Александър Кипров (революционер)

Александър Димитров с псевдоними Кипров, Антим Чолаков,^[1] Делибаш, Мемиш ага, Новов^[2] е български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Кипров.

---

Александър Кипров
български революционер
Роден	1 март 1880 г. Мустафа паша, Османска империя
Починал	23 декември 1931 г. (51 г.) Свиленград, Царство България
Етнос	българи
Народен представител в: XV ОНС   XVI ОНС

Биография

Революционер

Кипров е роден на 1 март 1880 година в Мустафа паша, Османска империя.^[4][3] Учи в родния си град, но поради материални затруднения не успява да завърши средно образование.^[4]

Става агитатор и организатор в Беломорска Тракия. В 1899 година основава първите революционни комитети в Ахъчелебийско и Ксантийско.^[5] Заедно с Димитър Кощанов участва в копаенето на тунел под Отоман банк в Цариград през 1900 година, но планът е разкрит и Кипров бяга в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК, и с нея извършва агитационно-организаторска работа в Мустафапашанско.^[6] По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в Хебибчево, като според Христо Караманджуков:

„

Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава предприе тогава и някои терористични акции – динамитни атентати върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.[7]

“

В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от Янаки Гочев.^[8] В 1902 година Кипров взема участие в Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг и в същата година води чета в Свиленградско, в която е четник с името Кара Ташо.^[9] Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – Одрин в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.

Публицист

Срещата на Кипров с „Българанго“, политическа карикатура от Райко Алексиев, 1916 г.

В 1904 година Кипров заедно с Александър Божинов е сред основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан“ (1904 - 1909).^[10][4]

В 1905 година е сред инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се провежда в пивница „Сан Стефано“ на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев – Дядката, който е избран за председател.^[11]

Участва в редактирането на вестник „Реч“ (1908 - 1913) и пише в „Дневник“, „Нов Дневник“, „Ден“.^[4] Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми. Творчеството му обаче е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.^[10]

В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година – сборниците с разкази „Разкази“ (с разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в Народния театър в 1912 година.^[10] В 1907 година, след протестна акция срещу княз Фердинанд, е съден за „обида на особата“.^[4] Присъединява се към Прогресивно-либералната партия и работи в органа ѝ – вестник „България“.^[12]

През 1911 – 1913 г. е народен представител.^[10]

През август 1913 година заедно с Димитър Мирчев участва в успешни преговори с младотурците за създаване на Българо-турски революционен комитет.^[13]

През Първата световна война е в Швейцария, където пише и издава на френски език брошурата „Истината за България“ (1917) и в други публицистични трудове разяснява българската национална кауза.^[4]

След войните поддържа Александър Стамболийски и при управлението на неговото правителство е началник на Фонда на сираците от войните (1920 - 1923). Уволнен е след Деветоюнския преврат от 1923 година.^[4]

От 1930 до 1931 година е инспектор в дирекция „Хранизнос“.^[10][4] Активист е на Илинденската организация и пише в „Илюстрация Илинден“.^[3]

Умира на 23 декември 1931 година в Свиленград.^[14][15][3]

Творчество

„Из мрака“

• „Из мрака“. Пиеса в стихове. 1906
• „Разкази“. 1909 (разширено и преработено издание 1927)
• „Разкази и приказки“. 1909
• „La vérité sur la Bulgarie“. Berne, 1917