Успение Богородично (Ардамери)

„Успение на Пресвета Богородица“ (на гръцки: Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου) е православна църква в село Ардамери, Халкидики, Гърция, енорийски храм на Йерисовската, Светогорска и Ардамерска епархия.^[1][2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

---

„Успение Богородично“ Κοιμήσεως Θεοτόκου
Местоположение в Сухо40.594704, 23.184283
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Ардамери
Религия	православие
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Йерисовска, Светогорска и Ардамерска
Архиерейско наместничество	Ардамери и Галатища
Тип на сградата	трикорабна базилика
Изграждане	1836 г.
Статут	паметник на културата
Състояние	действащ храм

История

Църквата е разположена на хълм в южната част на Ардамери.^[1] На халма е намерена статуя на богинята Кибела, а в подножието му – повредена гробница и римска керамика.^[3] Църквата е построена в XVIII век върху развалините на старохристиянски храм, който е бил катедра на Еркулската епископия. Унищожена в 1821 година, църквата е възстановена в 1836 година.^[4]

Архитектура

В архитектурно отношение е трикорабна базилика с по-нов притвор на запад и също по-нова камбанария в югозападния ъгъл. Покривът на храма е двускатен, като първоначално е бил с каменни плочи, а днес е с керемиди.^[1] Дългите страни на храма и апситада са украсени със сводести слепи ниши. Апсидата е полукръгла с вентилационен отвор и отделен покрив и над нея има голям прозорец.^[5] В стените са вградени много антични и средновековни сполии.^[4][5] В северната част на двора има пет цели мраморни колони.^[5] Западният вход на храма е запазил старата си мраморна врата.^[5] Във вътрешността има антична мраморна колона и мраморни плочки от VI век.^[4] Колоните разделящи трите кораба също използват стари бази и капители. Централният кораб е покрит с полуцилиндричен свод с подсилени дъги, а страничните с полусферични слепи куполи. Две средновизантийски мраморни плочи са интегрирани в дървения иконостас. Забележителен е и епископският трон, в който има сполии от раннохристиянския период.^[5] Има останки от стенописи от края на XIX – началото на XX век.^[5] Празничните икони са от XVIII век,^[4] а според други сведения иконостасните икони са от втората половина на XIX век.^[5] Общо в храма са регистрирани 62 преносими икони и едни царски двери.^[5]

В 1983 година църквата е обявена за паметник на културата.^[1][6]