Лазар Киселинчев
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Лазар Търпов Киселинчев, с псевдоними Аврам Киселец, Атински[1] и наричан от албанците Скендер бей,[2] е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация,[3] а също и масон.[4]
Remove ads
Биография
Лазар Киселинчев е роден през 1874 година в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на архитекта Георги Киселинчев и на революционера Христаки Киселинчев, загинал в сражението при Локвата и Виняри. Братовчед е на скулптора Пандо Киселинчев. Лазар Киселинчев завършва пети клас в гръцка гимназия в Атина.
Лазар Киселинчев поставя основите на български Македонски комитет в Атина. Оттам заедно с Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция към Югозападна Македония. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. По време на въстанието е определен за заместник на близкия си приятел Васил Чекаларов [5] като член на Костурското горско началство.[6]
След разгрома на въстанието с Пандо Кляшев и Васил Чекаларов се оттегля през Албания, Фиуме и Унгария в България. Тук взимат участие в изграждането на мавзолея „Свети Георги“ в Плевен.[7]
Установява се в Америка (най-късно през 1911 година) и взима участие в организирането на бежанците в Македоно-български братства. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията патронаши.[8] На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
| „ | Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[9] | “ |
В 1926 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[10]
В 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[11] Киселинчев заедно с Васил Стумбов е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.[12]
Лазар Киселинчев умира през 1946 година.[13]
Лазар Киселинчев е женен за Кръстана Бурдашева, с която имат 5 деца. Дъщерята им Митра се омъжва за дееца на ВМОРО Андон Юруков.[14] Синът им Славчо Киселинчев (1904 – октомври 1924) е касиер на Македонския младежки съюз и на негово име Лазар Киселинчев основава благотворителен фонд за награждаване на художествени и музикални произведения със сюжети от македонския народен бит, освободителна борба и други.[15] Син му Лабро Киселинчев е активен деец на Македонската патриотична организация.
Автор е на книгата „Строителите отъ най-старите времена до днесъ“, Съюз на строително-занаятчийските сдружения въ България, 1927 г.
Remove ads
Родословие
| Георги Киселинчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо Киселинчев | Кирил Гинчев † | Цвета | Васил Киселинчев | Султана Киселинчева | Янко Попйовчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Киселинчев (1878 – 1971) | Кръстана Бурдашева | Лазар Киселинчев (1874 – 1946) | Христо Киселинчев (1873 – 1903) | Трендафил Гинчев (Киселинчев) | Насо Киселинчев | Ваша Киселинчева | Христо Киселинчев | Кольо Киселинчев | Александра Киселинчева | Олга Киселинчева | Райна Киселинчева | Георги Киселинчев (1894 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Митра Юрукова | Андон Юруков (1874 – 1962) | Славчо Киселинчев (1904 – 1925) | Лабро Киселинчев (1897 – ?) | Васил Киселинчев | Пандо Киселинчев (1890 – 1980) | Веса Шпатова | Асен Киселинчев (1905 – 1960) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Киселинчев (1927 – 2011) | Мария Тодорова Пиперкова (1929 – ?) | Ксения Киселинчева (р. 1949) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Remove ads
Външни препратки
- „Пощенската служба при Вътрешната Македоно-одринска революционна организация преди Илинден“, статия от Лазар Киселинчев
- „Мемоар от Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция в София“, подписан от Лазар Киселинчев
- "Заключение по преглеждание постройките и пристройките находящи се в чифлика на Александър Стамболийски; Протокол за разпит на вещо лице", София, 1924 година
- "Лазо поп Трайков като поет и революционер (страници из дневника ми)", публикувано във в. „Македонска трибуна“, брой 208, 209, 210, Indianapolis, USA, 1931 година
- Киселинчевъ, Лаз. Т. Василъ Чекаларовъ (по случай петь годишнината от херойската му смърть) // Родина III (645). Скопйе, 20 юли 1918.
- "Гърците преди и след Илинденското възстание (Страници из дневника ми)", публикувано в "Сборник Илинден 1903 – 1927. В памет на големото македонско възстание", издава Македонското студентско дружество "Вардар", книга VI, София, 1927 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads