Атанас Ковачев (революционер)

Атанас Иванов Ковачев е български революционер, скопски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тази статия е за дееца на ВМОРО от Белица. За свещеника от Щип вижте Атанас Ковачев (духовник).

---

Атанас Ковачев
български революционер
Роден	18 януари 1872 г. Белица, Османска империя
Починал	21 ноември 1954 г. (82 г.) София, Народна република България

Биография

Атанас Ковачев е роден в 1872 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Завършва българска гимназия в Скопие. В 1896 година завършва Духовната семинария в Киев,^[1] а в 1900 година - духовната академия в Казан, Русия с научната степен кандидат на богословските науки.^[2]

Връща се в Македония и работи като учител. От 1900 година е директор на българското педагогическо училище в Сяр. По-късно преподава в Битоля и Солун. От 1906 година е директор на Българското мъжко педагогическо училище в Скопие. В 1909 година е преместен в Сярското педагогическо училище.^[3][4] В учебната 1911/1912 година отново е директор на Скопското българско педагогическо училище.^[5]

Ковачев заедно с Неофит Скопски са начело на българското просветно дело в Скопско и дават отпор на появилата се в района сръбска пропаганда. Едновременно с това се занимава и с революционна дейност и от 1902 до 1908 година е член на околийския и на окръжния революционен комитет в Скопие. Ковачев е привърженик на идеята за единодействие между ВМОРО и Българската екзархия. Член е и на комисията за подпомагане на затворниците в Куршумли хан.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[6]

След войната става учител в Ломското педагогическо училище. По време на българската окупация на Вардарска Македония през Първата световна война Ковачев отново е директор на Скопското българско педагогическо училище. От 1918 година е учител в гимназията в Гюмюрджина. В 1920 година при предаването на града на гръцките власти организира преселването на учителите и учениците в България. В 1920 година участва в основаването и е дългогодишен председател на Горска трудовопроизводителна кооперация „Рила планина“.^[7]

Умира на 21 ноември 1954 година в София.^[8]

Външни препратки

• "Заточването на скопските българи от сърбите (Спомени от недалечното минало)", публикувано във в-к "Родина", год. I, бр. 51 и 52, Скопие, 11-13 май 1916 година