Александър Божинов (Копривщица)

Александър Негриев Божинов (р. 1 декември 1926 – п. 19 ноември 2003) е български общественик от Копривщица. Наричан е „последният копривщенски бохем“, съименик е на известния художник Александър Божинов.

Тази статия е за художника от Копривщица. За художника от Свищов вижте Александър Божинов.

---

Александър Божинов
български общественик
Роден	1 декември 1926 г. Копривщица, Царство България
Починал	19 ноември 2003 г. (76 г.) Копривщица, България
Учил в	Софийски университет Средно училище „Любен Каравелов“
Александър Божинов в Общомедия

Петко Теофилов, Мариус Теофилов и Александър Божинов пред гроба на Димчо Дебелянов 1955

Кладенецът в къщата на Димчо Дебелянов

Музеен и читалищен деятел през целия си живот. Роден е в семейство на преселници от Македония (село Нигрита)^[1] в родната къща на Брайко Енев, стотник на въстаниците, убит от турците след Априлското въстание от 1876 г. Завършил е журналистика в Софийския университет.

Дейност

Съавтор е на първата експозиция и самобитен екскурзовод в Къща музей „Димчо Дебелянов“. Той е самоук творец живописец и акварелист.

Дълги години е журналист и водещ в местното кабелно радио на ОбС – „радиоточката“ – до пенсионирането си през 1988 г.^[2], винаги с вратовръзка със стегнат възел дори и през лятото, позахабени панталони с изгубени във времето ръбове и поизмачкано сако, което често носи небрежно прехвърлено през рамо, гладко и старателно обръснат и сресан. Неповторим диктор е при ежегодното възпроизвеждане на сцените от Априлското въстание, самобитен актьор и радиоводещ, чиито басови превъплъщения се пазят и до днес в радиовъзел Копривщица.^[3]

„

Александър Божинов, Сашо Божинов – художник, чудак, чешит, странна птица, бохем и просто образ, който ще остане в паметта на съвременниците си и може би на поколенията по-късно с необикновената си осанка, излъчване и харизма.[4]

“

Божинката почива в пълна мизерия и отчуждание от хората и света в родната си къща на 19 ноември 2003 г.^[5]