Софийски университет

Софийският университет „Свети Климент Охридски“, съкратено СУ „Св. Климент Охридски“, е най-старото и най-голямо висше училище в България. Според световната класация на университетите към 2020 г. университетът се намира между 601-во и 650-о място.^[7] Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс.^[8][9][10] Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада.^[11] Първият ректор на Софийския университет е акад. Александър Теодоров-Балан.

Вижте пояснителната страница за други значения на Софийски университет.

---

Софийски университет „Свети Климент Охридски“
Universitas Serdicensis
Изглед към ректората, октомври 2017 г.
Девиз	Ipsa scientia potestas est („Знанието е сила“)
Основан	1 октомври 1888 г.
Вид	държавен
Финансиране	~38 млн. лева (2020 г.)
Ректор	проф. д-р Георги Вълчев
Преподаватели	1700
Студенти	18 911 (2019 г.)[1]
Местоположение	София, България
Бивши имена	Висш педагогически курс
Цветове	Пурпур[2]
Район и площ	градски, 18 624 m²[3]
Членство	Международна общност на GLAM Labs[4] Университетска агенция на франкофонията[5] Европейска асоциация за облачни технологии за отворена наука[6]
Сдружения	Асоциация на европейските университети
Адрес	София, бул. „Цар Освободител“ 15
Сайт	uni-sofia.bg
Местоположение в София42.693611, 23.335
Софийски университет „Свети Климент Охридски“ в Общомедия

История

 Основна статия: История на Софийския университет

Основаване

Студенти от университета през 30-те години

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.^[12][13] На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на народното просвещение, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан – измежду първите му седем преподаватели – т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. През 1904 г. е преименуван на университет.^[14]

Криза от 1907 г.

 Основна статия: Университетска криза (1907)

На 3 януари 1907 г. група студенти организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. На следващия ден – 4 януари – Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“. Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Събитията имат своя отзвук в обществото и последвалата реакция е много показателна. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Университетът отново отваря врати едва в края на януари през следващата 1908 година, само няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия, ръководено от Александър Малинов, което възстановява старите преподаватели.^[15]

1919 – 1945 г.

Студенти от Медицинския факултет пред сградата на Ректората в строеж, март 1930 г.

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., университетът е евакуиран в Ловеч.^[16]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Ректори

До 1944 г. мандатът на ректорите е една година, без право на последователно избиране. От 1944 г. мандатът на ректорите е две години с право на последователно избиране, но без право на трети мандат. От края на 60-те години и началото на 70-те години мандатът на ректорите е четири години с право на последователно избиране, но без право на трети мандат.

Към 2021 г. броят на ректорските мандати е 84, а на ректорите – 56. Списък на ректорите на Софийския университет ^[17]:

№	име	мандат
1.	Александър Теодоров-Балан	1888 – 1889
2.	Димитър Агура	1889 – 1890
3.	Емануил Иванов	1890 – 1891
4.	Иван Георгов	1891 – 1892
5.	Димитър Агура (2-ри път)	1892 – 1893
6.	Емануил Иванов (2-ри път)	1893 – 1894
7.	Димитър Агура (3-ти път)	1894 – 1895
8.	Марин Бъчеваров	1895 – 1896
9.	Александър Теодоров-Балан (2-ри път)	1896 – 1897
10.	Георги Златарски	1897 – 1898
11.	Иван Георгов (2-ри път)	1898 – 1899
12.	Никола Добрев	1899 – 1900
13.	Любомир Милетич	1900 – 1901
14.	Георги Златарски (2-ри път)	1901 – 1902
15.	Александър Теодоров-Балан (3-ти път)	1902 – 1903
16.	Бончо Боев	1903 – 1904
17.	Георги Златарски (3-ти път)	1904 – 1905
18.	Иван Георгов (3-ти път)	1905 – 1906
19.	Стефан Киров	1906 – 1907
20.	Димитър Агура (4-ти път)	1907 – 1908
21.	Пенчо Райков	1908 – 1909
22.	Михаил Поповилиев	1909 – 1910
23.	Беньо Цонев	1910 – 1911
24.	Стефан Юринич	1911 – 1912
25.	Стефан Киров (2-ри път)	1912 – 1913
26.	Васил Златарски	1913 – 1914
27.	Георги Бончев	1914 – 1915
28.	Анастас Иширков	1915 – 1916
29.	Иван Георгов (4-ти път)	1916 – 1917
30.	Георги Шишков	1917 – 1918
31.	Иван Георгов (5-и път)	1918 – 1919
32.	Александър Цанков	1919 – 1920
33.	Методий Попов	1920 – 1921
34.	Любомир Милетич (2-ри път)	1921 – 1922
35.	Захари Караогланов	1922 – 1923
36.	Васил Моллов	1923 – 1924
37.	Васил Златарски (2-ри път)	1924 – 1925
38.	Стефан Петков	1925 – 1925
39.	Владимир Алексиев	1926 – 1927
40.	Гаврил Кацаров	1927 – 1928
41.	Георги Шишков (2-ри път)	1928 – 1929
42.	Стефан Баламезов	1929 – 1930
43.	Стоян Киркович	1930 – 1931
44.	Богдан Филов	1931 – 1932
45.	Любен Диков	1933 – 1934
46.	Васил Моллов (2-ри път)	1934 – 1935
47.	Михаил Арнаудов	1935 – 1936
48.	Георги Манев	1936 – 1937
49.	Георги Генов	1937 – 1938
50.	Александър Станишев	1938 – 1939
51.	Янаки Моллов	1939 – 1940
52.	Стефан Цанков	1940 – 1941
53.	Стефан Ангелов	1941 – 1942
54.	Димитър Кацаров	1942 – 1943
55.	Любомир Чакалов	1943 – 1944
56.	Димитър Силяновски	1944
57.	Стефан Баламезов (2-ри път)	1944 – 1945
58.	Димитър Ораховац	1945 – 1947
59.	Георги Наджаков	1947 – 1951
60.	Владимир Георгиев	1951 – 1956
61.	Даки Йорданов	1956 – 1962
62.	Димитър Косев	1962 – 1968
63.	Пантелей Зарев	1968 – 1972
64.	Христо Христов	1972 – 1973
65.	Благовест Сендов	1973 – 1979
66.	Илчо Димитров	1979 – 1981
67.	Георги Близнаков	1981 – 1986
68.	Минчо Семов	1986 – 1989
69.	Никола Попов	1989 – 1991
70.	Николай Генчев	1991 – 1993
71.	Иван Лалов	1993 – 1999
72.	Боян Биолчев	1999 – 2007
73.	Иван Илчев	2007 – 2015
74.	Анастас Герджиков	2015 – 2023
75.	Георги Вълчев	2023 – настояще

Ректорски съвет

• Ректор: проф. д-р Георги Вълчев
• Заместник-ректор по учебната дейност – ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“ и ОНС „Доктор“: проф. д-р Мадлен Данова
• Заместник-ректор по научноизследователска и научна проектна дейност: чл. кор. проф. дхн Тони Спасов
• Заместник-ректор – стопанско управление и финанси: доц. д-р Атанас Симеонов
• Заместник-ректор – администрация и информационни дейности: доц. д-р Първан Първанов
• Заместник-ректор – академичен състав, акредитация и рейтинги: проф. д-р Стоян Шишков
• Заместник-ректор – кариерно развитие, алумни, връзки с работодателите и бизнеса: проф. дикн Соня Милева-Божанова
• Заместник-ректор – международна дейност: проф. д-р Ренета Божанкова

Учебна структура

Факултети

Структурни звена на Софийския университет
Факултет	Година на основаване
Исторически факултет	1889[18][19]
Факултет по славянски филологии	1889[20]
Юридически факултет	1892
Факултет по математика и информатика	1889
Богословски факултет	1923
Факултет по химия и фармация	1962
Биологически факултет	1963
Геолого-географски факултет	1963
Физически факултет	1963
Факултет по журналистика и масова комуникация	1974
Факултет по класически и нови филологии	1979
Факултет по науки за образованието и изкуствата	1983
Факултет по педагогика	1986
Философски факултет	1986
Стопански факултет	1990 (1944 – 1951)
Медицински факултет	2007 (1917 – 1950)

Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават 22 000 студенти.^[21]

• Факултети на СУ „Св. Климент Охридски“
• 
  Исторически факултет
• 
  Факултет по славянски филологии
• 
  Юридически факултет
• 
  Философски факултет
• 
  Факултет по класически и нови филологии
• 
  Факултет по педагогика
• 
  Факултет по науки за образованието и изкуствата
• 
  Факултет по журналистика и масова комуникация
• 
  Богословски факултет
• 
  Стопански факултет
• 
  Факултет по математика и информатика
• 
  Физически факултет
• 
  Факултет по химия и фармация
• 
  Биологически факултет
• 
  Геолого-географски факултет
• 
  Медицински факултет

Департаменти

• Департамент за езиково обучение и продължаваща квалификация
• Департамент за информация и усъвършенстване на учители
• Департамент по спорт

Сграден фонд

Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са:

• Ректорат на университета (сградите на Ректората и Университетската библиотека), бул. „Цар Освободител“ 15
• Богословски факултет, пл. „Света Неделя“ 19
• Химически, Физически и Математически факултети, бул. „Джеймс Баучър“ 1 и 5
• основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по науки за образованието и изкуствата, бул. „Цариградско шосе“ 125 (бл. 1, 2, 3 и 4)
• Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. „Московска“ 49
• Медицински факултет, ул. Козяк 1
• Център за източни езици и култури, бул. „Тодор Александров“ 79
• други сгради в София и околностите, както и в Балчик, Варна и Китен.

Основната сграда, символ на университета – ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“^[22], разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХIХ век.

Ректорат

Ректоратът, около 1935 година

Северно крило на СУ, фронтон

Аулата на университета

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Жан Бреасон. Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 г. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.

Строителството започва на 30 юни 1924 г.^[23] с тържествено полагане на основния камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването участва и арх. Спас Рангелов.

Университетска библиотека

 Основна статия: Университетска библиотека (Софийски университет)

Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 г.

Университетско издателство

 Основна статия: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Университетът има Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (съкращавано УИ „Св. Климент Охридски“), което издава книги, списания и др.

Кандидат-студенти

година	кандидати	прием	за място	специалности
2006	16 117	4100	3,93
2007	12 867	5100	2,52	88
2008	11 308	5800	1,95
2009	10 720	5162	2,08

Други

Според Рейтинговата система на висшите училища за 2014 година университетът е на първо място сред всички български университети в 21 от 22 направления. Към април 2011 година изследване на испанския Висш съвет за научни изследвания поставя Софийския университет на 801-во място в света по качество, като той изпреварва всички други български университети.^[24] В същата класация през октомври 2014 г. университетът се нарежда на 842-ро място.^[25]

Софийският университет дава стипендии заедно с Фондация „Сасакава – България“ в областта на политологията и др., като фондацията има и страница на сайта на университета (вж. Риочи Сасакава^[26]).

На Софийския университет е наречена улица „Университетска“ в квартал „Лозенец“ в София (Карта).