Пиктограма

Пиктогра̀мата (на латински: pictus – рисувам и на гръцки: γράμμα – запис) е знак, показващ основните разпознаваеми черти на обект, предмет, явление, които най-често са представени в схематичен вид.

Пиктограма от 1510 г.

В съвременността пиктограмите имат тясно специализирана и второстепенна роля, например в гарите на водния, железопътен, въздушен транспорт, софтуерните продукти, указанията за употреба на стоки от потребителя и т.н.), за разлика от древността, когато първите азбуки са били пиктограми онагледяващи многостепенното развитие и характер на естествения език на homo sapiens, служещ за комуникация.

През 21 век пиктограмите намират приложение най-вече в информатиката при езиците за програмиране и в дизайна.

Първи пиктографски писмености

Нарисуваното изображение на латински: Pictus се е използвало като символ. По силата на обичая, този символ е съответствал на някакъв обект и се е използвал с цел концентрирано представяне на по-голям обем конкретна информация за обекта, подчертаваща неговите типични черти (пример: трите тертерийски надписа).

Пиктографската писменост се е използвала в зората на писмеността от различни култури и цивилизации. Най-ранни са долномесопотамският шумерски клинопис и египетските йероглифи, последвани от китайските йероглифи и мезоамериканската ацтекска писменост. Пиктографските знаци в първите писмености за обозначавали даден обект.

Днес пиктографската писменост се използва в езика наси (под името донгба/дунба), говорен от няколко десетки хиляди представители на народа наси, живеещ в предпланините на Тибет.

Пиктографските писмености се състоят от хиляди знаци. Сложността им и ограничеността на системата им (която може са описва само обекти) обяснява еволюционното движение в посока към системата на идеографската писменост. Движението е съпроводено с разширяване смисъла на знаците, в съчетание с опростяване и канонизация при начертаването на всеки определен знак за обекта.

Типични примери за пиктографска писменост са мезоамериканските индиански кодекси.

Основни характеристики на пиктографската писменост

1. Пиктографската писменост възпроизвежда само някои смислови единици – прости интернационални понятия, реални (или прецедентни) предмети, явления, действия, значението на които се представя с помощта на рисунки. С оглед на това, пиктографските надписи могат да бъдат разбрани от хора говорещи различни езици, дори ако пиктографската писменост на тези езици е различна, т.е. тази на „пишещия“ и „четящия“ пиктограмата. ^[1]
2. За разлика от традиционните азбуки, в пиктографската писменост няма граматика, фонетика и други лексикални правила характерни за естествения език и поради това не образува текст в неговото съвременно лингвистично възприятие. В този смисъл пиктограмата разполага с ограничена числова функция.
3. Пиктографската писменост е родствено система за невербална комуникация, а не е идентична с нея.

С течение на времето пиктограмата еволюира в идеограма посредством т.нар. „език на жестовете“ за междуплеменна и разноплеменна комуникация при първобитните народи.