Стефка Костадинова

Стефка Георгиева Костадинова е българска спортистка, състезателка по лека атлетика. Олимпийска шампионка и многократна носителка на европейски и световни титли, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина от 1987 до 2024 година.^[1] Председателка на Българския олимпийски комитет (БОК) от 2005 до 2025 година.

Стефка Костадинова
българска лекоатлетка и председателка на БОК
Родена	25 март 1965 г. (60 г.) Пловдив, България
Религия	православие
Националност	България
Спортна кариера
Спорт	лека атлетика
Активност	1977 – 1997
Спортен клуб	Тракия (Пловдив)
Постижения	световен рекорд по скок на височина
Ръст	180 см
Тегло	60 кг
Семейство
Съпруг	Николай Петров (1989 – 1999 г.), Николай Попвасилев (от 2007 г.)
Стефка Костадинова в Общомедия

Медали

Олимпийски игри
	Атланта 1996	висок скок
	Сеул 1988	висок скок

Биография

Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив.^[2] Кариерата си започва с гимнастика и плуване.^[2] Учи в Средното спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. В VII клас вече е „майстор на спорта“,^[3][4] а в X клас скача 190 см.^[3][4] Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София.^[5] След спортното училище, завършва спортен педагогически профил в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.^[2][6]

През 1989 г. се омъжва за своя треньор Николай Петров.^[3][4] През 1995 г. става майка на син на име Николай.^[3][4] По-късно Петров и Костадинова се разделят.^[3] На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.^[3]

През 1999 г. Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.^[7] През 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта.^[5] На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския опимпийски комитет. Четири години по-късно е преизбрана за втори мандат,^[3] на 9 май 2013 г. е избрана за трети път,^[3] на 23 март 2017 г. е избрана за четвърти, а на 5 май 2021 г. – за пети мандат като председател на Българския олимпийски комитет.^[8][9]

През 2025 г. се кандидатира за шести мандат начело на БОК, официално подкрепена от санкционирания за корупция Делян Пеевски (ДПС – Ново начало).^[10][11][12] При тайното гласуване на 19 март губи от Весела Лечева с 33 на 48 гласа.^[11]

По искане на Костадинова МВР запечатва сградата на БОК; следва внасяне на жалби в съда срещу избора на Лечева, чието встъпване в длъжност е блокирано. Допуска се, че кампанията по обжалване е активирана от Делян Пеевски. Международният олимпийски комитет признава за легитимен председател на БОК Весела Лечева.^[12]

Костадинова владее английски и руски език.^[6]

Спортни успехи

Плоча на Националния стадион „Васил Левски“, където на 31 май 1986 г. Стефка Костадинова поставя световен рекорд по скок на височина 208 см

На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см.^[13] Този рекорд е подобрен на 7 юли 2024 година от украинката Ярослава Магучих, която скача 210 см.^[14] През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера.^[15]

• Две световни титли на открито – Рим 1987 и Гьотеборг 1995 г.^[3][6]
• Пет световни титли в зала – Париж 1985 и 1997 г., Индианаполис 1987 г., Будапеща 1989 г. и Торонто 1993 г.^[3][6][15]
• Една европейска титла на открито – Щутгарт 1986 г.^[3][6]
• Четири европейски титли в зала – Пирея 1985 г., Лиевен 1987 г., Будапеща 1988 г. и Париж 1994 г.^[3][6][15]
• Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 г.^[3][6]
• Олимпийска шампионка от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г.^[6][15]
• Cребърен медал от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г.^[6][15]

Признание и награди

• Носителка на орден „Стара планина“, I степен през 1996 г.^[6][16]
• Почетен гражданин на Пловдив.^[17]
• Приета в „Залата на славата на световната атлетика“ през 2012 г.^[18][19]
• Най-добър спортист на Балканите за 1985, 1987, 1995, 1996 и 1997 г.^[3][15]
• Спортист № 1 на България за 1985, 1987, 1995 и 1996 г.^[3][15]
• Спортист № 2 на България за 1986, 1988 и 1997 г.
• Спортист № 3 на България за 1989 г.
• В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България за 1993 г.