Сярско българско педагогическо училище
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Българското педагогическо училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя от 1895 до 1913 година, имащо за цел да подготвя учители за българските училища в Източна Македония.[1] Сред учителите в педагогическото училище са Иван Снегаров, Атанас Наумов, Георги Фотев, Димитър Трендафилов, Благой Калеичев, Михаил Сарафов.
|
Remove ads
История
Начално и класно училище
Учебното заведение е наследник на българското класно мъжко училище в Сяр.[2] Още със създаването на Българската екзархия в 1871 година в Сяр е изпратен като български учител Стефан Салгънджиев. Откритото от него българско училище работи до 1878 година, когато е закрито поради Руско-турската война. След войната, в 1882 година Екзархията назначава за учители в Сяр Петър Сарафов и Димитър Мавродиев. В училището учат около 35 ученици в отделенията и в[3] първи клас. В учебната 1886/1887 година училището става третокласно, а в 1888/1889 година четвъртокласно и към него е открит пансион.[4]
Директор на училището в 1888/1889 и 1889/1890 е Константин Брадински, а в него преподава Георги Стрезов. В 1890/1891 година директор е Георги Кандиларов, в 1891/1892 година - Васил Кънчов, в 1892/1893 година Иван Благоев, в 1893/1894 година Христо Матов, а в 1894/1895 година Димитър Страшимиров.[4]
Откриване на педагогическото училище
През учебната 1895/1896 година едновременно със закриването на двугодишните Педагогически курсове към Солунската българска мъжка гимназия (открити в 1887/1888 година), Българската екзархия открива две педагогически училища - Сярското и Скопското.[5] Така в Сяр IV клас става временен педагогически курс с 21 ученици, а през следващата 1896/1897 учебна година вече има редовен I педагогически курс 32 ученици.[6][7] Първият випуск завършва в 1899/1900 година.[7]
1900 – 1901 година


В учебната 1900 – 1901 година в третокласното мъжко има 54 ученици, а в педагогическото училище има 65 курсисти – 7 от Сяр, 16 от Сярско, 16 от Неврокопско, 13 от Разлога, 16 от Мелнишко, 15 от Демирхисарско, 7 от Драмско, 6 от Зъхна и останалите от Костурско, Дебърско, Скопско, Одринско. Учителите са 13.[8] Повечето ученици живеят при много добри условия в пансиона – общо 95 деца, като от тях със стипендии от Екзархията са 48, а останалите заплащат различни такси от 2 до 10 лири.
Годишните изпити в педагогическото училище са проведени от 19 до 30 май 1901 година и са по български език, география, всемирна история, педагогика, математика, естествена история, черковна история, физика, френски език и турски език.[8] На тях се явяват 13 ученици, като успешно завършват 10. Бюджетът на училището е 2137,55 лири, от които 1047 за учителския състав и 90,55 за прислуга, наем, отопление и други. В отчета на училището се казва, че зданието, в което то се намира не е подходящо за целта, но че трудно ще се намери по-подходящо в града.[9]
1901 – 1902 година
Поради отличното развитие на училището Екзархията увеличава бюджета на училището и предвидения щат за учители, но поради оставки в 1901 – 1902 година остават десет учители.[10]
Училището разполага с библиотека с 413 книги и снабдени с препарирани животни и растения кабинети по зоология и ботиника. Общо учениците са 109 – 53 в класното и 56 в педагогическото училище, като само 4 отпадат от класовете.[11] Учениците са 8 от Сяр, 18 от Сярско, 16 от Демирхисарско, 18 от Неврокопско, 5 от Мелнишко, 10 от Разложко, 11 от Драмско, 7 от Зъхненско, 3 от Костурско, по 2 от Солунско, Малкотърновско и България и по 1 от Кукушко и Дойранско.[12] Училището тържествено отбелязва 11 май – деня на Светите братя Кирил и Методий, а учебната година завършва с годишен акт на 9 юни 1902 година, на който присъства солунският валия Хасан Фехми паша. Бюджетът на училището е 1110 лири – 1035 за заплати и 75 за прислужник, наем и канцеларски разноски.[13]
1905 – 1913 година
|
През учебната 1907 – 1908 година преподавател е завършилият Букурещката консерватория Стефан Чернев от Тутракан, който съставя ученически духов и струнен оркестър, в който „почти всички ученици от курсовете и с малки изключения от класовете свирят на цигулка, китара, мандолина и др.“. Участието на оркестъра в годишния акт на 15 юни 1908 година прави голямо впечатление и на чуждестранните гости: английския вицеконсул Ерскин, началника на френска мисия полковник Боман и френските офицери, почетния австрийски вицеконсул, представителя на турските власти и другите длъжностни лица. През великденската ваканция на 1910 година оркестърът отива до Солун. Атанас Разбойников отбелязва: „Серският училищен оркестър беше прочут и единствен в Македония“.[15]
В своята дейност Сярското педагогическото училище не само подготвя бъдещи просветни кадри, но работи и за повишаване квалификацията на действащите. През лятото на 1909 година, от 6 юли до 6 август, тук функционира едномесечен летен курс за учители от основните училища. Тази инициатива продължава и през зимата. На 22 февруари същата година в училището се открива неделно училище с три курса – за неграмотни, за дърводелци и зидари, и за железари. Тук целта е да се ограмотят българските работници и занаятчии.[16]
През 1912 – 1913 година училището има 200 випускници и 13 души персонал, начело с директора Филип Манолов и учители Йордан Кусев, Владимир Цървенков, Йордан Атанасов, секретар Димитър Илиев и иконом Георги Стойков. В прогимназиалното училище преподават Щерьо Нашков и Тодор Шумкаров, а главен инспектор на училищата е Методи Янчулев.[17]
През времето на своето съществуване, за период от 18 години, Сярското българско педагогическо училище дава 13 пълни випуска с над 200 души завършили пълния му курс и стотици други завършили само първи, втори и трети курс. Училището изпълнява напълно своята цел - да подготви местни педагогически кадри за българските основни училища в Македония и Одринско.[18]
Remove ads
Директори, преподаватели и възпитаници

Директори
Константин Самарджиев (1895 – 1897)
Анастас Наумов (1897 – 1899)
Атанас Михайлов (1899 – 1900)
д-р Сребро Данов (1900 – 1901)
Евтим Наков (1901 – 1902)
Антон Попстоилов (1904 – 1907)
Георги Фотев (1907 – 1910)
д-р Филип Манолов (1910 – 1913)[19]
Преподаватели в Сярско българско педагогическо училище



Анастасия Балтова, българска учителка и деятелка от ВМОРО
Анастас Наумов, български просветен деец и журналист
Анастас Разбойников, български историк и революционер от ВМОРО
Антон Попстоилов, български историк, фолклорист и етнограф
Атанас Саев, български революционер от ВМОРО
Атанас Ковачев, български революционер от ВМОРО
Владимир Благоев, български революционер от ВМОРО
Георги Башлиев, български революционер от ВМОРО
Георги Стрезов, български юрист и историк
Димитър Гущанов, български революционер от ВМОРО
Драган Тъпков, български просветен деец и художник
Иван Караджов, български революционер от ВМРО
Иван Сматракалев, български революционер от ВМОРО
Иван Снегаров, български историк и архивист
Илия Ращанов, български революционер от ВМОРО
Йордан Кусев
Йордан Самарджиев, български просветен деец и активист на ВМОРО
Кирил Тъпков, български просветен деец
Лазар Димитров, български революционер от ВМОРО
Лазар Томов, български общественик и революционер от ВМОРО
Лазар Читкушев, български революционер от ВМОРО
Олга Маджарова, българска учителка
Сребрен Поппетров, български революционер от ВМОРО и ВМРО и политик
Стефан Чернев, учител по музика[15]
Христо Далкалъчев, български революционер от ВМОРО
Христо Матов, български революционер от ВМОРО
Христо Караманджуков, български общественик и революционер от ВМОРО
Чудомир Кантарджиев, български революционер от ВМОРО
Щерьо Нашков[20]
Възпитаници на Сярско българско педагогическо училище
Сред по-известните са:
Алеко Василев, български революционер от ВМРО
Благой Максев, български революционер от ВМОРО и ВМРО
Владимир Поптомов, български политик от БКП
Владислав Каназирев, български революционер от ВМОРО
Георги Казепов, български революционер от ВМОРО
Георги Кильов, български политик от БКП
Георги Скрижовски, български революционер от ВМОРО
Георги Попгеоргиев, български революционер от ВМОРО и политик от БКП
Иван Анастасов, български революционер от ВМОРО
Иван Антонов, български духовник и революционер от ВМОРО
Илия Бижев, български революционер от ВМОРО
Константин Попатанасов, български офицер, революционер от ВМРО и дипломат
Мануш Георгиев, български революционер от ВМОРО
Методи Алексиев, български революционер от ВМОРО и политик от БКП
Петър Лачинов, български революционер от ВМОРО
Стойо Хаджиев, български революционер от ВМОРО
Таската Серски, български революционер от ВМОРО
Тодор Саев, български военен и революционер, войвода на ВМОК
Харалампи Поппалов, български просветен деец и свещеник
Христо Караманджуков, български революционер от ВМОРО
Христо Разбойников, български революционер от ВМОРО и политик от БЗНС
Христо Филипов, български просветен деец, революционер от ВМОРО и свещеник
Remove ads
Вижте също
Външни препратки
- „Серското българскo мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г.“, публикувано в сп. „Македонски преглед“, година ХLIII, книжка 1, София, 2020 година, автор Георги Тренчев
- „Учителите в Серското българскo мъжко педагогическо училище, 1895 – 1913 г.“, публикувано в „30 години Македонски научен институт - Филиал Благоевград. Сборник изследвания“. София, 2024 година, автор Георги Тренчев
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads