Ардамери

Ардамери (на гръцки: Αρδαμέρι, катаревуса Αρδαμέριον, Ардамерион) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 308 жители (2001).

Ардамери Αρδαμέρι
— село —
Ардамери 40.594167, 23.183333 Ардамери Ардамери
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Лъгадина
Площ	3 km²
Надм. височина	249 m
Население	308 души (2001)

География

Ардамери е разположено в северозападната на Халкидическия полуостров в североизточните склонове на планината Хортач (Хортиатис), на 38 km от Солун и на 5 km от разклона на Йеракару.^[1]

История

Античност и средновековие

 Основна статия: Ардамерска епархия

В късната античност на мястото на Ардамери има укрепено селище.^[2] На хълма, на който по-късно е построена катедралната църква „Успение Богородично“ е открита статуя на богинята Кибела, а в подножието му – повредена гробница и римска керамика.^[3] Селището в средновековието носи името Еркула (Ἕρκουλα) или Еркулион (Ἑρκούλιον ). Преименуването на Ардамери вероятно става в X – XI век.^[2]

Споменава се в 943 година като седалище на епископия с епископ Йоан. В 1638 година центърът ѝ се мести в Галатища и епископията става Ардамерска и Галатищка. В 1934 година е превърната в митрополия, а в 1934 година е слята с Йерисовската митрополия в днешната Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия.

В местността Палио Монастири (в превод Стар манастир) на 4 km южно от Ардамери, където днес има нов храм „Света Троица“, са открити останки от средновековна сграда, вероятно манастир. Археологически обект има и в местността Депозито. На 2 km южно от Ардамери, на коларски път, водещ към Хортач има римски мост, изграден с полуодялани камъни.^[2]

В Османската империя

В средата на XV век селото, регистрирано като Измамир или Адрамир, има чисто християнско население. По-късно през XVII – XVIII век населението на селото намалява. Селото Идремир е споменато като въглищарско в нахия Пазаргия. Селото е изгорено от османците при потушаването на Халкидическото въстание в 1821 година. Възстановяването му започва в средата на века.^[3] Църквата в селото „Успение Богородично“ е построена в 1836 година върху развалините на старохристиянски храм, вероятно катедрална базилика, и днес е паметник на културата.^[4] Църквата „Света Троица“ край селото също е от XIX век.^[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ардамерион (Ardamérion), Ардамерска епархия, живеят 500 гърци.^[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Адраманъ живеят 400 жители гърци християни.^[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Едремил (Edremil) има 350 гърци и в селото работи гръцко чилище с 1 учител и 30 ученица.^[8]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Корония на ном Солун.

В Ардамери са запазени две традиционни каменни къщи – тази на Анастасия Франгуди и тази на Евдоксия Пападопулу.^[2]