Хетско царство

Хетското царство е могъща древна държава в Мала Азия създадена от хетите, просъществувала между 1800 – 1180 г. пр.н.е. Нейна столица е древният град Хатуша (близо до дн. Боязкьой, Турция).

Хетско царство
1650 пр.н.е. – 1178 пр.н.е.
Карта на Хетското царство и неговите завоевания
Континент	Азия
Столица	Хатуша
Официален език	хетски език
Форма на управление	Монархия Теокрация

Ранна история

В края на III – II хилядолетие пр.н.е. при хетите започва да се разпада племенния строй, за ускоряването на този процес допринасяли семитските търговски колонисти (асирийци и амореи). Още през III хилядолетие пр.н.е. в източните и централни части на Мала Азия се създават няколко политически образувания от типа град-държава (Пурусханда, Амкува, Кусара, Хатти, Каниш, Вахшушана, Самуха, и др), начело на които били царе (рабауми) и царици (рабатуми). През първата половина на 18 век пр.н.е. царят на град Кусара – Анита, основава обширна държава, наречена по-късно Хетско царство.

Старо хетско царство

Древният период от историята на Хетското царство се свързва с град Кусара, който бил столица в новообразувалата се държава. Цар Анита прилага значителни промени в политическата обстановка, които водят и до погром за много центрове. След него на власт идва цар Лабарна I от династията Лапарнаса, тази династия била с други традиции и възгледи от предишната. Те извършват културно-обществени промени, като заменил староасирийския акадски диалект и писменост с родния си език и друг вариант на писменост.

Старохетското царство достигна върха на своето могъщество в началото на XVI в. пр. н. е. при Муршили I, който тръгнал на поход в Месопотамия и в 1595 г. пр. н. е. превзел Вавилон. Следва относителен упадък през XV в. пр. н. е.

Хетското царство като част от Близкия изток през 1200 г. пр. н. е.

Ново хетско царство

В епохата XIV–XIII в. пр. н. е. настъпва нов период на могъщество със засилена централна власт. Тя се основава на добре организирана войска, в която основна роля започват да играят маневрени отряди от впрегнати в коне бойни колесници (въведени от митанийците). През първата половина на XIV в. пр. н. е. Шупилулиума I, един от най-забележителните хетски владетели, успял да наложи политическата си хегемония над почти цяла Мала Азия. Като се възползвал от временното отслабване на Египет при фараон Ехнатон започнал да настъпва на юг в района на Източното Средиземноморие. Конфликтът на хетите с Египет достига своя връх в края на XIV и началото на XIII в. пр. н. е., когато хетските царе Муршили II, Муватали и Хатушили III водят последователно тежки войни с войнствените фараони от XIX династия Сети I и Рамзес II. През 1280 г. пр. н. е. е сключен мирен договор, по силата на който Сирия и Северна Финикия стават зона на хетско влияние, а Палестина и Южна Финикия остават в обсега на Египет^[1].

В края на XIII в. пр. н.е. в Мала Азия нахлули войнствени племена, наричани в египетските документи морски народи. Те разгромяват хетските армии и крепости, превземат столицата Хатуша и Хетското царство престава да съществува.

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Хетско царство.

1. Барсело, Педро и др. История на древните общества. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1992.