Петър Тантилов

Петър Марков Тантилов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, заемал редица длъжности в българската войска.

Петър Тантилов
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1879 – 1918
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	3-ти арт. полк (1886 – 1887) План. арт. полк (1899 – 1904) 7-и арт. полк (1904 – 1906) 4-ти арт. полк (1906)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 ноември 1861 г. (стар стил) Карлово, Османска империя
Дата и място на смърт	3 май 1937 г. (75 г.) София, Царство България

Биография

Петър Тантилов е роден на 15 ноември 1861 г. в Карлово. Баща му – Марко (Матьо) Пенчев Тантилов е Карловски учител и народен будител.^[1] Негов брат е Христо Тантилов – хирург-ортопед. Завършва петокласното училище в родния си град.^[2]

През 1878 г. Петър Тантилов постъпва в командата на волноопределяющите се и на 30 август същата година е произведен в чин прапоршчик. През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София и на 10 май е произведен в чин подпоручик и е оставен за взводен командир. През 1880 г. е приведен в артилерията като субалтерн-офицер в Софийското артилерийско отделение в Самоков, като в период до 1883 г. служи в 1^-ва софийска пеша батарея. На 24 март 1882 г. е произведен в чин поручик и заема длъжностите адютант-ковчежник и старши офицер в 1^-ва батарея. През 1884 г. завършва артилерийската школа в Царское село, Русия. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан и на 11 септември 1885 г. е назначен за командир на 5-а батарея в 1-ви артилерийски полк. Като капитан служи и като адютант на началника на артилерията^[2][3]

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 5^-а батарея от 1^-ви артилерийски полк. Взема участие в отбраната на левия фланг на Сливнишката позиция и се проявява като подготвен и храбър артилерийски офицер в боя при Гургулят (7 ноември) и Келташ (15 ноември). На 20 ноември 1885 г. е назначен за командир на 2^-ри артилерийски полк, на която длъжност служи до 5 март 1886 година.^[2] На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Тантилов е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.^[4]

Петър Тантилов с майка си през 1886 г.

На 10 март 1886 г. капитан Тантилов е назначен за командир на новосъздадения 3^-ти артилерийски полк. Като командир на 3 артилерийски Пловдивски полк (1886 – 1887), активно участва в контрапреврата срещу русофилите в Пловдив. През 1887 г. е назначен за инспектор на артилерията, като на 1 април същата година е произведен в чин майор.

На 18 август 1889 г. е произведен в чин подполковник. През 1892 г. поради личен конфликт с княз Фердинанд подава оставка и е уволнен от армията. През 1898 подполковник Тантилов отново се връща и е назначен за командир на артилерийско отделение. По-късно същата година е назначен за командир на Планински артилерийски полк, на която длъжност е до 1904 година. Междувременно, през 1901 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. е назначен за командир на 7^-и артилерийски полк, две години по-късно е командир на 4^-ти артилерийски полк.^[5] През 1908 г. завършва Генералщабна академия в Торино, Италия.

През 1911 г. става инспектор на всички видове въоръжения в българските войски. Според някои автори, Тантилов е Инспектор на въоръжението в периода 1904 – 1912 година^[5], според други от 1908 до 1912 година.^[2]

Балканска война (1912 – 1913)

През Балканска война (1912 – 1913) полковник Тантилов е началник на артилерията на 3^-та армия, като се отличава в сраженията при Люлебургаз, Бунархисар и в Лозенградската операция. През Междусъюзническата война (1913) се сражава при Трън, а след края на войната, на 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-майор, след което е назначен за началник на 5^-а пехотна дунавска дивизия и на 5 декември следващата година преминава в запаса.^[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

В началото на Първата световна война (1915 – 1918), както много други офицери от запаса е мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на 1^-ва дивизионна област. В периода 1915 – 1916 г. е началник на Нишкия укрепен пункт, а след това е началник на Главното тилово управление. По-късно работи като инспектор в Главната квартира, а в периода 1916 – 1918 г. е български представител при военното управление в Румъния. След това е назначен за началник на Драмската военноинспекционна област.^[2]

На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и след края на войната излиза в запас.

Генерал-лейтенант Петър Тантилов умира на 3 май 1937 г. в София.

Военни звания

• Подпоручик (10 май 1879)
• Поручик (24 март 1882)
• Капитан (24 март 1885)
• Майор (1 април 1887)
• Подполковник (18 август 1891)
• Полковник (1901)
• Генерал-майор (5 август 1913), за отличие
• Генерал-лейтенант (30 май 1918)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен (5 март 1886)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
• Княжеский орден „Свети Александър“ III степен без мечове, IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Знак „За 10 години отлична служба“
• Знак „За 20 години отлична служба“
• Кръст за възшествието на Княз Фердинанд I 1887
• Кръст за независимостта на България 1908
• Орден „Св. Станислав“ III степен (Руска империя)
• Орден „Св. Луитполд“ II степен (Италия)
• „Железен кръст“ I и II клас (Германия)

Бележки

1. Павел, Патев Матьо (Марко) Пенчев Тантилов, София, 1941, стр. 15
2. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
3. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
4. „Юбилейна книжка на 2-ѝ артилерийски полкъ (1880 – 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34
5. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 81, 82

Източници

• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с.81, 82
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.