Алфред Шнитке

Алфред Шнитке (на руски: Альфре́д Га́рриевич Шни́тке) е руски композитор, работил в последните си години и в Германия, един от най-забележителните автори на ХХ в.

Алфред Шнитке Alfred Schnittke
руски композитор
Роден	24 ноември 1934 г. Енгелс, СССР
Починал	3 август 1998 г. (63 г.) Хамбург, Федерална република Германия
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Учил в	Московска консерватория
Работил в	Московска консерватория
Музикална кариера
Стил	опера, симфония, Художествена музика
Инструменти	пиано
Лейбъл	„Е Се Ем Рекордс“
Участник в	Academy of Arts of the GDR, Berliner Akademie der Künste, Bavarian Academy of Fine Arts
Уебсайт	www.schnittke.org Страница в IMDb
Алфред Шнитке в Общомедия

Биография

Баща му е от литовско-еврейски произход, а майка му – волжка германка.^[1] Започва музикалното си образование във Виена, където баща му, журналист и преводач, е командирован през 1946 година. През 1958 година завършва Московската държавна консерватория^[2], там по-късно (1961 – 1972) е редовен преподавател.

Домът в Хамбург, в който Шнитке живее от 1992 до смъртта си през 1998 г.

През 70-те години на XX век вече е световноизвестен като композитор и музикален теоретик. От 1991 г. е преподавател в Хамбургската консерватория. В Хамбург Шнитке твори до края на живота си.

Гробът на Шнитке

Умира, след като завършва деветата си симфония. Погребан е с държавни почести в Москва.

Творчество

Фрагмент от III симфоничен концерт

Композициите на Шнитке съчетават модерното звучене и почитта към традицията. При оркестрацията на симфоничните си произведения често използва съвременни електронни инструменти.

Шнитке е автор на 9 симфонии, 3 опери, балет, 6 кончерти гроси, няколко инструментални концерта, камерни и хорови произведения. Пише музиката за 48 игрални и анимационни филма.

Нееднократно е изпълняван в България.

Основни произведения

Сценични творби

• 1974 – Der gelbe Klang („Жълтият звук“). Сценична композиция за пантомима, инструментален ансамбъл, сопран соло, смесен хор, магнитна лента и цветно-светлинни проектори. Либрето от Василий Кандински на немски език (в превод на Алфред Шнитке).

Опери

• 1962 – „Единадесетата заповед (или „Щастливецът“). Операта не е оркестрирана, оценена като незначителна и зачеркната от автора от официалния му списък с творби.
• 1991 – „Живот с идиот“. Опера в 2 действия. Либрето Виктор Ерофеев
• 1993 – „Джезуалдо“. Опера в 7 сцени, с пролог и епилог, либрето от Ричард Блетшахер за Карло Джезуалдо. Премиера във Виенската опера през 1995 г. под палката на Мстислав Ростропович; за първи път в Русия през 2000 г. в концертно изпълнение в Голямата зала на Московската консерватория под палката на Валерий Полянски
• 1994 – „Историята на д-р Йохан Фауст“, опера в 3 действия с пролог и епилог, либрето от Йорг Моргенер и Алфред Шнитке по мотиви от „Народната книга“ от Йохан Шпис. Музиката на едноименната кантата е включена в 3-то действие. Премиера на 22 юни 1995 г. в Хамбургската опера

Балети

• 1971 – „Лабиринти“. Балет в 5 епизода. Либрето от В. Василиев.
• 1985 – „Ескизи“. Хореографска фантазия по мотиви от Гогол. Балет в едно действие. Либрето А. Петров. № 1 и № 11 за балета са съставени колективно от Алфред Шнитке, Г. Н. Рождественски, С. А. Губайдулина, Е. В. Денисов.
• 1986 – „Пер Гинт“. Балет в 3 действия с епилог. Либрето от Й. Ноймайер по едноименната пиеса на Хенрик Ибсен.

Симфонии

• 1957 – Симфония „Нулева“ в 4 части
• 1972 – Симфония № 1 в 4 части
• 1979 – Симфония № 2 (Св. Флориан) за солисти, камерен хор и симфоничен оркестър в 6 части
• 1981 – Симфония № 3 в 4 части
• 1984 – Симфония № 4 за солисти и камерен оркестър. Едноделна
• 1988 – Симфония № 5 = Concerto Grosso No. 4 за обой, цигулка, клавесин и симфоничен оркестър в 4 части
• 1992 – Симфония № 6 в 4 части
• 1993 – Симфония № 7 в 3 части
• 1994 – Симфония № 8 в 5 части
• 1997–1998 – Симфония № 9 в 3 части

Библиография

• Статьи о музыке. Сост. Александр Ивашкин. Москва, 2004.