Атанас Кършаков

Атанас (Насо) Андреев Кършаков (Каршияков), наричан Лъва,^[1][2][3] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[4]

Атанас Кършаков
български революционер
Роден	1883 г. Косинец, Османска империя
Починал	4 юли 1907 г. (24 г.) Стенско, Османска империя
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Семейство
Братя/сестри	Христо Кършаков
Атанас Кършаков в Общомедия

Биография

Четите на Атанас Кършаков и Митре Влаха. Кършаков, легнал втори от ляво надясно, Митре Влаха, втори легнал, Христо Цветков, трети легнал. Стерьо Стерьовски е вляво над Кършаков, Кале Динев от Руля, най-горе, пети от ляво надясно

Четата на Атанас Кършаков (в средата). Втори е Стерьо Стерьовски, а четвърти Лазар Павлов Миовски от Косинец.^[5]

Четата на Атанас Кършаков с отрязаната глава на войводата в село Дъмбени, 4 юли 1907 година. От ляво надясно: Търпо Георгиев от Четирок, Липо Саров Кършаков, Пандо Паскалев от Четирок и влах от четата на Александър Кошка. На втория ред влах от четата на Кошка, Доро от Дреничево и четник от Добролища

Кършаков е роден в 1880 година^[6] или в 1883 година^[7] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя (днес Йеропиги, Гърция). Брат е на Христо Кършаков^[8] и братовчед на Васил Кършаков. Учи в Битолската българска класическа гимназия, но я напуска и влиза в редовете на ВМОРО. Става четник при Марко Лерински, а по-късно центрови войвода в Костурски революционен район.^[9]

Заедно с Лазар Киселинчев, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция. На 8 юли 1903 година, месец преди избухването на Илинденско преображенското въстание, Кършаков е тежко ранен от хора на предателя Коте Христов.^[10] След въстанието участва в отблъскването на Гръцката въоръжена пропаганда в Костурско.^[11] Така през септември 1905 година четата на Кършаков отблъсква андартско нападение над село Бесвина.^[12] Месец по-късно на 15 октомври, заедно с четите на Митре Влаха и Пандо Кляшев, разбива андартската чета на Василакис Лахтарис (Николаос Платанияс) в село Оровник.^[13]

През юни 1906 година Кършаков устройва в местността Кресто край Осничани засада на Сельо Забърденски, главорез и агент на гръцките чети, като успява да го рани смъртоносно и Сельо умира в местността Дива слива край Виделуща.^[14]

На 4 юли 1907 година четата на Кършаков се сражава край село Стенско (днес Стена, Гърция) с андартските чети на капитан Рупакяс (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас, както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където е убит.^[15] На втория ден след погребението на Кършаков, за да не се гаврят турците с главата му, Христо Тарев, Филип Кършаков и Пандо Четириски отварят гроба на войводата, отрязват главата му и я отнасят в Дъмбени, където я погребват.^[16] В Дъмбени правят снимка за спомен с отрязаната глава на своя войвода.^[17]

След смъртта на Кършаков четата му е поета от войводата Никола Дочев от Стара Загора.^[18]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„

Атанас Кършаков от с. Косинец, с непълно средно образование, буен и смел войвода, отличил се в люти сражения с турци и гърци, легендарен по премахването на башибозушкия шеф в Нестрам-кол, най-славно загина в голямо сражение с турци, башибозуци и гръцки бандити в с. Гръче за отбраната на брата си роба.[19]

“