Александър Занков

Александър Христов Занков е български скулптор.

Александър Занков
български скулптор
Роден	Александър Христов Занков 29 януари 1900 г. София, Княжество България
Починал	27 юни 1982 г. (82 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил във	Флорентинска академия за изящни изкуства Римска академия за изящни изкуства
Семейство
Баща	Христо Занков
Братя/сестри	Георги, Славчо, Райна, Любен, Асен, Цветанка и Борис.
Деца	2
Александър Занков в Общомедия

Биография

Александър Занков е роден в София на 29 януари 1900 година, в семейството на Христо Занков. Брат е на революционера Георги Занков. Завършва Трета мъжка гимназия в София. От една паралелка е с художника Александър Жендов.^[1] Приятел от детинство с Христо Смирненски.^[2]

Георги Занков с брат си Александър, Виена, 1926.

През 1920 година следва архитектура във Виенската политехника, а през 1923 г. – философия в СУ „Св. Климент Охридски".^[3] След което споделя със семейството си, че е решил да се занимава с изучаване на скулптура. Баща му е бил твърдо против, защото смятал това за несериозна професия. Въпреки това младият Александър заминал за Италия. Следва в Художествената академия във Флоренция при Либерто Андрести. В Рим се запознава с руската балетмайсторка, родена в Киев, Анна Воробьова (1898 – 1985) и там през 1926 година сключват брак. Имат двама сина: Огнян Занков (професор д.п.н.) и Орлин.^[4][5][6] През 1927 година завършва Художествената академия в Рим при проф. Е. Лупи. През 1929 година специализира в Париж при проф. Антоан Бурдел (ученик на Роден). През 1934 година се завръща в България.

Александър Занков участва в много общохудожествени изложби и в много конкурси за паметници. Работи в областта на монументално-декоративната скулптура и композиция. През 1939 година създава „Паметник на освободителите“ в Кърджали. През 1941 година участва в пластичното оформление на Военната академия в София, моделира каменните фигури за фасадата на сградата. След 9 септември 1944 г. участва в осъществяването на временната монументална украса на София и на статуята на „Републиката“ през 1946 година. През същата година прави бронзова фигура на българския войник пред Военното гробище в София, орнаменталната пластика на салоните на Театъра на народната армия в София и на Културния дом на профсъюзите „Георги Димитров“ (днес Син сити) през 1948 година, а в колектив печели конкурса и строи Паметник на съветската армия в Шумен. Негов е страничният релеф на Паметника на съветската армия в Пловдив от 1957 година, Паметник на Иван Вазов, София от 1956 година, Паметника на загиналите руски воини, връх Етрополска Баба. През 1960 година в София осъществява първата си самостоятелна изложба. През 1967 година създава паметник на Алеко Константинов на лобното място на писателя, по пътя между Пазарджик и Пещера. Негови творби се намират в художествени галерии и музеи в страната и чужбина, като София, Казанлък, Москва и други, а също и в много обществени сгради, паркове и площади в страната, като в Сливница, Златоград, Симеоновград, Велинград, Устина, Големо Белово, Требич и др.^[3]

Почива в София на 27 юни 1982 година.^{[7][8][9][10]}

Галерия

• 
  Паметник на освободителите, Кърджали, 1939.
• 
  Паметник на загиналите във войните, Велинград, 1942
• 
  Фигура на български войник, София, 1946
• 
  Паметник на съветската армия, Шумен, 1948, с колектив.