Азия

континент From Wikipedia, the free encyclopedia

Азия
Remove ads

Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя. Той заема 30% от сушата (8,7% от цялата повърхност на Земята) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е 44 580 000 km².

Бързи факти Площ, Население ...

Азия се помества предимно в източното полукълбо и северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тази с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море, по протока Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север – Арктичния; на изток – Тихия, а на юг – Индийския океан.

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним, датиращ още от древността – повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло[3] (виж Субрегиони в Азия и Азиатци).

Remove ads

Дефиниране и граници

 Основна статия: География на Азия
Thumb
Спътникова снимка на Азия

Три океана – Северен ледовит, Тихи и Индийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 km. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена Евразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента – Арабски, Индостан и Индокитай. Бреговете ѝ са относително слабо разчленени.

Remove ads

История

 Основна статия: История на Азия

За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.

Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия изток се чувстват осезаемо през Додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.

Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура – на Месопотамия. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на два континента държава – на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).

По време на Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците (при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток – асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От Асирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя – едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтизирани династии – лагидите.

Вижте също

Remove ads

Държави и територии

Повече информация Държава или територия, Площ, km² ...
  1. [Д 1]
    Частично в Европа; включени са само данните за азиатската част на страната.
  2. [Д 2]
    Частично в Океания; включени са само данните за азиатската част на страната.

Държави с променени имена

Голяма част от страните в Азия претърпяват съществени промени

Повече информация Предишно име, Години ...
Remove ads

Икономика

 Основна статия: Икономика на Азия
Thumb
Хонг Конг е един от най-важните финансови центрове в света

Азия е третият континент по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) по номинална стойност след Северна Америка и Европа и първият, при отчитане на покупателната способност. Към 2007 г. държавите с най-голям БВП са Китай, Япония, Индия, Южна Корея и Индонезия. От средата на 20 век Япония, малко по-късно Южна Корея и Тайван, а в края на века и големи страни като Индия и Китай отбелязват продължителни периоди на бърз икономически растеж. Част от тях се превръщат от изостанали развиващи се страни в едни от водещите икономики в света. В някои страни, като Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бруней, през 20 век е реализиран значителен растеж и на базата на експлоатация на богатите природни ресурси, най-вече нефт и природен газ.

В продължение на голяма част от човешката история до 19 век Китай е най-голямата икономика в света.[5][6][7] През втората половина на 20 век Япония се превръща във втората икономика в света след Съединените щати, изпреварвайки Западна Германия през 1968 г. и Съветския съюз през 1986 г. В началото на 90-те години БВП на Япония е почти равен на този на всички останали страни в Азия взети заедно, а за кратко през 1995 г. почти се изравнява с този на САЩ.

Повечето азиатски държави участват в поне една от няколкото големи международни организации за икономическо сътрудничество – Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, Асоциация на страните от Югоизточна Азия, Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Общност на независимите държави, Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия.

Remove ads

Любопитни факти

  • Най-голяма държава: Русия
  • Най-малка държава: Малдиви
  • Най-висока точка: връх Еверест – 8848 m (Китай/Непал)
  • Най-ниска точка: депресията на Мъртво море – 420 m под м.р. (Израел)
  • Най-дълга река: Яндзъ – 6380 km (Китай)
  • Най-голямо езеро: Каспийско море – 378 400 km2
  • Най-големи валежи (средно годишно): Подножието на Хималаите (Черапунджи) – 11 430 mm (12 m)

Езици

Азия е дом на стотици езици, групирани в няколко големи езикови групи. Съществуват и няколко изолирани езика, сред които най-големи са японският и корейският. В някои азиатски държави има повече от един официален език. По данни на Етнолог в Индонезия има над 600 езика, в Индия над 800 и във Филипините над 100.

В Азия се говорят 23 от 30 най-говорени езика в света, като само владеещите мандарински китайски като майчин или първи чужд надхвърлят 1 милиард. Арабският се владее от над 220 милиона, но по-голямата част от използващите го са в Африка. Руският продължава широко да се използва в страните от бившия Съветски съюз, а английският е официален език в няколко азиатски държави.

Повече информация Език, Езикова група ...
Remove ads

Религии

От Азия са тръгнали всички световни религии, а континентът е дом на мнозинството от последователи на всички нехристиянски религиозни течения. В Азия се намират единствените държави, където ислямът или християнството не са една от официалните религии.

Авраамически религии

Thumb
Кааба в Мека

Авраамическите религии юдаизъм, християнство, ислям и бахайство се зараждат в Западна Азия. Юдаизмът е най-старата от тях и основно се практикува в Израел, дом на най-голямото юдейско население в света. Католицизмът е доминиращата в Източен Тимор и Филипините. В Армения, Кипър и Русия преобладава източното православие. Християнството е широко разпространено в Южна Корея, където около 25% от населението са християни. В Близкия изток, Китай и Индия се намират другите по-съществени християнски малцинства. Бахайската религия е създадена в Персия през 19 век и има около 6 милиона последователи, от които почти 4 милиона са в Азия.

Ислямът се изповядва от около 960 милиона души в Азия или почти 62% от всички мюсюлмани в света. Родината на исляма е Близкият изток, където той продължава да бъде доминиращата религия. Най-голямата в света ислямска държава е Индонезия. В Южна Азия живеят около 30% от всички мюсюлмани в света. Мюсюлманите са мнозинство в повечето държави от Централна Азия, а в Китай те наброяват между 20 и 100 милиона души.

Дхармически религии

Thumb
Желязната пагода (1049 г.) в Кайфън, Китай

Основните дхармически религии хиндуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм се зараждат в Индия и бързо се разпространяват в Източна Азия. В Китай и Япония те се трансформират в конфуцианство, таоизъм и дзен будизъм. В Япония се изповядва и шинтоизмът, който се приема за изконната японска религия. Интересното за Япония е, че мнозинството от населението на страната принадлежи към повече от една религия, а някои практикуват смесица между няколко религии. Въпреки че официално Народна република Китай е атеистична страна, повечето китайци практикуват смесица между махаяна будизъм, таоизъм и конфуцианство и подобно на японците, често обявяват принадлежност към повече от една религия.

Над 80% от населението на Индия и Непал изповядва индуизма, който е разпространен и в Бангладеш, Пакистан, Бутан, Шри Ланка и Индонезия (остров Бали). Индийските малцинства в Мианмар, Сингапур и Малайзия също следва индуизма.

Будизмът е най-широко разпространен в Югоизточна и Източна Азия. Будизмът е основната религия в Камбоджа (98%), Тайланд (95%), Мианмар (89%), Бутан (75%), Шри Ланка (69%), Лаос (68%) и Монголия (50%). В Япония будизмът е религията на почти 96% от цялото население

Джайнизмът и сикхизмът са основно разпространени в Индия, където те се изповядват съответно от 4,2 милиона и 21,5 милиона. Двете религии се изповядват и от индийски преселници в други части на Азия.

Нерелигиозност

Нерелигиозността обхваща атеистите, агностиците и всички отказващи да обявяват принадлежност към която и да е религия. Официално Виетнам, Северна Корея и Народна република Китай са изцяло атеистични държави, но част от населението продължава тайно или открито да следва някаква религия. Според различни китайски източници атеизмът в Китай обхваща между 50% и 90% от населението, докато според други той включва по-малко от половината население. В Япония и Русия нерелигиозните съставляват около 50% от жителите им, а в Азербайджан по данни на Gallup International цифрата достига 80%. В Южна Корея около 40% са нерелигиозни, което е повече от последователите на отделните религии в страната. Саудитска Арабия и Малдивите са единствените държави в Азия, където нерелигиозността е забранена, а населението се води, че е 100% мюсюлмани.

Remove ads

Климатични пояси

Климатът на Азия е много разнообразен. Причина за това са простирането на континента между Северния полюс и екватора, огромната му площ, голяма отдалеченост на централните му части от ограждащите го водни басейни, особеностите на релефа.

1. Екваториален пояс – заема по-голямата част от полуостров Малака, Малайския архипелаг, южната част на остров Шри Ланка. Има само един сезон – лято. Климатът е горещ и влажен през цялата година. Средногодишните температури са високи.

2. Арктични – обхващат малка част от Северна Азия. Почвите са блатни и каменисти. Климатът е полярен. Растенията са лишеи, мъхове и животните които се срещат са бяла мечка, бял ястреб, морж, тюлен.

3. Тундра и лесотундра – обхваща Сибир. Почвите са тундрови и блатни. Климатът е субполярен. Растенията са лишеи, мъхове и боровинка. Животните са бяла мечка, полярна лисица и птици.

4. Тайга – обхваща широка ивица от Урал до Тихия океан. Климатът е умерен. Почвите са кафяви-горски. Растенията са предимно иглолистни. Животните са кафява мечка, лисица, лос, катерица и други.

5. Широколистни и смесени гори – обхваща ивица от река Амур и северните и западните части на Корейския полуостров. Почвите са кафяви-горски. Климатът е умерен. Растенията са дъб, бук, ясен, липа, люляк. Животните са елен, дива коза, фазан, синигери, сибирски тигър, сибирски леопард, петнист елен.

6. Степи и лесостепи – обхваща зони на широколистните и смесени гори и част от пустините и полупустините. Почвите са кафяви-горски и са плодородни. Климатът е умерен. Растенията са дъб, клен, ясен, бук, липа, пелин. Животните са див заек, лалугер, сова, ястреб, полска мишка.

7. Пустини и полупустини – обхващат пустините. Почвите са солени – жълтоземни. Климатът е субтропичен и тропичен. Растенията са финикова палма, бархани и други. Животните са гущер, скорпиони, камила, антилопа Оронго и други.

8. Твърдолистни гори и храсти – обхваща ивица от Амур до Средиземно море. Почвите са кафяви канелени, климатът е субтропичен. Растенията са портокали, маслини, лимони, вечно зелен дъб, кипарис и кедър. Животните са рис, зайци, чакал, бамбукова мечка и други.

9. Савани – обхващат Индостан Индокитай. Почвите са червеноземни, климатът е субекваториален. Растенията са бамбук, акация и палми. Животните са бивол, носорог, индийски слон, мангуста, маймуна, фазан, паун, читал, самбар, барасинга.

10. Влажни екваториални и тропични гори – обхващат зоните около екватора, както и Малайския архипелаг. Почвите са червеноземни. Климатът е екваториален. Растенията са бамбук, лиани; има джунгли. Животните са тапир, носорог, паун, тигър, черна пантера и други.

11. Планинска зона – обхваща всички по-високи части на континента. Почвите са кафяви-горски, а климатът е планински. Растенията са лишеи, еделвайс, каменоломка и др. Животните са дива коза, елени, вълк, винторог козел, лешояди и орли.

Remove ads

Физикогеографско райониране

Континентът Азия е единствения континент на Земята, който се разполага в пределите на всички климатични прояси, от арктичния до екваториалния. Резките различия в макрорелефа на континента са обусловили неговото деление на 9 големи региона: 1. Арктически острови; 2. Западен и Среден Сибир; 3. Източен и Южен Сибир; 4. Далечен Изток; 5. Средна и Централна Азия; 6. Предноазиатски планински земи; 7. Южна Азия; 8. Югоизточна Азия и 9. Арабия – Мала Азия и Кавказки регион. Всички те от своя страна се поделят на 29 сектора, които включват 90 области и 67 подобласти.[8]

1. Арктически острови – включват архипелазите Северна земя и Новосибирските острови и остров Врангел.

1.1. Острови от Западноазиатския сектор – включва архипелага Северна земя и други по-малки острови в Карско море. Имат обособено положение, малко по-топъл климат от Източноазиатския сектор, съвременно заледяване и са заети от полярна пустиня.[8]
1.2. Острови от Източноазиатския сектор – включва Новосибирските острови и остров Врангел. Имат обособено положение, малко по-студен климат от Западноазиатския сектор и са заети от полярно-пустинно-планински ландшафт и полярна пустиня.[8]

2. Западен и Среден Сибир

2.1. Западен Сибир – представлява обширна акумулативна силно заблатена равнина с умереноконтинентален климат.[8]
2.1.1. Ямало-Гиданска област – обхваща полуостровите Ямал и Гидански.
2.1.2. Зауралска област – обхваща източните подножия на Урал.
2.1.3. Обско-Енисейска област – обхваща северните най-ниски части на Западносибирската равнина.
2.1.4. Прииртишка област – обхваща южните по-високи части на Западносибирската равнина в района на долното течение на река Иртиш.
2.2. Казахска хълмиста земя – представлява средновисока денудационна равнина с нагънати пластове и единични островни възвишения. Климатът е остроконтинентален.[8]
2.2.1. Тургайска област – обхваща Тургайска падина, разположена между Казахската хълмиста земя на изток и планината Мугоджари на запад.
2.2.2. Хълмиста област – обхваща цялата Казахската хълмиста земя.
2.3. Северен и Среден Сибир – състои се от редуващи се равнини, хълмове и плата с остроконтинентален климат.[8]
2.3.1. Планини Биранга – заема почти цялата територия на полуостров Таймир.
2.3.2. Северосибирска низина – простира се от запад на изток между планината Биранга на север и Средносибирското плато на юг.
2.3.3. Северна част на Средносибирското плато
2.4. Централен Сибир – представлява обширно средновисоко плато с остроконтинентален климат.[8]
2.4.1. Ангаро-Тунгуска област – заема южната част на Средносибирското плато.
2.4.2. Енисейско възвишение – разположено покрай десния бряг на река Енисей
2.4.3. Приленска област – обхваща част от средното и цялото долно течение на река Лена.

3. Източен и Южен Сибир

3.1. Алтай и Саяни – заемат високите нагънато-блокови и нагънати планини Алтай и Саяни, характеризиращи се с дълбоко ерозионно разчленение и умереноконтинентален климат.[8]
3.1.1. Кузнецко-Минусинска област – заема ниската планина Кузнецки Алатау и Минусинската котловина.
3.1.2. Саяни – обхваща планините на Западните и Източните Саяни.
3.1.3. Алтай – обхваща планините Алтай и Монголски Алтай.
3.2. Прибайкалие и Забайкалие – заема обширни територии в Югоизточен Сибир, като включва множество средновисоки блоково-нагънати планини, а климатът е рязкоконтинентален.[8]
3.2.1. Витимско-Алданска планинска земя – обхваща Витимската и Алданската планински земи.
3.2.2. Байкало-Станова планинска земя – обхваща района на езерото Байкал и Становата планинска земя.
3.2.3. Витимско плато – заема обширното Витимско плато.
3.2.4. Забайкалско средногорие – обхваща районите между езерото Байкал на запад и река Аргун на изток.
3.3. Централна Якутия – заема централните части на Якутия. Преобладават акумулативните равнини, а климатът е рязкоконтинентален, предимно засушлив.[8]
3.3.1. Централноякутска низина – заема северната равнинна част на сектора.
3.3.2. Лено-Алданско плато – заема южната по-висока част на сектора.
3.4. Североизточен Сибир – заема източните части на Якутия. Релефът се характеризира с редуване на средновисоки планини и равнини и рязкоконтинентален климат.[8]
3.4.1. Яно-Колимска област – обхваща силно заблатените Яно-Индигирска и Колимска низини.
3.4.2. Долноленска низина – заема най-долното течение на река Лена.
3.4.3. Верхоянски планини
3.4.4. Централни планини на Североизточен Сибир – заема планините източно от Верхоянските планини в източната част на Якутия и в западната част на Магаданска област.
3.4.5. Охотско-Чаунска област – обхваща крайните югоизточни части на Якутия и крайните северни части на Хабаровски край и включва планините Сунтар-Хаята и др.

4. Далечен Изток

4.1. Далечен Североизток – заема крайния североизток на Русия и е съчетание от средновисоки планини и равнини с остатъци от древен вулканизъм. Климатът е субарктичен.[8]
4.1.1. Чукотско-Магаданска област – обхваща голяма част от територията на Магаданска област, в т.ч. и полуостров Чукотка.
4.1.2. Анадиро-Пенжинска област – обширни равнини, простиращи се около долните течения на реките Анадир и Пенжина.
4.1.3. Корякска област – заема територията на Корякската планинска земя.
4.2. Камчатско-Курилски сектор – простира се на териториите на полуостров Камчатка и Курилските острови. Има съвременен вулканизъм и океански климат.[8]
4.2.1. Западна Камчатка – заема западната, преобладаващо равнинна част на полуостров Камчатка.
4.2.2. Източна Камчатка – заема източната, преобладаващо планинска част на полуостров Камчатка.
4.2.3. Курилски острови
4.3. Приамурско-Корейски сектор – заема Приамурието и Приморския край на Русия, Северна и Източна Манджурия на Китай и целия Корейски полуостров. Представлява съчетание от средновисоки планини и равнини с умерен климат.[8]
4.3.1. Приамурско-Охотска област – обхваща района на долното течение на река Амур и остров Сахалин.
4.3.1.1. Приамурие – заема района на долното течение на река Амур.
4.3.1.2. Остров Сахалин
4.3.2. Зейско-Бурейнска област – заема водосборните басейни на реките Зея и Бурея (леви притоци на Амур)
4.3.3. Амуро-Усурийска област – заема Амурско-Зейската равнина и долината на река Усури (ляв приток на Амур).
4.3.4. Сихоте Алин – обхваща планината Сихоте Алин в Приморския край на Русия.
4.3.5. Сунляо-Хинганска област – простира се в северната и източната на Манджурия в Китай.
4.3.5.1. Голям и Малък Хинган – простира се в северната част на Манджурия, като обхваща планините Голям и Малък Хинган.
4.3.5.2. Сунляо – обширна акумулативна равнина простираща се покрай долното течение на река Сунгари (десен приток на Амур).
4.3.5.3. Планини Ляоси – простират се в източната част на Манджурия.
4.3.6. Корейска област – заема целия Корейски полуостров и Манджуро-Корейските планини.
4.3.6.1. Манджуро-Корейски планини – издигат се в югоизточната част на Манджурия в Китай и в КНДР.
4.3.6.2. Корейски полуостров – заема южната част на полуострова, на територията на Южна Корея.
4.4. Източен Китай – заема източните части на Китай и представлява съчетание от средновисоки планини и равнини и има субтропичен, мусонен климат.[8]
4.4.1. Велики равнини и ниски планини на север – заема териториите на Голямата Китайска равнина, Полуостров Шандун и планината Тайханшан
4.4.1.1. Голяма Китайска равнина
4.4.1.2. Полуостров Шандун
4.4.1.3. Планина Тайханшан
4.4.2. Цинлин и Централен планински пояс – обхваща простиращата се по паралела средновисока планина Цинлин.
4.4.3. Планински юг – обхваща планините в Южен Китай.
4.4.3.1. Съчуанска котловина
4.4.3.2. Южнокитайски планини
4.4.3.3. Гуейджоуска и Юннанска планинска земя
4.4.4. Приморие и остров Тайван – обхваща югоизточното крайбрежие на Китай и остров Тайван.
4.5. Японски острови – дълга островна дъга с обособено положение. Има съвременен вулканизъм, дълбоко тектонско разчленение и океански климат.[8]
4.5.1. Големи Японски острови – обхваща четирите големи японски острови: Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу.
4.5.1.1. Севернояпонска подобласт – заема остров Хокайдо.
4.5.1.2. Централнояпонска подобласт – заема островите Хоншу и Шикоку.
4.5.1.3. Южнояпонска подобласт – заема остров Кюшу.
4.5.2. Острови Рюкю

5. Средна и Централна Азия

5.1. Прикаспийски и Турански сектор – обхваща обширните равнини, пустинни и полупустинни пространства на Прикаспийската и Туранска низини и се характеризира със сух климат, високо стоене на подпочвените води и слабо ерозионно разчленение.[8]
5.1.1. Прикаспийска низина
5.1.2. Туранска област – обхваща Туранската низина с пресъхващото Аралско море, платото Устюрт и Прикаспийските възвишения в Югозападен Казахстан и Западен Туркменистан.
5.1.2.1. Туранска низина – в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.
5.1.2.2. Плато Устюрт – в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.
5.1.2.3. Прикаспийски възвишения – обхваща възвишенията в Югозападен Казахстан и Западен Туркменистан.
5.2. Планини в Средна и Централна Азия – заема високите планини Тяншан, Памиро-Алай и Хиндукуш. има съвременно заледяване, сезонно сух климат и дълбоко ерозионно разчленение.[8]
5.2.1. Тяншан – в Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Китай
5.2.2. Памиро-Алай – в Узбекистан, Киргизстан, Тяджикистан и Китай.
5.2.3. Хиндукуш – в Афганистан и Пакистан.
5.3. Райони в Централна Азия – обхваща пустинните райони на Гоби, Алашан, Джунгария и Таримската котловина, Котловината на Големите езера, Льосовото плато и високите, подложени на физическо изветряне и дефлация планини Алашан и Бейшан. Повеччето от реките са с епизодичен отток.[8]
5.3.1. Източни райони – обхваща пустините Гоби и Алашан, планината Алашан и Льосовото плато.
5.3.1.1. Пустиня Гоби – в Китай и Монголия.
5.3.1.2. Планина Алашан – в Китай.
5.3.1.3. Льосово плато – в Китай.
5.3.2. Област на междупланински котловини – обхваща Котловината на Големите езера, историко-географската област Джунгария и Таримската котловина.
5.3.2.1. Котловина на Големите езера – в западната част на Монголия.
5.3.2.2. Джунгария – в Северозападен Китай.
5.3.2.3. Таримска котловина – в Западен Китай.
5.3.3. Бейшан – планина в Западен Китай.
5.4. Тибетска планинска земя – висока планинска земя с чести и резки колебания на височината и експозицията на склоновете в Югозападен Китай, между планините Кунлун на север и Хималаите на юг. Преобладават древните акумулативни форми, подложени на физическо изветряне, а климатът е рязкоконтинентален.[8]
5.4.1. Планинско обкръжение на Северен Тибет – заема планините Кунлун, Каракорум и Наншан и котловината Цайдам.
5.4.1.1. Каракорум и Западен Кунлун – в Западен Китай, Пакистан и индия.
5.4.1.2. Западен Наншан и Източен Кунлун – в Западен Китай.
5.4.1.3. Източен Наншан – в Западен Китай.
5.4.1.4. Цайдам – в Западен Китай.
5.4.2. Западен Тибет
5.4.3. Източен Тибет
5.4.3.1. Североизточен Тибет
5.4.3.2. Югоизточен Тибет
5.4.4. Южен Тибет

6. Предноазиатски планински земи

6.1. Иранска планинска земя – обхваща обширни територии в Иран, Афганистан, Пакистан и Туркменистан. Представлява съчетание от средновисоки планини, плата и котловини. Климатът е сух и преобладава храстовата растителност.[8]
6.1.1. Планина Елбурс – в северозападната част на Иран.
6.1.2. Северноирански крайни планини – обхваща Туркмено-Хорасанските планини, в т.ч. планините Копетдаг и Нишапурски в Иран, Туркменистан и Афганистан.
6.1.3. Централноиранска планинска земя – обхваща планините Кайен, Кухруд и др. в Централен и Източен Иран.
6.1.4. Южни и Източни крайни планини – обхваща планините Загрос, Серхед, Мекранските, Сюлеймановите и Средноафганските – в Източен, Югозападен и Южен Иран, Афганистан и Пакистан.
6.1.4.1. Загрос – в Югоападен Иран.
6.1.4.2. Южни крайни планини – заема Мекранските планини в Южен и Югоизточен Иран.
6.1.4.3. Източни крайни планини – заема планините Серхед, Сюлеймановите и Средноафганските в Източен Иран, Афганистан и Пакистан.
6.2. Арменска планинска земя – простира се на териториите на Турция, Армения, Азербайджан, Северозападен Иран и Северен Ирак. Представлява средновисока планинска земя с древен вулканизам и съвременно дълбоко ерозионно разчленение. Климатът е сезонно засушлив с планински храстово-лесо-степен средиземноморски ландшафт в субтропичния пояс.[8]

7. Южна Азия

7.1. Хималаи – много висока планина с алпо-хималайска геосинклинална структура, със съвременно заледяване и дълбоко ерозионно разчленение. Простират се на териториите на Китай, Индия, Непал и Бутан.[8]
7.1.1. Западни Хималаи – в индия, Китай и Непал.
7.1.2. Източни Хималаи – в Непал, Китай, Бутан и Индия
7.1.3. Тибетски склонове на Хималаите – в Китай.
7.2. Индо-Гангска низина – обширна акумулативна равнина простираща се на териториите на Пакистан, Индия, Непал и Бангладеш.
7.2.1. Низина на река Инд – в Пакистан и Индия.
7.2.1.1. Пенджаб – в Пакистан и Индия.
7.2.1.2. Пустиня Тар – в Пакистан и Индия.
7.2.1.3. Синд – обхваща делтата на река Инд в Пакистан.
7.2.1.4. Къч – засолена полупустинна област в Западна Индия.
7.2.2. Низина на река Ганг – простира се на териториите на Индия, Бангладеш и Непал.
7.2.2.1. Среден Ганг – в Индия и Непал.
7.2.2.2. Долен Ганг – в Индия и Бангладеш.
7.2.2.3. Бенгалия и долината Асам – в Индия и Бангладеш.
7.2.2.4. Сундарбан – обхваща общата делта на реките Ганг и Брахмапутра.
7.3. Полуостров Индостан – заема централните и южни части на Индия и остров Шри Ланка. Представлява средновисоко цокълно плато и обхваща Индостанския щит. Климатът е мусонен и е със съвременно гъсто ерозионно разчленение.[8]
7.3.1. Северен Индостран – заема централните нископланински и хълмисти части на Индия.
7.3.1.1. Аравали и Катхиявар – ниски възвишения в западната част на Индия.
7.3.1.2. Плато Малва – в Централна индия.
7.3.1.3. Плато Чхота-Нагпур – в Източна Индия.
7.3.2. Западни Гхати и Малабарско крайбрежие – простират се покрай западния бряг на Индия.
7.3.3. Декан – заема централните и южни части на полуостров Индостан.
7.3.3.1. Плато Декан – заема централните части на полуостров Индостан.
7.3.3.2. Източни Гхати и Короманделско крайбрежие – простират се покрай източния бряг на Индия.
7.3.3.3. Плато Майсур – заема южните части на полуостров Индостан.
7.3.4. Остров Шри Ланка
7.3.4.1. Северна Шри Ланка
7.3.4.2. Южна Шри Ланка

8. Югоизточна Азия

8.1. Полуостров Индокитай – съчетание от средновисоки планини и равнини, мусонен климат и преобладаване на дървесна растителност.[8]
8.1.1. Планински запад – обхваща планините Анамски и Аракан Йома в Индия, Мианмар и Бангладеш.
8.1.2. Иравадийска равнина – обхваща средното и долното течение на река Иравади.
8.1.2.1. Централноиравадска подобласт – обхваща средното течение на река Иравади.
8.1.2.2. Долноиравадска подобласт – обхваща долното течение на река Иравади.
8.1.3. Централни планини – обхваща части от Юннанска планинска земя, цялата Шанска планинска земя и планините по границата между Мианмар и Тайланд.
8.1.3.1. Шанско-Юннански планини – обхваща части от Юннанска планинска земя, цялата Шанска планинска земя.
8.1.3.2. Тенасерим – обхваща планините по границата между Мианмар и Тайланд.
8.1.4. Източен Индокитай – заема териториите на Виетнам, Лаос и източните части от Камбоджа.
8.1.5. Централни равнини – заема части от Тайланд и Камбоджа и най-южните райони на Виетнам.
8.1.5.1. Плато Корат – в Източен Тайланд.
8.1.5.2. Райони на реките Меконг и Менам-Чао Прая – заема Камбоджанската равнина в Камбоджа и Южен Виетнам и низината на река Менам-Чао Прая в Тайланд.
8.2. Малайско-Филипински сектор – обхваща Малайския и Филипинския архипелази, които са с обособено разположение, с ниски и средновисоки планини с действащи вулкани.[8]
8.2.1. Филипинска област – заема Филипинския архипелаг
8.2.2. Централномалайска област – заема района на Големите Зондски острови
8.2.2.1. Западна подобласт – обхваща остров Суматра и околните малки острови.
8.2.2.2. Централна подобласт – обхваща островите Борнео и Ява
8.2.2.3. Източна подобласт – обхваща остров Сулавеси
8.2.3. Малки Зондски острови
8.2.4. Полуостров Малака

9. Арабия – Мала Азия – Кавказки регион

9.1. Арабско-Месопотамски регион – обхваща Арабския и Синайския полуострови и низината на Месопотамия. Преобладават пустинните и полупустинните равнини с тропичен, сух климат.[8]
9.1.1. Арабия – обхваща Арабския и Синайския полуострови.
9.1.1.1. Сирийска пустиня – в Сирия, Ирак, Йордания и Саудитска Арабия.
9.1.1.2. Пустини Руб ал-Хали и Нефуд – в централната и югоизточната част на Арабския полуостров.
9.1.1.3. Западноарабско плато – заема планините в западната част на Арабския полуостров.
9.1.1.4. Централноарабска подобласт – заема пустините в централната част на Арабския полуостров.
9.1.1.5. Планини в Оман – заема планините в югоизточните части на Арабския полуостров.
9.1.1.6. Йемен – Хадрамаут – заема планините в югозападната и южната част на Арабския полуостров.
9.1.2. Месопотамия – в Ирак и Югоизточна Турция.
9.1.2.1. Северна Месопотамия – в Ирак и Югоизточна Турция.
9.1.2.2. Южна Месопотамия – в Ирак.
9.2. Мала Азия – заема почти цялата територия на Турция. Преобладават средновисоките вътрешни плата и окрайни планини с дълбоко тектонско разчленение. Климатът е средиземноморски.[8]
9.2.1. Понтийски планини – в северната част на Турция
9.2.2. Егейски Анадол – обхваща западното и южно крайбрежие на Мала Азия
9.2.3. Анадол – заема централните части на Турция.
9.2.4. Тавър – заема южните райони на Турция
9.2.5. Левант – обхваща източното крайбрежие на Средиземно море.
9.3. Кавказки регион – обхваща Кавказките планини и равнините северно от тях, образувани по време на алпийската нагъвателна фаза със следи от плейстоценско заледяване и средиземноморски климат.
9.3.1. Голям Кавказ – в Русия, Грузия и Азербайджан.
9.3.2. Рионска низина – в западната част на Грузия.
9.3.3. Куро-Аракска низина – в Азербайджан и Източна Грузия.
9.3.4. Причерноморска низина – заема средното и долно течение на река Кубан.
9.3.5. Ставрополско възвишение
Remove ads

Бележки

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads