спортове, включващи бягане, скачане, хвърляне и ходене From Wikipedia, the free encyclopedia
Леката атлетика представлява съвкупност от различни видове спорт, които включват бягане, хвърляне и скокове. Тя е основна олимпийска дисциплина и от 1896 година е включена в програмата на летните олимпийски игри. Името ѝ идва от старогръцката дума ἀθλέω, която означава „състезавам се за награда“.
Висш ръководен орган, регулиращ провеждането на състезания и развитието на леката атлетика като вид спорт е Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF), която е създадена през 1912 година в Стокхолм и понастоящем включва 213 национални федерации. Под ръководството на IAAF се организират Световните първенства на открито и в зала, както и състезанията по лека атлетика в рамките на Олимпийските игри. Европейските първенства се организират под егидата на Европейската асоциация по лека атлетика (EAA). В България главен организационен и управленски орган е Българската федерация по лека атлетика (БФЛА).
Атлетическите упражнения са познати още в античността, състезанията по бягане, ходене, скачане, хвърляне са сред най-старите от всички спортове.[1] За това свидетелстват много статуи и рисунки. Най-ранните извори са изображенията в древноегипетските гробници в Сакара отпреди повече от 2250 г. пр.н.е.[2], представляващи илюстрации на бягане на фестивала Сед, и високи скокове.
За официално начало на леката атлетика като спорт се приемат състезанията по бягане на първите Олимпийски игри в Древна Гърция през 776 г. пр.н.е. По-късно (708 г. пр.н.е.) към състезанията се включват хвърляне и скачане в рамките на пентатлона.[3]
Счита се, че съвременната лека атлетика води началото си от състезанията по бягане в английските колежи през 19 век, като няколко учебни заведения си оспорват първенството.[4] Така например през 1837 година се провеждат състезания по бягане на около 2 километра в колежа в град Ръгби, които дават началото на състезания и в много други английски колежи. По-късно са включени състезания на по-кратки разстояния, бягане с препятствия, хвърляне на тежести, а през 1851 година и скокове на височина и на дължина. През 1864 година между Оксфорд и Кембридж се провеждат първите съревнования, които по-късно стават ежегодни. Първите съвременни лекоатлетически състезания на закрито се провеждат през 1863 г. в Лондон.[5][6]
В 1865 г. е основан Лондонският атлетически клуб.[7][8], популяризиращ леката атлетика, провеждащ съревнования и наблюдаващ за спазване на статута на любителските състезания. Любителската атлетическа асоциация е организирана в 1880 г.
Малко по-късно започва да се развива леката атлетика в САЩ (атлетическият клуб в Ню Йорк е организиран в 1868 г., а студентският спортен съюз – в 1875 г.), като добива широко разпространение в университетите. Това обезпечава в следващите години (до 1952 г.) водещото положение на американските лекоатлети в света. Около 1880 – 1890 г. в много страни по света са създадени любителски лекоатлетически асоциации. Широкото развитие на съвременната лека атлетика е свързано с възраждането на олимпийските игри през 1896 г.
Началото на разпространението на леката атлетика в Русия е положено в 1888 г., когато в близост до Петербург е организиран спортен кръжок. В същата година там е проведено първото в Русия съревнование по бягане. Първото първенство по лека атлетика се провежда в 1908 г. В него взимат участие около 50 спортисти.
Най-висш ръководен орган, регулиращ провеждането на състезания и занимаващ се с развитието на леката атлетика като вид спорт, е Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (ИААФ). ИААФ определя международните правила за провеждане на съревнования и води общ рейтинг на спортистите лекоатлети. Основните състезания, провеждани под егидата на ИААФ са състезанията по лека атлетика в програмата на Олимпийските игри, както и световните шампионати на открито и в зала.
За победител в състезание по лека атлетика се обявява атлета или отбора, които са показали най-добър резултат във финалното състезание или във финалните опити на техническите дисциплини в рамките на правилата им.
Първенствата в беговите видове лека атлетика (обикновено на стадион) се провеждат на няколко етапа: квалификация, ¼ финал, ½ финал. В резултат на пресяването, се определят останалите състезатели (отбори), които участват на финала. Броят на участниците се определя от регламента на състезанието. Например на Олимпийските игри, във всяка дисциплина една страна може да бъде представена минимум от един участник и максимум трима (при условие, че са покрили предварителния норматив). В щафетните бягания всяка страна е представена от един отбор. В кроса, маратона, спортното ходене и многобоя има само общ финал за всички участници.
Дисциплините на Олимпийските игри се делят на бягане, бягане с препятствия, щафета, скок дължина, троен скок,скок височина, овчарски скок, хвърляне на копие, хвърляне на диск, хвърляне на чук, тласкане на гюле, спортно ходене 20 и 50 км, многобой – седмобой и десетобой,
Дисциплина в програмата |
Олимпийски игри |
Летни световни първенства |
Световни първенства в зала | |||
Бягане | Мъже | Жени | Мъже | Жени | Мъже | Жени |
100 метра | 1896 | 1928 | 1983 | 1983 | ||
200 метра | 1900 | 1948 | 1983 | 1983 | 1985 | 1985 |
400 метра | 1896 | 1964 | 1983 | 1983 | 1985 | 1985 |
800 метра | 1896 | 1928 | 1983 | 1983 | 1985 | 1985 |
1500 метра | 1896 | 1972 | 1983 | 1983 | 1985 | 1985 |
5000 метра | 1912 | 1988 | 1983 | 1995 | ||
10 000 метра | 1912 | 1984 | 1983 | 1987 | ||
Маратон | 1896 | 1984 | 1983 | 1983 | ||
110 метра с препятствия | 1896 | 1983 | ||||
100 метра с препятствия | 1932 | 1983 | ||||
400 метра с препятствия | 1900 | 1984 | 1983 | 1983 | ||
3000 метра с препятствия | 1920 | 2008 | 1983 | 2007 | ||
Щафета 4 х 100 | 1912 | 1928 | 1983 | 1983 | ||
Щафета 4 х 400 | 1912 | 1972 | 1983 | 1983 | 1991 | 1991 |
Технически | ||||||
Скок дължина | 1896 | 1948 | 1983 | 1983 | 1985 | 1985 |
Троен скок | 1896 | 1996 | 1983 | 1993 | 1985 | 1991 |
Скок височина | 1896 | 1928 | 1983 | 1983 | 1985 | 1985 |
Овчарски скок | 1896 | 1996 | 1983 | 1999 | 1985 | 1997 |
Хвърляне на копие | 1908 | 1932 | 1983 | 1983 | ||
Хвърляне на диск | 1896 | 1928 | 1983 | 1983 | ||
Хвърляне на чук | 1900 | 2000 | 1983 | 1999 | ||
Тласкане на гюле | 1896 | 1932 | 1983 | 1983 | 1985 | 1985 |
Спортно ходене | ||||||
20 километра | 1956 | 2000 | 1983 | 2000 | ||
50 километра | 1932 | 1980 | ||||
Многобой | ||||||
Десетобой | 1912 | 1983 | ||||
Седмобой | 1984 | 1983 | ||||
Неолимпийски | ||||||
60 метра | 1985 | 1985 | ||||
60 метра с препятствия | 1985 | 1985 | ||||
3000 метра | 1984 | 1980 | 1985 | 1985 | ||
Седмобой | 1993 | |||||
Петобой | 1908 | 1964 | 1993 |
Леката атлетика се отнася към консервативните видове спорт – програмата на мъжките дисциплини в програмата на Олимпийските игри (24 вида) не е променяна от 1956 г.[9] В програмата на женските дисциплини влизат 23 вида. Единствената разлика е спортното ходене на 50 километра, което липсва в женския списък.
Програмата на шампионатите в зала се състои от 26 вида (13 мъжки и 13 женски).
Леката атлетика е известна като „царицата“ на спортовете и има дълбоки корени и традиции в България. Страната има множество титли от балкански, европейски и световни първенства, както и от Олимпийски игри.
Организираната лека атлетика в България се ражда официално на 24 май 1924 г. През тази година е създадена Българската федерация по лека атлетика. На проведените по това време състезания за определяне на олимпийския състав за игрите в Париж са поставени и първите национални рекорди. С имената на Григорий Педан, Камен Ганчев и Любен Дончев са свързани първите български международни успешни прояви.
Николай Гемижев
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.