Милва
италианска певица и театрална актриса / From Wikipedia, the free encyclopedia
Мѝлва (на италиански: Milva), псевдоним на Марѝя Ѝлва Биолка̀ти (Maria Ilva Biolcati) (Горо, 17 юли 1939 г. – Милано, 23 април 2021 г.[1]) е италианска певица и театрална актриса. Известна е както в родната си страна, така и в чужбина, предимно в немскоговорещите страни (Германия, Австрия, Швейцария), Япония, както и в някои страни от бившия Източен блок. Певицата Лена Биолкати е нейна трета братовчедка.[2]
Милва | |
Милва през 2005 г. | |
Информация | |
---|---|
Псевдоним | Милва |
Родена | |
От | Италия |
Починала | |
Стил | поп |
Професии | певица, театрална актриса |
Глас | контраалт |
Активност | 1959 – 2021 |
Уебсайт | milvalarossa.it |
Милва в Общомедия |
Нарежда се сред най-популярните италиански певици и е едно от главните женски лица на италианската музикална сцена през 60-те и 70-те години на XX век заедно с Мина, Орнела Ванони, Ива Дзаники, Ориета Берти, Пати Право, Катерина Казели и Рита Павоне. Заради характерния тембър на гласа си е наричана понякога „пантерата от Горо“[3] по подобие на колежките си, също познати с подобни прозвища (напр. „тигрицата от Кремона“ за Мина и „орлицата от Лигонкио“ за Дзаники). Другото ѝ прозвище е „Червенокосата“ (la Rossa) заради яркия червен цвят на косата, с който изразява и левите си политически възгледи.[4]
През дългогодишната си и наситена кариера записва стотици песни и десетки албуми както на родния си италиански, така и на други езици, най-вече на немски, но също и на френски, испански, английски, както и японски и гръцки. Репертоарът ѝ е богат и разнообразен, а някои от албумите ѝ са изцяло с песни по музика на именити композитори като Енио Мориконе, Вангелис, Франсис Лай, Микис Теодоракис, Енцо Яначи, Франко Батиато и др. Немалко от албумите ѝ имат по две или три езикови версии.
През 60-те и 70-те години е редовна участничка на Фестивала на италианската песен в Санремо, на който се явява общо 15 пъти, с което се нарежда в петорката италианци с най-много участия – другите четирима към 2023 г. са Ал Бано, Пепино ди Капри, Тото Кутуньо и Анна Окса. Въпреки многобройните си участия обаче няма нито една победа и най-високото ѝ постижение остава двукратното второ място (през 1962 и 1965 г.).
Извън музиката е известна и с театралните си роли в пиеси на Бертолт Брехт и Джорджо Стрелер. По техни творби има записани албуми.
Към края на 2010 г. съобщава оттеглянето си от сцената и дава последното си телевизионно интервю. Въпреки това през следващата година играе в театралната пиеса La variante di Lüneburg и след няколко участия из Европа слага окончателен край на кариерата си от началото на 2013 г.
Наградена е с най-високите отличия на Италия, Франция и Германия, а по време на 68-ото издание на Санремския фестивал е удостоена с наградата „За цялостна кариера“ по инициатива на певеца и автор на песни Кристиано Малджольо, приета от дъщеря ѝ Мартина Корняти.[5]
Умира на 81-годишна възраст в дома си в Милано на 23 април 2021 г. вследствие на дългогодишно невродегенеративно заболяване, от което страда от 2009 г. Мястото за поклонение е във фоайето на крило „Стрелер“ на „Пиколо Театро“ в града, а погребението се състои в тесен кръг от нейни близки на гробището в село Блевио с изглед към Лаго ди Комо.[6]