Андон Жостов

Андон (Антоний) Стоев Жостов или Джостов е български възрожденски духовник и просветен деец.

Андон Жостов
български духовник
Роден	26 ноември 1842 г. Гайтаниново, Османска империя
Починал	21 ноември 1903 г. (60 г.) София, Княжество България
Андон Жостов в Общомедия

Ктиторска плоча в църквата „Свети Николай Софийски“ с името на свещеника Антоний Жостов

Биография

Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село Гайтаниново. Завършва училище в Солун и става учител в Гайтаниново, а по-късно свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Народния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. През 1869 – 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, където усвоява преподаването на български и турски език.^[1] Подпомага активно дейността на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.^[2] Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт.

След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Николай Софийски“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Сярско и подпомага Неврокопската българска община.^[3]

Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.^[4][5]

Родословие

Стойо Жостов

Иванка Сарафова

Андон Жостов (1842 – 1903)

Константин Жостов (1867 – 1916)

Димитър Жостов (1868 – 1935)

Спас Жостов (1881 – 1925)

Външни препратки

• "По съграждението нова църква в градската част „Юч-Бунар“ у столица София", публикувано във в. „Мир“, брой 257, София, 1896 година