Макуахуитъл
From Wikipedia, the free encyclopedia
Макуахуитъл (на науатъл: maːˈkʷawit͡ɬ)[1] е ръкопашно оръжие, издялано от дърво във формата на меч, използвано от ацтеките и маите. То е снабдено с остриета от двете срещуположни страни, изработени от залепени близо едно до друго или на интервали остри парчета обсидиан или кремък.[2]
Макуахуитъл 'Macuahuitl; Maquahuitl' | |
Скица (рисунка) на Макуахуитъл, който е изгорял при пожар в кралския дворец в Мадрид през 1884 година. | |
Информация | |
---|---|
Вид | хладно оръжие |
Тип | Меч, Дървен меч, Бойна тояга |
Произход | Мезоамерика |
Арсенал | маи, ацтеки |
Период | Посткласически период (900 – 1697 г.) |
Разпространение | Ацтекска империя (Мексико) |
Широчина на острието | 7 – 10 см |
Обща дължина | 70 – 80 см |
Тегло | 2.0 – 3.0 кг |
Макуахуитъл в Общомедия |
Първите европейци, които се сблъскват с Макуахуитъл го класифицират като меч или боздуган, но тези определения трябва да се смятат за примерни, понеже в европейската оръжейна култура няма еквивалент и първите изследователи не са имали отправна точка за сравнение. Оръжието се среща само в Мезоамерика, където съществуват и други подобни оръжия, от които най-близкото се казва Макана – дървен меч палка, използван от араваките Таино.[3]
Не е известно да е останал някъде оцелял автентичен образец на Макуахуитъл, но въпреки това има множество запазени негови илюстрации, рисунки и описания, направени през 16 век. Последният експонат е съхраняван в „Кралската оръжейна“ на „Кралски дворец в Мадрид“ до 1884 г., когато изгаря в пожар.[4]