Флоренция
италианска община From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Флоренция (на италиански: 
Firenze [fiˈrɛntse] ; през Средновековието и в поетическия език Fiorenza[1]) е италианска община с население от 362 353 души (към 1 януари 2025 г.[2]), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град. Това е най-голямата община в региона по население[3] и център на Метрополен район Флоренция-Прато-Пистоя.
През Средновековието градът е важен художествен, културен, търговски, политически, икономически и финансов център. От 1569 до 1859 г. Флоренция е столица на Велико херцогство Тоскана, което с управлението на фамилиите Медичи и Лотаринги се превръща в една от най-богатите и модерни държави в Италия. Политическите превратности, финансовата и търговска мощ, както и влиянията във всички области на културата превръщат града в основен кръстопът на италианската и европейската история. През 1865 г. Флоренция е обявена за столица на Кралство Италия (втората след Торино), като запазва този статут до 1871 г. – годината, която бележи края на Рисорджименто и превръщането на Рим в столица.
Флоренция е важен университетски център и от 1982 г. историческия й център е включе в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Градът се счита за родно място на произход на Ренесанса – епоха на културно и научно възраждане, бележеща началото на модерната ера след Средновековието. Освен това, благодарение на флорентинския народен език, използван в литературата, Флоренция играе ключова роля в развитието на италианския език. През 1986 г. е обявена за Европейска столица на културата.
Градът е всеобщо признат като една от световните столици на изкуството и архитектурата, както и като популярна международна туристическа дестинация, благодарение на множеството си паметници и музеи. С неоценима стойност са художествените, литературни и научни наследства на някои от неговите знаменити граждани – истински гении от миналото, като Данте, Петрарка и Бокачо в областта на литературата, Джото, Брунелески, Донатело, Ботичели, Леонардо да Винчи и Микеланджело във визуалните изкуства, Лоренцо де Медичи и Николо Макиавели в политическите науки, Америго Веспучи и Галилео Галилей в географията, астрономията и физиката.
Remove ads
География
Флоренция е разположена на живописно място – в центъра на голям амфитеатрален басейн, намиращ се в югоизточния край на равнината Флоренция-Прато-Пистоя, близо до първите хълмове на Тоскано-Емилианските Апенини. Градът е заобиколен от очарователните глинени възвишения на Черчина, над квартал „Рифреди“ и болница „Кареджи“ на север, от хълмовете на Фиезоле на североизток, от Сетиняно на изток и от Арчетри, Поджо Империале и Белозгуардо – на юг.
Равнината, върху която се простира градът, е пресечена от река Арно, като самата Флоренция се разполага между долините Горно Валдарно и Долно Валдарно. Освен Арно, през територията ѝ преминават и по-малки водни пътища като Муньоне, Терцоле и река Греве.
Метрополният район Флоренция-Прато-Пистоя, създаден от Регионалния съвет на Тоскана на 29 март 2000 г., обхваща изцяло трите провинции и има население от близо 2 млн. жители. Равнинните части на района представляват силно антропизирана среда с големи индустриални и търговски зони, където естествените пространства са ограничени. Хълмистите райони имат селскостопанско и жилищно предназначение от векове, като първоначалните гори са силно намалени, особено в районите на юг и изток от града. В равнината съществуват неурбанизирани влажни зони – в района западно от града по поречието на река Арно.
Remove ads
История
Символи
Символът на герба и на знамето е флорентинската лилия – емблема на града още от XI век. Днес тя е изобразен в червен цвпт на бял фон, въпреки че в миналото цветовете са били обърнати, вдъхновени от белия цвят на ириса Iris florentina. Настоящата цветова схема датира от 1251 г., когато гибелините, прогонени от Флоренция, продължават да парадират със символа на Флоренция като свой собствен. В отговор, гвелфите – тогавашните управници на града – променят цветовете, за да се разграничат, и тази версия се запазва до днес.
През 1809 г. Наполеон Бонапарт издава декрет, с който се опитва да наложи нов символ за Флоренция: цъфтяща лилия върху зелена морава на сребърен фон, увенчан с червена лента и три златни пчели – символ на големите градове в Наполеоновата империя. Флорентинците обаче не приемат промяната и указът остава без последствия.
В традицията на Комедия дел арте маската, която олицетворява Флоренция, е Стентерело.
Административно деление
Историческо деление
Смята се, че през Средновековието кварталите на Флоренция получават имената си от градските порти, които ги ограничават: Дуомо, Санта Мария, Сан Пиеро и Сан Панкрацио. С новите стени от XII век градът е разделен на следните квартали: Олтрарно, Сан Пиеро ин Скераджо, Борго дей Санти Апостоли, Сан Панкрацио, Порта дел Дуомо и Сан Пиеро.
След 1343 г. градът отново е разделен на историческите квартали, които са запазени и до днес. Флоренция продължава да поддържа традиционното разделение на четирите квартала, учестващи в ежегодния турнир по Исторически флорентински футбол, провеждан на площад „Санта Кроче“: Санта Мария Новела, Сан Джовани, Санта Кроче и Санто Спирито. Историческите квартали на града носят имената си от основните базилики в града: базиликата „Санта Мария Новела“, базиликата „Санто Спирито“, базиликата „Санта Кроче“ и баптистерият „Сан Джовани“. Те формират историческия център на Флоренция и съответстват на днешния Квартал 1.
Съвременно деление
Община Флоренция е официално разделена на пет административни квартала:
- Квартал 1: Исторически център (Чентро Сторико)
- Квартал 2: Кампо ди Марте
- Квартал 3: Гавинана-Галуцо
- Квартал 4: Изолото-Леняя
- Квартал 5: Рифреди
Те от своя страна включват градоустройствени зони и по-малки квартали.
Remove ads
Паметници и забележителности
Флоренция е всеобщо призната като град на изкуството, с безценно наследство от архитектура, живопис, скулптура, история и наука, които оформят тъканта на града като един широко разпрострял сe музей под открито небе.
Историческият център на Флоренция, обявен за обект на Световното културно наследство oт ЮНЕСКО през 1982 г., е затворен в кръг от алеи, очертани върху старите средновековни стени. Ограничен от маршрута на градските укрепления от XIV век – изградени благодарение на търговската и икономическа мощ на града – този център достига своя културен и архитектурен апогей през следващите два века.
Цялостната панорама на историческия център може да бъде оценена от околните хълмове – особено от Форт „Белведере“, Пиацале „Микеланджело“ с романската базилика „Сан Миниато ал Монте“, както и от хълма на Фиезоле, който предлага една от най-впечатляващите гледки към долината на река Арно.
Сърцето на града е Площад „Синьория“ с величествения Палацо Векио, галерията от скулптурни шедьоври в Лоджия „Ланци“ и близката Галерия „Уфици“ – един от най-известните музеи на изкуството в света. Недалеч се намира катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ с нейния монументален купол – най-голямата куполна зидария, строена някога. По времето на Великото херцогство се е казвало, че сянката му покрива цяла Тоскана. Огромната катедрала е съпроводена от Камбанарията на Джото – една от най-красивите в Италия – и от баптистерия „Сан Джовани“ с прочутите бронзови врати, сред които се откроява златната Врата на Рая.
Река Арно, която преминава през града, е неразделна част от флорентинската история, наравно с жителите на града. Местните поддържат сложни отношения с нея – тя носи както търговски ползи, така и разрушителни наводнения. Сред мостовете, които я пресичат, Понте Векио е уникален със своите бижутерски магазини, разположени в малки къщи върху самия мост. Пресечен от благородническия коридор на Вазари, той е единственият мост в града, оцелял невредим през Втората световна война.
Освен Уфици, Флоренция разполага и с множество други значими музеи: Галерия на Академията, музеят Барджело или дворецът Пити с неговите осем подмузея, включително Палатинската галерия. Флорентинците с гордост твърдят, че притежават най-добрите образци за красота – женска (Венера на Ботичели) и мъжка (Давид на Микеланджело).[4][5]
Левият бряг на Арно – Олтрарно – е район, богат на паметници и атмосфера от миналото, запазена сред вековните занаятчийски работилници.
Из целия град се срещат литературни препратки: от кварталите с къщи-кули, където надгробни плочи припомнят стихове, вдъхновили Данте Алигиери, до спокойствието на вилите на Медичите – тогаващо място за среща на Неоплатоническата академия на Лоренцо Великолепни, до Театър „Пергола“ и Градина „Боболи“, където за първи път са поставени мелодрамите, предшественици на операта.
Като люлка на Ренесанса, Флоренция пази шедьоври на Филипо Брунелески (Болница на невинните, базиликите „Сан Лоренцо“ и „Санто Спирито“) и Леон Батиста Алберти (фасадата на „Санта Мария Новела“ и Палацо Ручелай). Но и други художествени периоди са оставили своя отпечатък: от романската базилика „Сан Миниато ал Монте“, през готическата църква „Санта Кроче“ (с гробниците на много видни италианци), до екстравагантността на маниеризма на Джамболоня и Бернардо Буонталенти (Фонтанът на Нептун, Градина „Боболи“), и до шедьоврите на великите италиански архитекти от XX век – гарата „Санта Мария Новела“ и стадионът „Артемио Франки“, съответно от Джовани Микелучи и Пиер Луиджи Нерви.
Центърът на Флоренция, с многобройните си магазини, е рай за пазаруване и развлечения – от елегантни бутици за висша мода и ретро кафенета до оживени исторически пазари на открито.
Галерия „Уфици“ – един от най-известните музеи в Италия, е построена от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I де Медичи. Първоначално служи като административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърната в галерия и днес е сред най-престижните музеи в света, съхраняваща платна на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и много други известни художници.
Remove ads
Култура
Библиотеки
- Националната централна библиотека на Флоренция – една от най-важните европейски библиотеки
- Библиотека Лауренциана (Лаврентийска библиотека)
- Библиотека Маручелиана
- Библиотека Рикардиана
- Библиотека Морениана
- Библиотека на Академия дела Круска – най-голямата италианска библиотека по лингвистика и история на италианския език
- Библиотека на Микелоцо
- Библиотека на Кабинет „Вийосо“
- Библиотека и архив на Рисорджименто
- Библиотека с педагогическа документация (BDP – INDIRE)
- Библиотека „Уфици“ (бивша библиотека Малябекиана)
- Библиотека на Академията за изящни изкуства
- Исторически архив на Европейския съюз
- Библиотека на Военно-географския институт (IGM)
- Национален образователен център и музей
- Библиотека на Фондация „Спадолини Нуова Антолоджия“
- Документационен център „Матео Ланцони“ (Библиотека „Полимода“)
Общински библиотеки
- Библиотека „Паладжо ди Парте Гуелфа“
- Библиотека „Пиетро Туар“
- Библиотека „Фабрицио де Андрè“
- Облатна библиотека
- Детска библиотека
- Библиотека „Дино Пиерачони“
- Библиотека „Галуцо“
- Библиотека „Изолото“
- Библиотека „Марио Луци“
- Библиотека по градинарство
- Библиотека „Филипо Буонароти“
- Библиотека „Вила Бандини“
- Исторически архив на община Флоренция (Палацо Бастоджи)
Образование
Училища[6]
- 76 начални училища (6 – 11 г.)
- 38 средни училища от 1-ва степен (11 – 13 г.)
- 82 средни училища от 2-ра степен (13 – 18 г.): 49 лицея, 21 технически института и 12 професионални института
- Международно флорентинско училище (International School of Florence[7]) (в Баньо а Риполи)
Университети
Флоренция е един от най-старите университетски центрове в Италия[8] и дом на престижни образователни и научноизследователски институции. Градът има дългогодишна образователна традиция, особено в областта на историята, изкуствата и литературата. В града има седалища на около 30 международни университета: американски, немски, френски, английски и японски.[9][10][11]
Държавни
- Флорентински университет – основан през 1321 г., той е един от най-престижните италиански университети. Предлага и двойни курсове и 30 международни курса. Двойните курсове са: бакалавърска степен по езици, литература и междукултурни изследвания, за учебната програма Италианско-унгарски двустранни изследвания в Университет Debreceni Egyetem; Магистърска степен по архитектура, за учебната програма по архитектурен дизайн в университета Тонгджи в Шанхай; Магистърската степен по финанси и управление на риска има две двойни пътеки за квалификация: една с Националното висше училище по информатика за индустрията и бизнеса (ENSIIE) в Еври-Куркурон и една с Икономическия университет в Катовице.[9] Университетът има клонове и на много други места в Тоскана: Прато, Емполи, Пистоя, Сесто Фиорентино, Сан Кашано ин Вал ди Пеза, Винчи, Каленцано, Филине Валдарно, Сан Джовани Валдарно и Лагонегро (CdL Nursing).
- Клон на Европейски университетски институт[12] (European University Institute) – международен орган за обучение за курсове за следдипломна специализация, насочени към притежатели на докторска степен (Via della Badia dei Roccettini, 9, Сан Доменико ди Фиезоле), с множество седалища във Флоренция и провинцията
- Клон на Държавния университет „Кент“[13] (Palazzo dei Cerchi, Vicolo dei Cerchi 1)
- Клон на Калифорнийския държавен университет[14] (Via Giacomo Leopardi, 12)
- Клон на Държавния университет на Флорида[15] (Borgo degli Albizi, 15)
- Клон на Университет „Джеймс Медисън“[16] (Via dei Michelozzi, 2)
- ISI Florence[17] (Държавен университет на Пенсилвания, Университет на Кънектикът, Университет на Вирджиния, Държавен университет на Аризона) (Палацо Ручелай – Via della Vigna Nuova, 18) – за американски студенти
- Клон на Мичиганския универститет[18] и на Уисконсинския университет (Via Gramsci, 460, Сесто Фиорентино)
Частни
- Клон на Европейската школа по икономика (European School of Economics[19], Palazzo Rosselli Del Turco, Borgo SS. Apostoli 19). Предлага тригодишни курсове за бакалавърска степен по бизнес администрация (BScHons), следдипломни програми и курсове за специализация, включително MBA (на английски) и богат избор от магистърска степен (MSc) със стажове.
- Клон на Харвардския университет[20] (Villa I Tatti, Via di Vincigliata, 26)
- Клон на Нюйоркския университет[21] (Villa La Pietra - Via Bolognese, 120)
- Клон на Стандфордския университет[22] (Piazza Santa Maria sopr’Arno, 1)
- Клон на Сиракузкия университет[23] (Piazza Savonarola, 15)
- Клон на Университет „Дрейк“[24] (c/o Centro Lorenzo de’ Medici, Via Ricasoli, 9)
- Клон на Университет Тюлейн – SACI: Studio Art Centers International[25] (Via Sant’Antonino, 11)
- Клон на Университет „Гонзага“[26] (Piazza Antinori, 3) – йезуитски университет
- Клон на Университет „Феърфийлд“ (Via del Giglio, 15) – йезуитски университет
- Клон на Университет „Пепърдайн“[27] (Viale Milton, 41) – християнски калифорнийски университет
- Клон на Джорджтаунския университет[28] (Villa Le Balze, Via Vecchia Fiesolana, 26, Фиезоле) – католически университет
Други
- Организация CAPA – Global Education Network (Palazzo Galli-Tassi) – работи рамо до рамо от години с най-важните университети по света, предлагайки учебни програми в чужбина в основните университетски градове по света: Барселона, Лондон, Дъблин, Сидни и Флоренция.
- CEA Cultural Experience Abroad[29] – за американски студенти
Школи и академии
Във Флоренция има множество училища и професионални институти на всички нива.
Изкуства
- Академия за изящни изкуства
- Международен художествен университет (Universtà Internazionale d'Arte[30])
- Академия за рисувални изкуства (Accademia delle arti del disegno[31])
- Художествена академия АД'A (Accademia d'Arte AD'A[32])
- Италианска академия (Accademia Italiana[33])
- Художествен институт „Лоренцо де Медичи“ (Lorenzo de' Medici Art Institute[34])
- Художествена школа „Център Фиоренца“ (Centro Fiorenza The Art School)
- Художествена школа за свещено изкуство (Sacred Art School Firenze[35])
- Художествена школа „Леонардо да Винчи“ (Leonardo da Vinci Art School[36])
- Школа за бижутерско изкуство „Персео“ (Scuola d'Arte Orafa Perseo[37])
- Международна школа за комикси (Scuola Internazionale di Comics[38])
- Национално независимо училище за кино (Scuola Nazionale Cinema Indipendente[39])
- Киношкола „Имаджина“ (Scuola di Cinema Immagina[40])
- Академия „Немо“ (Nemo Academy[41]) – дигитални изкуства
- Школа Mohole (Scuola Mohole[42]) – кино, музика, визуални изкуства, комуникация и сторителинг
- Театрална академия на Флоренция (Accademia teatrale di Firenze[43])
- Аркетипо (Archètipo[44]) – към Общински театър „Антела“
- Международна театрална компания на Флоренция (Florence International Theatre Company[45])
- Театрална школа „Геният на лампата“ (Il Genio della Lapmada APS[46])
- Театрална школа „Възможни театри“ (Teatri Possibili[47])
- Асоциация за театрална култура Stanzone delle Apparizioni[48]
- Школа за театър и импровизация Алмавива (Scuola di teatro Almaviva[49])
- Международен хореографски център Opus Ballet (Opus Ballet - Centro Internazionale Danza e Spettacolo[50])
- Консерватория „Луиджи Керубини“ (Conservatorio Luigi Cherubini[51])
- Клон на Модния технологичен институт (Fashion Institute of Technology[52]) (Via Curtatone, 1)
- Клон на Европейския институт по дизайн (Istituto Europeo di Design[53]) (Via M. Bufalini 6/r и Via De' Pucci 6)
Други
- Авиационна военна школа „Джулио Дуе“ (Scuola militare aeronautica Giulio Douhet[54])
- Академия на георгофилите (Accademia dei Georgofili[55]) – историческа институция, която в продължение на 250 години насърчава изучаването на агрономия, горско стопанство, икономика и селскостопанска география сред учени и собственици на земя.
Изследователски центрове
- Изследователска зона на Националния съвет за научни изследвания (CNR) – в научния център в Сесто Фиорентино, където се намират множество институти за върхови постижения, сред които Институтът по комплексни системи (Istituto dei sistemi complessi), Европейска лаборатория по нелинейна спектроскопия (Laboratorio europeo di spettroscopia non lineare), Центърът за магнитен резонанс (Centro di Risonanze Magnetiche)
- Национален институт за документация, иновация и образователно изследване (INDIRE) – най-старият изследователски орган на Министерството на просветата, висшето образование и изследванията (MIUR).
- Художествено-исторически институт във Флоренция (Kunsthistorisches Institut di Firenze) – една от най-дългогодишните изследователски институции, посветени на историята на изкуството и архитектурата в Италия. Основан през 1897 г. по частна инициатива на група независими учени, той е част от Институти „Макс Планк“ от 2002 г. Предпочитаните теми за обучение са изкуството и визуалната култура на Италия, Европа и Средиземноморието в глобални перспективи.
Културни институции
Флоренция е домакин на престижни културни институции, които допълнително обогатяват културното наследство на града:
- Академия дела Круска – италианска институция (юридическо лице), обединяваща учени и експерти по лингвистика и филология на италианския език. Тя е сред най-престижните лингвистични институции в Италия и в света
- Академия на георгофилите – институция, активна в сферата на агрономическите и енологичните изследвания
- Държавен архив на Флоренция – огромен депозит от книжа и документи от всички епохи, свързани с Флоренция, от фундаментално значение за исторически, историко-художествени, лингвистични и дипломатически изследвания
- Кабинет „Вийосо“ – пресечна точка между италианската и европейската култура
- Фабрика за твърди камъни (Опифичо деле пиетре дуре) – централен институт, зависим от Министерството на културното наследство и дейности, на международно ниво, активен в областта на реставрацията и консервацията на произведения на изкуството
- Италианско общество на Данте – има за цел да насърчава всички инициативи, насочени към повишаване на познанията за фигурата и работата на Данте Алигиери.
Музеи
Флоренция, световната столица на изкуството, притежава изключително богато културно наследство. Градът е дом на множество значими музеи и художествени галерии, които съхраняват едни от най-ценните и известни произведения на изкуството в света. Ето някои от най-емблематичните музеи във Флоренция:
- Галерия „Уфици“: една от най-известните и значими художествени галерии в света. Притежава несравнима колекция от ренесансово изкуство – както флорентинско, така и от други школи – включително най-голямата колекция от произведения на Сандро Ботичели. Експозицията е организирана в зали, подредени по школи и стилове в приблизително хронологичен ред. Родена от художествените колекции, натрупани през вековете от Медичите, тя също има забележителна колекция от антични скулптури и експонати, сред безбройните шедьоври на Джото, Чимабуе, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Тициан, Караваджо, Албрехт Дюрер и много други други.
- Палацо Векио: политическото сърце на Флоренция в продължение на близо два века, преди да се превърне в резиденция на херцог Козимо I де Медичи. Историята му е отразена в изключителната декорация на интериора и в богатите художествени колекции. Сградата обединява архитектурни пластове от Средновековието, Ренесанса и Късния Ренесанс. Особено впечатляващи са интериорите, проектирани от Джорджо Вазари за Козимо I и съпругата му Елеонора ди Толедо, по който, наред с други, работи и Аньоло Брондзино (Параклисът на Елеонора). В изложбения маршрут са включени шедьоври на Донатело, Андреа дел Верокио и Микеланджело. Една от най-уникалните възможности за посетителите е обиколката с екскурзовод, която включва тайните проходи и труднодостъпни помещения като Кабинета на Франческо I.
- Коридор на Вазари: издигнат архитектурен проход, създаден през 1565 г. по поръчка на Великия херцог Козимо I де Медичи. Той свързва Палацо Векио с Палацо Пити, преминавайки през Галерия „Уфици“ и над Понте Векио.
- Галерия на Академията: световно известна със своята колекция от скултури на Микеланджело Буонароти, включително прочутия „Давид“. Създадена първоначално като помощно средство за обучението на студенти от близката Академия за изящни изкуства, тя е обогатена с шедьоври, пренесени от закрити църкви и манастири във Флорентинската област. Днес тя предлага разнообразен изложбен маршрут – тоскански примитиви (художници на златен фон от XIII век), шедьоври на Ренесанса и Маниеризма, галерия с гипсови отливки на Лоренцо Бартолини, лотарингска колекция от руски икони, колекции на съседния Музей на музикалните инструменти.
- Палацо Пити: най-големият монументален комплекс в града. Включва осем музея:
- Палатинска галерия: в някои от най-красивите зали на двореца, украсена с фрески на Пиетро да Кортона и други. Представя изключителна колекция от живопис, подредена според декоративните принципи, характерни за модата до XIX век. С изключение на няколко престижни изключения (Ботичели, Филипо Липи), колекцията отразява периода, в който дворецът е бил украсен от Медичите – от XVI век нататък, с една от най-забележителните групи в света на произведения на Рафаело и шедьоври на Тициан, Рубенс, Караваджо и много други. Галерията е обогатена и с ценни експонати от Наполеоновия период, като банята на Елиза Бачоки и скулптурата „Италийската Венера“ от Антонио Канова.
- Монументални апартаменти: обхваща 14 зали, използвани от Медичите и техните наследници през вековете. Първоначално те служат като резиденция на Великия херцог на Тоскана, а по-късно – на краля на Италия когато Флоренция е столица на Италия (1865–1871).
- Галерия за модерно изкуство: огромната колекция предлага пълна италианска панорама на художествения период от края на XVIII век (Неокласическата епоха) до първите десетилетия на XX век и съдържа творби наАнтонио Канова, Франческо Айец, Джовани Дюпре, Джовани Фатори, Телемако Синьорини, Силвестро Лега, Джовани Болдини и други, както и произведенията на Макиайолите и на футуристи като Джакомо Бала и Филипо Томазо Маринети.
- Хазна на великите херцози, известна още като Съкровищницата на Медичите. Съдържа огромна колекция от безценни златарски предмети, сребърни прибори, камеи, кристали, произведения от слонова кост и полускъпоценни камъни, често в зали с фрески.
- Музей на модата и на облеклото: с колекция от повече от 6000 артефакта, включително стари дрехи, аксесоари, театрални и кинематографични костюми с голямо документално значение. Това е и единственият италиански музей, който проследява подробна история на модата във времето благодарение и на наличието на множество престижни примери от италиански и чуждестранни дизайнери.
- Музей на порцелана: колекцията от порцелан е много стара, с предмети, дадени на великите херцози от други европейски суверени или поръчани от тях.
- Музей на каретите: карети и други транспортни средства, принадлежащи на великия херцогски двор, са изложени тук, особено датиращи от периода между края на XVIII и XIX век.
- Градина „Боболи“: свързани и с Форт „Белведере“, са един от най-важните примери за италианска градина в света. Това е истински музей на открито поради своята архитектурно-ландшафтна обстановка и колекцията от скулптури, вариращи от римски антики до XIX век. Забележително е значението, което статуите и сградите приемат в градината, като Кафехаус от XVIII век (рядък пример за Рококо стил), който позволява да се насладиш на гледката към града или лимоновата градина.
- Национален музей „Барджело“: съхранява най-важната колекция от скулптури в града с ренесансови шедьоври на Микеланджело, Донатело (като Давид на Донатело), Бенвенуто Челини, Верокио, Джамболоня, Аманати, Лоренцо Гиберти, Микелоцо, Лука дела Робия и Брунелески. Той също така съхранява изключителни колекции от приложно изкуство, от бижута до оръжия, от керамика до слонова кост.
- Музей „Сан Марко“: намира се в древния манастир „Сан Марко“ и пази най-добрата колекция в света от произведения на Беато Анджелико, живял и работил тук. Самият манастир е шедьовър на архитектурата от началото на XV век, създаден от Микелоцо за Козимо де Медичи. Изложени са и други произведения на ренесансовото сакрално изкуство, както и лапидарият от района на Стария пазар, разрушен около 1895 г., за да направи път за Пиаца дела Република.
- Параклиси на Медичите в Базилика „Сан Лоренцо“: гробницата на династията Медичи от XV век. Интересни за посещение са Новата сакристия на Микеланджело и монументалната Капела на принцовете.
- Музей на фабриката за твърди камъни (Opificio delle pietre dure): една от гордостите на Флоренция и на Италия в световен мащаб. Дейността му е насочена към реставрация на произведения на изкуството и научни изследвания в тази област.
- Природонаучен музей: управляван от Флорентинския университет, той е един от най-големите и важни италиански научни музеи. Разделен е на шест големи секции, разположени шест района на града: Секция по зоология „Ла Спекола“, Антропология и етнология, Секция по ботаника, Секция по геология и палеонтология, Секция по минералогия и литология и Секция на ботаническата градина (Джардино дей Семпличи) .
- Музей „Галилей“: съхранява една от най-важните научни колекции на национално и международно ниво, с оригинални инструменти на Галилео Галилей.
- Национален археологически музей: на пл. „Сантисима Анунциата“, разположен в дворец от XVII век, фезиденция на принцеса Мария Мадалена де Медичи. Състои се от Етруска секция, Римска секция, Древногръцка секция и Египетски музей – най-важният в Италия след този в Торино.
- Музей „Опера дел Дуомо“: роден от колекцията от произведения от комплекса на Пиаца дел Дуомо., той е реорганизиран и модернизиран в помещенията през 1990-те г. Съхранява шедьоври на Микеланджело като Пиетà Бандини (където той извайва Давид), Донатело, Лука дела Робия, Лоренцо Гиберти, Андреа Пизано, Нани ди Банко и много други.
- Музей на XX век: в старата Болница на Леополдинките на пл. „Санта Мария Новела“. Посветен е на италианското изкуство от XX век и предлага селекция от около 300 произведения, разпределени в 15 зали.
- Национален фотографски музей „Алинари“ (MNAF): в Болницата на Леополдинките.
Кино
Много флорентински актьори и режисьори са известни на национално и международно ниво: Масимо Чекерини, Паоло Ендел, Роберто Бенини, Алесандро Пачи, Джорджо Панариело, Леонардо Пиерачони, Витория Пучини, Елена София Ричи. В града се провеждат много филмови събития в рамките на фестивала „50 дни на международното кино“. Флоренция разполага и с филмотека.
От 1979 до 1991 г. легендарният актьор Виторио Гасман основава и ръководи Театралната работилница на улица „Санта Мария“, превръщайки я в културен магнит за града. Това пространство се превръща в средище на театрална иновация и обучение, привличайки някои от най-значимите имена в италианския и световен театър и кино: Джорджо Албертаци (дългогодишен неин заместник-директор), Орацио Коста – режисьор и педагог, Антонела Давизо – актриса и преподавателка, Еторе Скола – режисьор и сценарист, Йовс Льо Бретон – театрален теоретик, Сиро Фероне – историк на театъра.
Музика
Флоренция има дълбоки корени в музикалната история, като първото значимо проявление се свързва с Флорентинската камерата (Camerata de’ Bardi) – група благородници от XVI век, които се събирали, за да обсъждат музика, литература, наука и изкуства. В средата на века тя представя древногръцки басни, съпроводени с музика, което води до създаването на първите опери и вдъхновява развитието на симфониите през следващите векове. Именно тук се ражда мелодрамата – предшественикът на операта – с изпълнението на „Приказката за Дафнe“ (La favola di Dafne) на Отавио Ринучини през 1594 г. в Палацо Корси-Торнабуони.
Флоренция е дома на Консерваторията„Луиджи Керубини“, разположена в същата сграда като Академията за изящни изкуства, Галерията на Академията и Фабриката за твърди камъни. Фабриката включва Музея на старинните музикални инструменти, който съхранява главно инструменти от XVIII век – цигулки, виоли и виолончели, включително инструменти на Антонио Страдивариус. Сред музикалните инструменти се откроява клавесинът на Бартоломео Кристофори – изобретателят на пианото.
Флоренция се гордее с един от най-престижните оркестри в света – световноизвестният Маджо Музикале Фиорентино, както и с един от най-важните изследователски и продуцентски центрове за нова музика и звук – Темпо Реале, основан от композитора Лучано Берио.
Флоренция е родно място на редица утвърдени музиканти. В съвременната класическа музика се откроява Силвано Бусоти. В естрадната сцена от 30-те години на XX век насам се отличават Одоардо Спадаро, Карло Бути, Отело Бокачини, тенорът Марио Дел Монако, Нарчизо Париджи, Рикардо Дел Турко и певецът на флорентински диалект Рикардо Мараско. През последните години изпълнителите, постигнали успех в поп и рок музиката, са Пупо, Паоло Валези, Марко Мазини, Ирене Гранди, Джиневра Ди Марко, Пиеро Пелу, Майк Франсис, Саверио Ланца, Алесандро Балди, Алесандро Канино, групите Дирота су Куба, Бандабардо, Домине и О.Р.О.
През първата половина на 80-те години на XX век Флоренция се превръща в столица на италианската младежка култура. Градът преживява творческа експлозия, която обхваща музика, театър, изкуство, нощен живот, мода и комуникации. Раждат се списания, които стават основополагащи за т. нар. „изследователски списания“ и за независимата музика на италианската сцена като "Westuff". Дотогава малко известни клубове като Banana Moon, Casablanca, Manila, Cinema Universale и най-вече Tenax се превръщат в центрове на ъндърграунд културата, наследявайки духа на дискотеката Space Electronic от 70-те години. На фона на постпънка и на ню уейва се раждат музикални групи, които бързо постигат популярност – Литфиба и Диафрама, Неон, Панков, Модà, Ъндърграунд Лайф, Ринф и Саботаж.
В този период се появяват първите независими радиостанции – Controradio и Radio Cento Fiori, както и лейбъли като Materiali Sonori, I.R.A. и Contempo. Експерименталният театър също процъфтява с компании като Kripton и Magazzini Criminali, които допринасят за интелектуалния и артистичен подем на града.
Литература
Remove ads
Гастрономия
Флорентинската кухня се характеризира с пет основни елемента: тоскански хляб (плосък, безсолен, добре изпечен, с хрупкава коричка и лека вътрешност), двойно пресован зехтин от хълмовете, месо (на скара, телешки стекове по флорентински, печено или задушено с вино дивечово месо като глиганско, заешко или еленско), бобови култури (боб и нахут) и вино Кианти.
Remove ads
Икономика
Индустрия и услуги
Флоренция разполага със значима и диверсифицирана икономика, особено активна в третичния сектор.
Градът е важен траспоершн възел –през него минават две ключови автомагистрали: Автомагистралата на Слънцето (А1) и Автомагистрала А11 (Фиренце Маре).
Градът също е дом на редица специализирани индустриални дейности (Работилници „Галилео“ – производители на научни инструменти със седалище в Кампи Бизенцио и Нуово Пиньоне – бутални компресори, газови турбини, центробежни компресори, парни турбини и др., за движение на въглеводороди и газове), архитектурно осветление (Таргети Санки – третата най-важна от този тип в Европа), химическа, козметична промишлеост (Проразо, Неутро Робертс), химико-фармацевтична промишленост (Ели Лили – най-големият биотехнологичен център в Италия, и Менарини), Интернет (Дада Груп), обработка на кожи (Брачалини), мода и текстил (често в сектора на висшата мода, като Роберто Кавали, Салваторе Ферагамо, Гучи, Енрико Ковери), хранително-вкусова (като Муки – Тосканска млечна централа; Акуа Пана), фотография, изображения и комуникация (Фратели Алинари – най-старото предприятие в света във фотографския сектор, основано през 1852 г.), часовникарство (Офичине Панерай), порцелан (световноизвестната Ришар-Джинори, от 2020 г. Джинори 1735) и мебелна промишленост. Има множество печатни и издателски индустрии с исторически издателства. Компанията за управление, събиране и обезвреждане на отпадъци е Куадрифольо.
В миналото Флоренция е имала значителна автомобилна индустрия с марки като Florentia, Adami и Officine Ermini Firenze. Градът е бил активен и в мотоциклетната индустрия с компании като Sansvenero и Motopiana, а в метрополния район – Beta Motor и Ancilotti.
Флорентинското занаятчийство има древна традиция и е много разнообразно, особено в сектора на мебелите (изработка на дървени мебели и фигури, и дърворезба), декорирана хартия, бронз, златарство (известни са бижутерите от Понте Векио) и бижутерия.[56] Един от емблематичните занаяти на Флоренция – производството на флорентинската сламена шапка – води началото си от XVI век, когато съществуват специализирани гилдии. Днес тази традиция е почти изчезнала, но остава част от културната памет на града.
В сектора на услугите са важни банковият и кредитният сектор (Финдоместик, както и вече несъществуващите Банка Тоскана и Банка CR Фиренце) и застрахователният (закритата Фондиария).
Търговия
Флоренция е утвърден търговски център с високо специализирани и разнообразни икономически дейности. Централната градска зона, осве че е фокус на туризма и гостоприемството, е оживено средище на търговията – традиционни (занаятчийски магазини и традиционни продукти), както и свързани с историята на града (магазини и исторически заведения, често управлявани от семейства, активни в различни сектори).
През последните десетилетия на XX век Флоренция преживява значителна трансформация в търговската си структура. Пространствата, заети от исторически бизнеси, постепенно отстъпват място на големи международни вериги, особено в модния сектор. Това води до оформянето на луксозен търговски район в югозападната част на историческия център – по улиците Виа де Торнабуони, Виа дела Виня Нуова и Виа дели Строци.
Въпреки тази модернизация, историческият център на Флоренция остава автентичен рай за пазаруване, където съжителстват: бутици за висша мода и бижутерия, особено по Понте Векио, занаятчийски магазини, предлагащи кожени изделия, ръчно изработени аксесоари и традиционни флорентински продукти, открити пазари, където местни производители предлагат уникални изделия с културна стойност.
Извън центъра, мащабната търговия на дребно е най-активна в покрайнините, особено в бизнес и индустриалната зона на Озманоро, където се намира и летище „Флоренция-Перетола“ (Америго Веспучи).
Мода
Флоренция е един от най-важните модни центрове в Италия и света, с дълбоки традиции, които обхващат както занаятчийството, така и индустрията на висшата мода.
Занаятчийски и луксозни бутици
- Градът е известен със своите занаятчийски магазини, особено за кожени изделия, съсредоточени между Пиаца Санта Кроче и Борго де Гречи;
- Луксозният търговски район по Виа де Торнабуони и Виа дела Виня Нуова е дом на бутици на световноизвестни модни къщи: Гучи, Роберто Кавали, Салваторе Ферагамо, Енрико Ковери, Ермано Шервино, Патриция Пепе, Емилио Пучи, Рой Роджърс, Conte of Florencе.
Музеи и институции
- Музей на модата и облеклото (в Палацо Пити) – единственият по рода си в Италия, с над 6000 артефакта: дрехи, аксесоари, театрални и филмови костюми;
- Музей „Салваторе Ферагамо“ – разположен в Палацо Спини Ферони на Виа де Торнабуони, проследява историята на легендарния дизайнер.
Събития и инициативи
- Първото италианско шоу за висша мода се провежда във Флоренция през 1953 г. на Виа де Серали.
- Градът е домакин на Pitti Immagine – серия от престижни модни събития, включващи: вернисажи, гала вечери, ревюта, презентации и партита; провеждат се в Палацо Пити, Фортеца да Басо, Кино „Одеон“, Пиаца Санта Кроче, Палацо Векио и други;
- Percorsi di Moda a Firenze – екскурзоводски обиколки, които представят местата, където се създават емблематични модни продукти. Част от проекта Mestieri della moda, организиран от Община Флоренция.
Oбразование и професионално развитие
- Полимода – водеща школа по моден дизайн и бизнес, с Документационен център „Матео Ланцони“
- Accademia Italiana – предлага курсове по мода, графика, визуална комуникация и дизайн на тъкани
- Scuola del Cuoio – школа за кожарство, разположена на Пиаца Санта Кроче
- IED Moda Lab – част от Европейския институт по дизайн, предлага курсове по моден дизайн и маркетинг
Oрганизации
- Centro di Firenze per la Moda Italiana – асоциация с нестопанска цел, която популяризира и интернационализира италианската модна система
- EMI – Ente Moda Italia – партньор в организирането на търговски панаири и промоционални политики
Пазари
В историческия център на града, но не само, има различни пазари на открито или такива, разположени под лоджии или в специални конструкции.
- Централен пазар (Меркато Чентрале)
- Пазар „Сан Лоренцо“ (Меркато ди Сан Лоренцо)
- Нов пазар (Меркато Нуово) или Пазар на прасенцето (Меркато дел Порчелино)
- Пазар „Сант Амброджо“ (Меркато ди Сант'Амброджо)
- Пазар за плодове и зеленчуци „Новили“ (Mercato ortofrutticolo di Novoli)
- Меркато деле Куре
- Пазар „Кашине“ (Меркато Кашине)
- Пазар „Санто Спирито“ (Меркато Санто Спирито)
- Пазар на пл. „Пучини“ (Меркато ди пиаца Пучини)
- Битпазар на Пиаца Гиберти
Други местни пазари са свързани с някои периферни квартали.
По време на коледния период на площад „Санта Кроче“ се провежда коледният пазар „Хайделберг“, който е един от най-старите пазари в Германия и има 500-годишна история. През цялата година се провеждат и други временни пазари, включително редовни битпазари и малки пазари за антики веднъж месечно на пл. „Санто Спирито“ (първата неделя на месеца), пл. „Савонарола“ (втората неделя), пл. „Индипенденца“ (третия уикенд), пл. „Далмация“ (четвъртата неделя) и пл. „Гиберти“ (последната неделя на месеца).
Туризъм
Флоренция и нейната територия са туристическа дестинация с международен мащаб. Туристите избират града заради изкуството и културата, историческия център – обект на Световното наследство на ЮНЕСКО, над 70-те музея, дузината монументални църкви, историческите градини и паркове, вилите, потопени в незабравими пейзажи, занаятчийската традиция, фолклорната традиция и не на последно място традицията на храната и виното. Feel Florence.it е официалният туристически уебсайт на община Флоренция и на Метрополния град, а също така е приложение, което насочва туристите и гражданите при посещения и свободно време.[57]
Флоренция има най-голямата концентрация на произведения на изкуството в света пропорционално на размера си и предвид това огромно художествено богатство на града, културният туризъм е много интензивен. Галерия „Уфици“ е най-посещаваният италиански худоествен музей, най-големият градски музей и сред най-известните в света, наред с другите важни градски музеи.[58][59][60]
Туристическият сектор за конференции и търговски панаири (Флорентинският панаир се провежда във Фортеца да Басо, в Палацо дей Конгреси и в Палацо дели Алфиери, които са съседни един на друг) претърпява огромен ръст с обновяването на конферентния център в началото на 90-те г. на XX век. На него се провеждат изложби, конференции, срещи, социални форуми, концерти и международни събития през цялата година.[61]
Remove ads
Инфраструктура и транспорт
Флоренция се намира на главния път на връзките между Северна и Южна Италия, така че е докосната от основната инфраструктура и транспортни мрежи.
Спорт
Побратимени градове
Флоренция е побратимен град с:[62][63]
.svg){kind=small}
Remove ads
Известни личности
Бележки
Вижте също
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads