Трети артилерийски полк

Трети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Трети артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк
Информация
Ръководител	Цар Борис III
Активна	1886 – 1950
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон/щаб	София
Бойни командири	Ген. Стефан Богданов (БВ) Ген. Иван Марков (ПСВ) Полк. Петър Галунски (ПСВ) Полк. Васил Попенчев (ВСВ)

Формиране

Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ № 85 в Пловдив от 1^-ва и 2^-ра четирифунтова батарея се формира Четвърти артилерийски полк.^[1] На 24 януари 1892 г. командирът на полка подполковник Балабанов е назначен за инспектор на артилерията и изпълняващ длъжността помощник на началника на артилерията^[2]. На 14 април 1892 за командир на полка е назначен командващият батарея в полка майор Никола Бакърджиев^[3]. Когато се ражда престолонаследникът княз Борис, с указ № 20 от 1894 г. му се възлага шефството на полка.^[4]

Балкански войни (1912 – 1913)

Полкът е мобилизиран съгласно заповед № 5 от 23 септември 1912 година, като формира нови подразделения, в това число и 3^-ти не с.с. артилерийски полк. На основание заповед № 1 от 1912 г. на командира на 3^-ти артилерийски полк към полка се формира 39^-а допълваща батарея, която започва да функционира от месец септември същата година. От 24 септември действа като Трети скорострелен артилерийски полк. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), след края на която на 13 август 1913 година е демобилизиран.^[1]

Командване и състав

По време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:^[5]

• Командир на полка – подполковник Стефан Богданов
  • Командир на 1^-во отделение – подполковник Георги Тодоров
  • Командир на 2^-ро отделение – подполковник Антон Антонов
  • Командир на 3^-то отделение – майор Иван Китайков
  • Полкови лекар – санитарен капитан д-р Емануил Атанасов
  • Ветеринарен лекар – санитарен майор ветеринар д-р Методий Славов

Трети нескорострелен артилерийски полк

Трети нескорострелен артилерийски полк е формиран в Пловдив на 23 септември 1912 година от състава на 3^-ти артилерийски полк и се състои от две артилерийски отделения.^[6][7]

Първа световна война (1915 – 1918)

На 10 септември 1912 година във връзка с мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) полкът се развръща и формира щаб на 2^-ра артилерийска бригада (2^-ра пехотна тракийска дивизия), два скорострелни артилерийски полка, едно не с. с. артилерийски отделение и две паркови батареи. Взема участие във войната, като е в подчинение на командира на 1^-ва пехотна бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия. Участва във военните действия в Македония. След края на войната, със заповед № 511 се дават указания за демобилизиране на полка, което се случва на 10 октомври 1918 година в Пловдив.^[1][8]

През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[9]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 17 Подофицери и войници: 1315	Коне: 1036	Обикновени коли: 157 Специални: 2	Пушки и карабини: 30 Полски с.с. оръдия: 12 Планински с.с. оръдия: 12

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година на основание предписание № 6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 3^-то артилерийско отделение с три батареи. Части от полка вземат участие в потушаването на Септемврийското въстание (1923).^[7] През 1928 година отново се развръща в полк, като 3^-ти артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.^[1]

Втора световна война (1941 – 1944)

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1943 година полкът е на Прикриващия фронт. През 1944 година е преименуван на Трети дивизионен артилерийски полк и взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на полковник Васил Попненчев и се състои от 12 батареи. Към полка се числят доброволци от 5^-а гвардейска народна пеша батарея.^[1] В състава на същия взема участие и формираната от доброволци 1^-ва гвардейска народна пеша батарея.^[7]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 3-ти дивизионен артилерийски полк на 3-ти дивизионен артилерийски на Тодор Каблешков полк.^[10] През ноември 1948 г. полкът е преименуван на 2-ри дивизионен артилерийски полк със седалище в Хасково. През следващата година преминава към 10^-и дивизионен артилерийски полк с местостоянка град Хасково. През май 1950 г. е преместен в Кърджали, а след септември преминава на подчинение към 17-и дивизионен артилерийски полк, а по-късно към 41-ви оръдеен артилерийски полк.^[7]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Трети артилерийски полк (1886 – 30 януари 1894)
• Трети артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк (30 януари 1894 – 24 септември 1912)
• Трети скорострелен артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк (24 септември 1912 – 1913)
• Трети артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк (1913 – 3 октомври 1918)
• Трети артилерийски на Н. Ц. В. Борис, Княз Търновски полк (3 октомври 1918 – 1 декември 1920)
• Трето артилерийско на Н. Ц. В. Борис, Княз Търновски отделение (1 декември 1920 – 1928)
• Трети артилерийски на Н. Ц. В. Борис, Княз Търновски полк (1928 – 1944)
• Трети дивизионен артилерийски полк (1944 – 5 март 1946)
• Трети дивизионен артилерийски на Тодор Каблешков полк (5 март 1946 – ноември 1948)
• Втори дивизионен артилерийски полк (ноември 1948 – 1950)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

• Капитан Петър Тантилов (10 март 1886 – 27 октомври 1886)
• Капитан Бончо Балабанов (27 октомври 1886 – 24 януари 1892)
• Майор Никола Бакърджиев (от 14 април 1892 г.)
• Капитан Христо Кирков след 1892, към 1904
• Подполковник Константин Жостов (януари 1910 – март 1912)
• Полковник Стефан Богданов Балканска война
• Полковник Иван Марков (1915 – септември 1915)
• Подполковник Петър Галунски от септември 1915
• Подполковник Владимир Заимов (1927 – 1927)
• Подполковник Никола Стойчев (1931 – 1934)
• Подполковник Христо Чуков (1935 – 1935)
• Полковник Васил Попненчев от 1944