Меч
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мечът е вид хладно оръжие за ръкопашен бой със сравнително дълго острие, предназначено за ръчно нанасяне на прободни, посечни или порезни рани, и ефес, за което да се държи с една или две ръце. Мечовете, предназначени предимно за пробождане, най-често са с право острие и заострен връх, докато предназначените за сечене по-често са извити, но много разновидности съчетават и двете функции.
Наименованието меч има праславянски произход е се свързва с готското mēkeis, но е спорно дали праславянската форма заета от готски или в двата езика е дошла от общ, днес неизвестен източник.[1] Много разновидности на мечовете имат собствени наименования, като римските гладиус и спата, по-късните западноевропейски шпага и рапира, османския ятаган или японската катана.
Мечовете се появяват през бронзовата епоха, еволюирайки от известните и по-рано ками, като най-ранните образци са от Мала Азия и Балканите през XVI век пр. Хр. През желязната епоха и Античността мечовете остават сравнително къси, като се удължават през Средновековието, когато се появяват и налагат предпазителите за ръката. Мечове продължават да се използват и в Ново време, но в съвременността имат предимно символични и церемониални функции.