Монголски нашествия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Монголските нашествия продължават през целия XIII век, в резултат на което Монголската империя обхваща голяма част от Азия и Източна Европа. Историците поставят монголските нашествия сред най-смъртоносните конфликти в човешката история. В допълнение, те донасят бубонна чума, която се разпространява в по-голямата част от Азия и Европа и причинява Черната смърт.[1][2][3][4]
Монголски нашествия | |
Разрастване на Монголската империя | |
Информация | |
---|---|
Период | 1206 г. – 1405 г. |
Място | Евразия |
Резултат | Монголците завладяват по-голямата част от Евразия.
|
Монголски нашествия в Общомедия |
Монголската империя се формира след поредица от завоевания и нашествия на Чингис хан в цяла Централна и Западна Азия и се простира от Японско море до Източна Европа. За разлика от по-късните империи като Британската, която може да бъде определена като „морска империя“, Монголската империя е „империя по суша“, подхранвана от търсенето на пасбища за нейните конници и едър рогат добитък.[5] Това обуславя факта, че повечето от монголските нападения и завоевания протичат през топлите сезони, когато има достатъчно трева за паша на стадата им.
Татарските и монголските нападения срещу руските държави продължават и след започналия около 1260 г. разпад на Монголската империя. В други географски райони териториалните придобивки на монголите продължават: в Китай и през XIV век в рамките на династията Юен, докато тези в Персия са през XV век по време на Тимуридската империя. В Индия завладените територии просъществуват до XIX век като Моголска империя.