Соломон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи[3] е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид[4]. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци[5]. В Корана той се смята за един от пророците на исляма.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Соломон.
Соломон שְׁלֹמֹה | |
цар на Еврейско царство | |
Роден |
около 990 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | около 931 г. пр.н.е. (59 г.)
|
Погребан | Йерусалим, Израел |
Етнос | израилтяни |
Религия | юдаизъм[1] юдаизъм |
Управление | |
Период | 965 – 928 пр.н.е. |
Предшественик | Давид |
Семейство | |
Род | Давидова династия |
Баща | Давид |
Майка | Вирсавия |
Съпруга | неизв. |
Партньор | Савска царица неизв. |
Деца | Робоам[2] |
Уебсайт | |
Соломон в Общомедия |
При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.
Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.