Велико московско княжество
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание, просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи се управляват от князете на Москва, потомци на първия велик княз Даниил Московски, и се превръщат постепенно в център и териториално ядро, около което се изгражда Руското царство.
.svg)
Remove ads
История
Първият княз на Москва е синът на Всеволод III – Владимир, който през 1213 г. за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжество. От 1247 до 1248 г. княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 г. Александър Невски завещава Москва на сина си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството става техен васал. През 1327 г. се организира Тверското въстание, в което Москва участва на страната на Златната орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 г. княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 г. Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Рус се опълчват на монголското влияние. В 1376 г. Московското и Суздалското княжество започват поход срещу Волжка България, след който волжките българи са принудени да плащат данък на московския княз.
През 1380 г. Дмитрий и неговите съюзници побеждават Златната орда в битка край Рязан. Същата година се провежда куликовската битка, в която князът разгромява армията на Мамай.
Две години по-късно хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 г. Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на XV век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенника на княз Василий I – Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрацията и започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 г. Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 г. е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.
През октомври 1477 г. Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада след обсада и на 15 януари 1478 г. официално е присъединен към княжеството. През 1480 г. Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга.
След това Литовското княжество и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите са принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладени Псковската република и Рязан. През 1519 г. Кримското ханство напада Москва. През 1530 г. се ражда първородният син на Василий – Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 г. Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.
Remove ads
Владетели[1][2]
Remove ads
Вижте също
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads