From Wikipedia, the free encyclopedia
У́ла (на беларуски: У́лла) e аграрен град (от 2009 година) в Бешенковичски район на Витебска област в Беларус. Той е административен център на Улския селски съвет (община).[1]
Ула на беларуски: У́лла | |
— аграрен град — | |
картина от 1875 г. | |
Страна | Беларус |
---|---|
Област | Витебска област |
Район | Бешенковичски район |
Надм. височина | 134 m |
Население | 884 души (2019) |
Пощенски код | 211375 |
Телефонен код | +375 2131 |
МПС код | 2 |
Ула в Общомедия |
Населението към 2019 г. са 884 души.[2]
Градът е разположен на левия бряг на река Западна Двина при вливането на притока Ула, на 27 km северозападно от районния център – град Бешенковичи.
Свързан е с транспортни връзки с Бешенковичи, Полоцк, Ушачи, Витебск.
Градът е известен е от XIV век като селище в Полоцкото княжество. Името произлиза от хидронима Ула (река). От XVI век е селище в Полоцкото войводство на Великото литовско княжество. Градът по него време принадлежи като собственост на благородници: на С. Сакович (1440 г.), съпругата му, Я. Голшански (1546 г.), М. Ю. Радзивил (1551 г.), Кишка.
По заповед на Иван Грозный по време на Ливонската война от 1558 - 1583 г. в Ула е построена крепост, чийто гарнизон в началото на 1568 г. принуждава литовската армия на Яна Ходкевич да отстъпи. Но през септември 1568 г. литовските войски на Роман Сангушки завземат замъка и го изгарят. По-късно замъкът-крепостта е възстановен от полския крал Степан Баторий.
По време на Ливонската война от 1558–1583 г. в Ула е построена крепост по заповед на великия княз Иван Грозни, чийто гарнизон принуждава литовската армия на граф Ян Ходкевич да отстъпи в началото на 1568 г. Но през септември 1568 г. литовската армия на Роман Сангушка превзема и опожарява замъка-крепост. По-късно замъкът-крепост е възстановен от полския крал Стефан Батори.
През 1577 година градът получава магдебургските градски права.
По време на Руско-полската война от 1654-1667 г. замъкът е разрушен. Останките му са запазени при устието на река Ула в река Двина.
През XVIII век Ула е владение на Реутов. В резултат на първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г. дясната част на Ула отива в Руската империя, а лявата остава в Кралство Полша.
През 1793 г. градът изцяло влиза в състава на Руската империя и се превръща в търговски град, център на волост в Лепелския уезд. В града има две кожарски фабрики, една пивоварна, воденица, училище, пристан.
Съгласно преброяването на населението от 1847 г. в Ула живеят 727 евреи. През 1897 г. в Ула живеят общо 2485 души, от които 1539 са евреи. В града има повече от 200 къщи, от които 30 са каменни къщи.
В 1924—1931 годах — районный центр, позднее вошёл в состав Бешенковичского района.
В периода 1924–1931 г. градът е районен център, а по-късно става част от Бешенковичкия район.
През септември 1938 г. градът става посьолок от градски тип.
През 1939 г. в Ула живеят 2534 души: 1518 беларуси, 516 евреи, 443 руснаци, 40 украинци, 11 поляци и 6 представители на други националности.[3]
В периода 1941–1944 г. градът е под окупация на Нацистка Германия. Заслужава да се отбележи, че голяма част от жителите на Ула и селският съвет се сражават срещу нацистките окупатори в Полоцко-Лепелската партизанска зона.
От септември 1946 г. до декември 1956 г. Ула е районен център.
От 1956 г. Ула е част от Бешенковичкия район на Витебска област.
Действует Улльский государственный колледж (ранее-профессиональный лицей) имени Льва Доватора, в котором обучают специалистов по 7 специальностям (преимущественно сельскохозяйственным и строительным)[4].
В града се намира Улският държавен колеж (бивш професионален лицей), носещ името на съветския генерал-майор Лев Доватор, в който се обучават специалисти в 7 специалности (основно в областта на селското стопанство и строителството).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.