Васал
From Wikipedia, the free encyclopedia
Васал (от келтски gwas – „слуга“, през латински – vassallus и руски – вассал) през Средновековието е феодален владетел, получил от друг феодал – негов сюзерен земя в замяна на задължението да му помага. Васалът полага „васална клетва“, т.е. задължава се да се подчинява на сюзерена, да следва неговите указания по въпросите на външната и вътрешната политика, да му оказва военна подкрепа при нужда и да плаща предварително договорени данъци.[1]
Васалитет е съвкупност от норми и обичаи, които пораждали задължението един свободен човек, наричан васал, да се подчинява и да служи на друг свободен човек – сеньор, както и задължението сеньорът да покровителства и помага на своя васал. В замяна на своята вярност васалът получава от сеньора правото да владее и понякога да предава в наследство поземлен имот – феод.[2]
В междудържавните отношения васалитетът е отношение на зависимост при което съществува подчинение, а не равнопоставеност или доброволен съюз между две държави. Например създаването на Княжество България съгласно чл. 1 от Берлинския договор е пример на васалитет – княжеството е трибутарно и се намира под върховния суверенитет на султана.
Явлението е характерно за ранния и средния стадий от развитието на феодализма. Като понятие е използвано в Древния Рим, царствата в Предна Азия. Със създаване на централизирани национални държави през XVI – XVIII век неговото приложение спада и отмира напълно с разпадането на Османската империя.