Чосон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кралство Чосон (буквален превод „Великата Държава Чосон“, Коригирана романизация на корейския езикːJoseon) е кралство на територията на Корейския полуостров, съществувало между 1392 и 1897 година, основано от И Сон-гье чрез преврат през 1388. След преврата столицата е преместена в днешен Сеул. По време на Чосон, северните граници се разширяват до реките Тумъндзян и Ялудзян, след подчиняването на местното население – Джурчени. Династия Чосон е последната династия в историята на Корея и най-дълго управляващата династия, идеализираща конфуцианството.
Чосон 조선 (朝鮮) | |
— независимо кралство(1) — | |
1392 – 1897 | |
Девиз: 대명천지 Да бъде светлина на Земята и на Небесата | |
Местоположение на Чосон | |
Континент | |
---|---|
Столица | Хансон (днес Сеул) |
Официален език | |
Религия | нео конфуцианство, корейски будизъм, корейски шаманизъм, християнство (от 1886)[1] |
Форма на управление | абсолютна монархия |
Крал | |
1392 – 1398 | Теджо (първи) |
1907 – 1910 | Сънджон (последен) |
Йонгучонг (Главен държавен съветник) | |
1392 – 1398 | Чон До-чон |
1431 – 1449 | Иксон |
1592 – 1598 | Рьу Сон-рьонг |
История | Ранен период на Новото време |
Преврата от 1388 | 30 май 1388 |
Коронация на Теджо | 17 юли 1392 |
Обнародването на корейската азбука (хангъл) | 9 октомври 1446 |
Японското нашествие в Корея | 1592 – 1598 |
Манджурски нашествия | 1627, 1636 – 1637 |
Японско-корейски договор | 27 февруари 1876 |
Обявяване на империя | 12 октомври 1897 |
Площ | |
220 000 km² | |
Население | |
Преброяване | 5 730 000 (1400) 11 000 000 (1600) 17 082 000 (1900) |
Валута | Мун, Ян |
| |
Днес част от | Северна Корея Южна Корея |
(1): От 1392 до 1895 е васал на Китай, а от 1897 до 1910 Чосон се самоопределя като империя. | |
Чосон в Общомедия |
По време на царуването си, Чосон насърчено затвърдява китайските идеали и доктрини на конфуцианството в корейското общество. Нео конфуцианството е утвърдено като новата идеология на династията. Будизмът е отчасти отхвърлен и дори понякога се стига до гонения.[1] След като Корейският полуостров се обединява, идват разцвет на културата, търговията, науката, литературата и технологията. Въпреки разцвета, Чосон е няколко пъти отслабен от късния XVI до ранния XVII век, когато са японските и манджурските нашествия, които водят до тежка изолационна политика. Въпреки това след края на Второто Манджурско нашествие страната е близо 200 години в мир.
Независимо от разцвета и мира в продължение на 200 години, през XVIII век династията е към своя край, когато посреща вътрешни борби, борби за власт и международен натиск, Чосон се разпада в края на XIX в. Династията оставя огромно културно наследство – традиции, етикет, културни норми, обществени нагласи към текущи въпроси и съвременния корейски език.