, неексплоатирани. Строителството е прекратено на 18 април 1953 г. |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 36 500 t (стандартна); 43 000 t (пълна) |
Дължина | 250,5 m |
Ширина | 31,6 m |
Газене | 9,7 m |
Броня | пояс: 200 mm; палуба: 90 – 110 mm; кули на ГК: до 323 mm |
Задвижване | 4 парни турбини ТВ-4; 12 водотръбни котли |
Мощност | 280 000 к.с. (206 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 34 възела (63 km/h) |
Далечина на плаване | 5000 морски мили на 15 възела ход |
Екипаж | 1481 души |
Радиолокационни станции (РЛС) | „Гюйс-2“, „Риф-А“, 2x „Залп“, 3x „Якорь“, 2x „Фут-Б“, „Грот“, „Щаг-Б“ |
Хидроакустическа система (ХАС) | „Херкулес“ |
Радиоелектронно оборудване | „Солнце-1Р“ |
Кръстени в чест на | градове в СССР |
Въоръжение | |
Артилерия | 3x3 305 mm; 6x2 130 mm; |
Зенитна артилерия | 6x4 45 mm; 10x4 25 mm |
Предвидени са три куполни установки СМ-31. Всяка кула е въоръжена с три оръдия СМ-33 калибър 305 мм и дължина на ствола 61 калибра.
Оръдието има далечина на стрелбата 53 км (при маса на снаряда 467 кг). Също е разработен снаряд с маса 230,5 кг, за далечини на стрелба по брегови цели с голяма площ (градове, големи военноморски бази) над 120 км.[3]
Според западната класификация артилерийските кораби „Сталинград“ се отнасят към класа на линейните крайцери, в който обикновено се включват кораби с водоизместимост над 20 000 тона и калибър на оръдията от 280 мм, които поради слабо брониране и високата им скорост не попадат в класа на линкорите. Към края на 1940-те години, когато „Сталинград“ се планира за строеж, класът на линейните крайцери вече е в историята. Реликва на този клас са също и американските крайцери от типа „Аляска“, наречени в САЩ „големи крайцери“ (на английски: large cruiser) поради липсата, към онзи момент, в американската класификация на класа „линейни крайцери“ (на английски: battlecruiser).
Тежък крайцер според западната класификация се явява кораб с калибър на оръдията 203 мм (водоизместимостта на тези кораби съставлява от 10 000 до 20 000 тона). В СССР не е построен нито един кораб, попадащ в тази категория, макар първоначалния проект на крайцерите от проекта 68-бис предвижда въоръжение от осем 203-мм оръдия.
Крайцерите от проекта 82 не срещат особена поддръжка от страна на командването на флота. Новият военноморски министър Н. Г. Кузнецов, предполагайки в близкото бъдеще появата у СССР на управляеми противокорабни ракети се изказва за този кораб така:
„ |
Тежък, неясен кораб. Не се вижда целта да оправдава средствата. Много скъп кораб… |
“ |
Васильев А., Морин А. Суперлинкоры Сталина. „Советский Союз“, „Кронштадт“, „Сталинград“.[4] |
В хода на разработката на проекта той е подложен на многобройни преправяния, които също не са му от полза. Така например, по искане на Сталин, заради увеличение на скоростта е намален радиусът на действие и зенитната артилерия, което превръща проекта 82 в един вид „линеен крайцер за брегова отбрана“.[5]
Сама по себе си тактическата ниша за тежкия (фактически – линеен) крайцер от проекта „Сталинград“ също е много неясна. Сталин има други виждания за предназначението на корабите от този клас, предполагайки използването им за борба с леките крайцери:
„ | Не ни трябва на нас да се забъркваме в бой с тежките крайцери на противника. Основната задача на тежкия крайцер трябва да бъде друга – борба с леките крайцери на противника. Трябва да се увеличи скоростта му до 35 възела, за да паникьосва леките крайцери на противника, да ги разпъжда и да ги разгромява. Този крайцер трябва да лети като лястовичка, да бъде пират, истински бандит. Той трябва да избяга изпод удара на тежките кораби на противника | “ |
Васильев А., Морин А. Суперлинкоры Сталина. „Советский Союз“, „Кронштадт“, „Сталинград“.[5] |
Появата на ПКР с въздушно, а след това и с корабно базиране от серията КС-1 Комета прави безсмислено продължаването на строителството на тежки артилерийски кораби въобще.
Готовите опорно-въртящи устройства за оръдейните кули на главния калибър са използвани при строителството на антенните системи на АДУ-1000, комплекса за далечна космическа свръзка „Плутон“.[6]
Уникалното 305-мм оръдие СМ-33, за триоръдейните куполни установки СМ-31 на тежките крайцери от типа „Сталинград“ пр. 82, има далекобойност:
– с обикновен фугасен снаряд, тегло 467 кг – 53 км.
– специален далекобоен снаряд (разработка на НИИ-24 1954 г., чертеж 5219), с тегло 230,5 кг – 127,3 км.
Преди пътуването на Н. С. Хрушчов в САЩ, всички работи по свръхдалечната, както и въобще по тежката артилерия са прекратени.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.