Николо Макиавели
италиански философ и политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Николо̀ ди Бернардо дей Макиавѐли (на италиански: Niccolò di Bernardo dei Machiavelli) е италиански философ, дипломат, политик и историк от Епохата на Ренесанса.[1][2][3]
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Николо Макиавели Niccolo Machiavelli | |
италиански философ и политик | |
Портрет на Николо Макиавели от Санти ди Тито | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Санта Кроче, Флоренция, Италия |
Религия | католицизъм |
Учил във | Флорентински университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Ренесанс |
Школа | Ренесансов хуманизъм, политически реализъм, класическо републиканство |
Интереси | Политическа философия, военна теория, история |
Текстове | „Владетелят“, „Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий“ |
Повлиян | |
Повлиял | |
Семейство | |
Деца | 6 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Николо Макиавели в Общомедия |
Той често е наричан „баща на съвременната политология“.[4] В продължение на дълги години заема висши длъжности във Флорентинската република с отговорности в дипломатическата и военната сфера. Автор е и на комедии, карнавални песни и поезия, както и на обемиста лична кореспонденция. Макиавели е секретар на Втората канцелария на Флорентинската република от 1498 до 1512 г., когато Медичите не са на власт. Пише най-известната си книга „Владетелят“ (Il Principe) през 1513 г., когато Медичите са се върнали на власт и той е отстранен от политическия живот.
„Макиавелизмът“ е често използвано пейоративно определение за безскрупулни политици, като описваните от Николо Макиавели във „Владетелят“. Там той показва неморалното поведение като нечестността и убийствата на невинни като нормални и ефективни в политическия живот. Той дори изглежда го поощрява при определени обстоятелства. Книгата му става известна заради твърденията, че съдържа „зли препоръки за тираните, за да им помогне да запазят властта си“.[5] В същото време много коментатори като Барух Спиноза, Жан-Жак Русо и Дени Дидро смятат, че в действителност Макиавели е републиканец дори когато пише „Владетелят“ и неговите произведения служат за вдъхновение в епохата на Просвещението на застъпниците на съвременната демократична политическа философия. Така например той отбелязва своето възхищение към самоотвержения римски диктатор Луций Квинкций Цинцинат.[6]