Сярско българско педагогическо училище

Българското педагогическо училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя от 1895 до 1913 година, имащо за цел да подготвя учители за българските училища в Източна Македония.^[1] Сред учителите в педагогическото училище са Иван Снегаров, Атанас Наумов, Георги Фотев, Димитър Трендафилов, Благой Калеичев, Михаил Сарафов.

Сярско българско педагогическо училище
Ученици и преподаватели от Сярското българско педагогическо училище. Иван Гарванов (4-ти седнал), Христо Матов (7-и седнал)
Информация
Седалище	Сяр, Османска империя
Основаване	1895 година
Основател	Българска екзархия
Закриване	1913 година
Вид	гимназия
Директор	Филип Манолов (последен)
Сярско българско педагогическо училище в Общомедия

Свидетелство н1а Ангел Атанасов от Крушево, Демирхисарско, за завършване на трети клас в Българското мъжко четирикласно училище в Сяр, 1897 година

История

Начално и класно училище

Учебното заведение е наследник на българското класно мъжко училище в Сяр.^[2] Още със създаването на Българската екзархия в 1871 година в Сяр е изпратен като български учител Стефан Салгънджиев. Откритото от него българско училище работи до 1878 година, когато е закрито поради Руско-турската война. След войната, в 1882 година Екзархията назначава за учители в Сяр Петър Сарафов и Димитър Мавродиев. В училището учат около 35 ученици в отделенията и в^[3] първи клас. В учебната 1886/1887 година училището става третокласно, а в 1888/1889 година четвъртокласно и към него е открит пансион.^[4]

Директор на училището в 1888/1889 и 1889/1890 е Константин Брадински, а в него преподава Георги Стрезов. В 1890/1891 година директор е Георги Кандиларов, в 1891/1892 година - Васил Кънчов, в 1892/1893 година Иван Благоев, в 1893/1894 година Христо Матов, а в 1894/1895 година Димитър Страшимиров.^[4]

Брой на учениците в четвъртокласното училище
№	Учебна година	I клас	II клас	III клас	IV клас	Всичко
1.	1888/1889	13	8	16	8	45
2.	1889/1890	14	16	8	13	51
3.	1890/1891	22	20	17	13	72
4.	1891/1892	25	23	17	13	78
5.	1892/1893	34	32	34	9	109
6.	1893/1894	19	39	23	22	103
7.	1894/1895	28	27	23	18	96
8.	1895/1896	29	39	27	21	116[4]

Откриване на педагогическото училище

През учебната 1895/1896 година едновременно със закриването на двугодишните Педагогически курсове към Солунската българска мъжка гимназия (открити в 1887/1888 година), Българската екзархия открива две педагогически училища - Сярското и Скопското.^[5] Така в Сяр IV клас става временен педагогически курс с 21 ученици, а през следващата 1896/1897 учебна година вече има редовен I педагогически курс 32 ученици.^[6][7] Първият випуск завършва в 1899/1900 година.^[7]

1900 – 1901 година

Писмо на директора на Сярското българско педагогическо училище Сребро Данов до екзарх Йосиф I Български, 6 номври 1900 година

Свидетелство на Борис Гайгуров за завършване на Сярското българско педагогическо училище, 1900 година

В учебната 1900 – 1901 година в третокласното мъжко има 54 ученици, а в педагогическото училище има 65 курсисти – 7 от Сяр, 16 от Сярско, 16 от Неврокопско, 13 от Разлога, 16 от Мелнишко, 15 от Демирхисарско, 7 от Драмско, 6 от Зъхна и останалите от Костурско, Дебърско, Скопско, Одринско. Учителите са 13.^[8] Повечето ученици живеят при много добри условия в пансиона – общо 95 деца, като от тях със стипендии от Екзархията са 48, а останалите заплащат различни такси от 2 до 10 лири.

Учители в 1900 – 1901 година
Номер	Име	Възраст	Месторождение	Образование
1.	Христо Данов	33	Загоричани	филология в Германия, докторат в София
2.	Марин Шаранков	34	Лясковец
3.	Христо Попвасилев	30	Конче	химия в София, 1893 г.
4.	Павел Ковачев	29	Свиленград	педагогически курсове, 1894 г. и педагогика в Унгария, 1896 г.
5.	Йордан Самарджиев	25	Прилеп	литература в Лозана, 1896 г. и в Нанси, 1897 г.
6.	Димитър Галев	29	Велес	педагогика, етика, психология, 1893 г.
7.	Георги Трайчев	31	Прилеп	Солунска българска мъжка гимназия, 1889 г.
8.	Петър Попов	30	Скопие	II курс история в София, 1896 г., I курс в Прага, 1890 г.
9.	Димитър Трендафилов	23	Горно Броди	Духовна семинария, 1900 г.
10.	Стефан Иванов	30	Битоля	Педагогически курсове в Солун, 1890 г.
11.	Никола Цицов	30	Куманичево	Педагогически курсове в Солун, 1890 г.
12.	Тодор Апостолов	37	Воден	IV класно гръцко училище, 1878 г.
13.	Саади ефенди	30	Битоля	Духовно училище в Цариград[8]

Годишните изпити в педагогическото училище са проведени от 19 до 30 май 1901 година и са по български език, география, всемирна история, педагогика, математика, естествена история, черковна история, физика, френски език и турски език.^[8] На тях се явяват 13 ученици, като успешно завършват 10. Бюджетът на училището е 2137,55 лири, от които 1047 за учителския състав и 90,55 за прислуга, наем, отопление и други. В отчета на училището се казва, че зданието, в което то се намира не е подходящо за целта, но че трудно ще се намери по-подходящо в града.^[9]

Явили се на изпит в 1900 – 1901 година
Номер	Име	Месторождение	Бележка
1.	Георги Апостолов	Враня	отказал се
2.	Атанас Иванов	Долна Сингартия	отказал се
3.	Георги Брадешки	Якоруда
4.	Костадин Георгиев	Белотинци
5.	Благой Попгеоргиев	Зарово
6.	Иван Попгеоргиев	Белотинци
7.	Никола Калиманов	Бобища
8.	Христо Попниколов	Миравци
9.	Георги Пъдарев	Дупница
10.	Тръпче Попов	Владово
11.	Атанас Спасов	Враня
12.	Иван Тилков	Кърчово
13.	Георги Попфотев	Гявато[9]

1901 – 1902 година

Поради отличното развитие на училището Екзархията увеличава бюджета на училището и предвидения щат за учители, но поради оставки в 1901 – 1902 година остават десет учители.^[10]

Учители в 1901 – 1902 година
Номер	Име	Възраст	Месторождение	Семейно положение	Образование
1.	Евтим Наков	33	Кочани	женен	Физикоматематически факултет на Софийското висше училище, 1896 г.
2.	Христо Д. Секулов	27	Щип	женен	Историко-филолигически факултет в София, 190 г.
3.	Васил Попов	28	Малко Търново	ерген	Историко-филологически факултет, клон философия и педагогика
4.	Илия Ращанов	24	Велес	ерген	Физикоматематическия факултет, химия
5.	Димитър Нашев	25	Свиленград	женен	Педагогическо училище
6.	Петър Попов	34	Скопие	ерген	II курс в Историко-философски факултет и 2 години Музикална академия
7.	Драган Тъпков	21	Прилеп	ерген	френски колеж
8.	Янаки Гелев	34	Бобища	женен	Юридически факултет в Цариград, 1895
9.	Харалампи Самарджиев	28	Охрид		I клас на Солунското двукласно училище
10.	Тодорка Янчева	22	Киречкьой		Солунска българска девическа гимназия, 1898 г.[11]

Училището разполага с библиотека с 413 книги и снабдени с препарирани животни и растения кабинети по зоология и ботиника. Общо учениците са 109 – 53 в класното и 56 в педагогическото училище, като само 4 отпадат от класовете.^[11] Учениците са 8 от Сяр, 18 от Сярско, 16 от Демирхисарско, 18 от Неврокопско, 5 от Мелнишко, 10 от Разложко, 11 от Драмско, 7 от Зъхненско, 3 от Костурско, по 2 от Солунско, Малкотърновско и България и по 1 от Кукушко и Дойранско.^[12] Училището тържествено отбелязва 11 май – деня на Светите братя Кирил и Методий, а учебната година завършва с годишен акт на 9 юни 1902 година, на който присъства солунският валия Хасан Фехми паша. Бюджетът на училището е 1110 лири – 1035 за заплати и 75 за прислужник, наем и канцеларски разноски.^[13]

1905 – 1913 година

Свидетелство на Станко Божинов, 13 юни 1910 година

Учители в 1905 – 1906 година
Номер	Име
1.	Йордан Николов
2.	Цветан Петров
3.	Иван Палазов
4.	Антон Попстоилов (директор)
5.	Олга Маджарова
6.	Олга Атанасова
7.	Вера Димитрова
8.	Лазар Читкушев
9.	Иван Караджов
10.	Панче Хаджиздравев
11.	Никола Попикономов
12.	Ангел Букорещлиев
13.	Паскал Горчилов
14.	Илия Хижов[14]

През учебната 1907 – 1908 година преподавател е завършилият Букурещката консерватория Стефан Чернев от Тутракан, който съставя ученически духов и струнен оркестър, в който „почти всички ученици от курсовете и с малки изключения от класовете свирят на цигулка, китара, мандолина и др.“. Участието на оркестъра в годишния акт на 15 юни 1908 година прави голямо впечатление и на чуждестранните гости: английския вицеконсул Ерскин, началника на френска мисия полковник Боман и френските офицери, почетния австрийски вицеконсул, представителя на турските власти и другите длъжностни лица. През великденската ваканция на 1910 година оркестърът отива до Солун. Атанас Разбойников отбелязва: „Серският училищен оркестър беше прочут и единствен в Македония“.^[15]

В своята дейност Сярското педагогическото училище не само подготвя бъдещи просветни кадри, но работи и за повишаване квалификацията на действащите. През лятото на 1909 година, от 6 юли до 6 август, тук функционира едномесечен летен курс за учители от основните училища. Тази инициатива продължава и през зимата. На 22 февруари същата година в училището се открива неделно училище с три курса – за неграмотни, за дърводелци и зидари, и за железари. Тук целта е да се ограмотят българските работници и занаятчии.^[16]

През 1912 – 1913 година училището има 200 випускници и 13 души персонал, начело с директора Филип Манолов и учители Йордан Кусев, Владимир Цървенков, Йордан Атанасов, секретар Димитър Илиев и иконом Георги Стойков. В прогимназиалното училище преподават Щерьо Нашков и Тодор Шумкаров, а главен инспектор на училищата е Методи Янчулев.^[17]

През времето на своето съществуване, за период от 18 години, Сярското българско педагогическо училище дава 13 пълни випуска с над 200 души завършили пълния му курс и стотици други завършили само първи, втори и трети курс. Училището изпълнява напълно своята цел - да подготви местни педагогически кадри за българските основни училища в Македония и Одринско.^[18]

Директори, преподаватели и възпитаници

Учителският персонал в 1905 година. Иван Караджов е на първия ред втори от ляво надясно, а Антон Попстоилов е четвърти

Директори

• Константин Самарджиев (1895 – 1897)
• Анастас Наумов (1897 – 1899)
• Атанас Михайлов (1899 – 1900)
• д-р Сребро Данов (1900 – 1901)
• Евтим Наков (1901 – 1902)
• Антон Попстоилов (1904 – 1907)
• Георги Фотев (1907 – 1910)
• д-р Филип Манолов (1910 – 1913)^[19]

Преподаватели в Сярско българско педагогическо училище

Учители и ученици в Четвъртокласното българско мъжко училище в Сяр през учебната 1890/1891 година.

Празнуване на деня на „Св. св. Кирил и Методий“ в Сяр през 1898 година, заедно с директора Атанас Наумов, българския търговски агент Петър Иванов и помощника на мютесарифина Стоян Джансъзов

Учители в Сярското педагогическо училище. Прав в центъра Георги Баждаров, 28 април 1904 г.

• Анастасия Балтова, българска учителка и деятелка от ВМОРО
• Анастас Наумов, български просветен деец и журналист
• Анастас Разбойников, български историк и революционер от ВМОРО
• Антон Попстоилов, български историк, фолклорист и етнограф
• Атанас Саев, български революционер от ВМОРО
• Атанас Ковачев, български революционер от ВМОРО
• Владимир Благоев, български революционер от ВМОРО
• Георги Башлиев, български революционер от ВМОРО
• Георги Стрезов, български юрист и историк
• Димитър Гущанов, български революционер от ВМОРО
• Драган Тъпков, български просветен деец и художник
• Иван Караджов, български революционер от ВМРО
• Иван Сматракалев, български революционер от ВМОРО
• Иван Снегаров, български историк и архивист
• Илия Ращанов, български революционер от ВМОРО
• Йордан Кусев
• Йордан Самарджиев, български просветен деец и активист на ВМОРО
• Кирил Тъпков, български просветен деец
• Лазар Димитров, български революционер от ВМОРО
• Лазар Томов, български общественик и революционер от ВМОРО
• Лазар Читкушев, български революционер от ВМОРО
• Олга Маджарова, българска учителка
• Сребрен Поппетров, български революционер от ВМОРО и ВМРО и политик
• Стефан Чернев, учител по музика^[15]
• Христо Далкалъчев, български революционер от ВМОРО
• Христо Матов, български революционер от ВМОРО
• Христо Караманджуков, български общественик и революционер от ВМОРО
• Чудомир Кантарджиев, български революционер от ВМОРО
• Щерьо Нашков^[20]

Ученици от Сярското педагогическо училище през 1903 година.

Възпитаници на Сярско българско педагогическо училище

Сред по-известните са:

• Алеко Василев, български революционер от ВМРО
• Благой Максев, български революционер от ВМОРО и ВМРО
• Владимир Поптомов, български политик от БКП
• Владислав Каназирев, български революционер от ВМОРО
• Георги Казепов, български революционер от ВМОРО
• Георги Кильов, български политик от БКП
• Георги Скрижовски, български революционер от ВМОРО
• Георги Попгеоргиев, български революционер от ВМОРО и политик от БКП
• Иван Анастасов, български революционер от ВМОРО
• Иван Антонов, български духовник и революционер от ВМОРО
• Илия Бижев, български революционер от ВМОРО
• Константин Попатанасов, български офицер, революционер от ВМРО и дипломат
• Мануш Георгиев, български революционер от ВМОРО
• Методи Алексиев, български революционер от ВМОРО и политик от БКП
• Петър Лачинов, български революционер от ВМОРО
• Стойо Хаджиев, български революционер от ВМОРО
• Таската Серски, български революционер от ВМОРО
• Тодор Саев, български военен и революционер, войвода на ВМОК
• Харалампи Поппалов, български просветен деец и свещеник
• Христо Караманджуков, български революционер от ВМОРО
• Христо Разбойников, български революционер от ВМОРО и политик от БЗНС
• Христо Филипов, български просветен деец, революционер от ВМОРО и свещеник

Вижте също

• Битолска българска класическа гимназия
• Одринска българска мъжка гимназия
• Сярско българско девическо класно училище
• Скопско българско педагогическо училище

Външни препратки

• „Серското българскo мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г.“, публикувано в сп. „Македонски преглед“, година ХLIII, книжка 1, София, 2020 година, автор Георги Тренчев
• „Учителите в Серското българскo мъжко педагогическо училище, 1895 – 1913 г.“, публикувано в „30 години Македонски научен институт - Филиал Благоевград. Сборник изследвания“. София, 2024 година, автор Георги Тренчев